Ако у дома имате тийнейджър, изкушен от компютърните игри, съществува немалък шанс да сте чували заглавието на поредицата Five Nights at Freddy’s, на български преведено като „Нощна смяна във „Фреди“. Това е мултимедийна серия, която обхваща независими заглавия от света на гейминга, множество книги в разнообразен литературен формат, а отскоро и игрален филм, чието продължение предстои да излезе в края на тази година. Биографията на неговия автор е почти толкова интересна, колкото историята на света, който е създал. Не би било пресилено да се каже, че за съвременните тийнейджъри Коутън заема тази роля, която за децата от 90-те изпълняваше Р. Л. Стайн с книжките и телевизионната поредица Goosebumps. Коутън обаче е идея по-мрачен, може би защото днешните деца, преситени от информация, не се плашат толкова лесно.
Християнинът, разказващ ужаси
Битието му на хорър автор е нестандартно за творец, започнал пътя си с религиозно творчество. Вярващ християнин, роден на 4 юни 1978 година в Тексас, Коутън започва авторския си път със серия от игри, базирани на християнската вяра. Те си печелят добри отзиви от страна на критиката заради моралните казуси, пред които изправят играчите, но не се радват на комерсиален успех. Това поставя авторът пред тежка дилема – той не може да работи това, което обича и да изхранва семейството си. Скот изпада в депресия и дори обмисля самоубийство, като от този отчаян ход го възпират законите на застрахователите в САЩ – научава, че при това положение застраховката „живот“ няма да важи. По-късно той обобщава този етап от живота си с думите, че дори в смъртта си е щял да бъде безполезен.
Така пред него остава единствено мъчителното сиво съществуване на скучна, но носеща редовна заплата работа. Преди да се хване на такава обаче, Коутън хвърля заровете за последен път. Той използва критиките, според които бобрите-строители от детската му игра Chipper & Sons Lumber Co приличат на зловещи аниматронни роботи, и решава да направи игра именно за такива. Така се появява на пръв поглед непретенциозната Five Nights at Freddy’s, която се играе с мишка. Геймърът влиза в ролята на нощен пазач, който следи ставащите опасни извън работно време играчки в пицария.
У нас този сюжет може да изглежда странен, но за американците е част от тяхната популярна култура. Измислената пицария „Фреди Фазбеър“ е вдъхновена от напълно реалната „Чък И. Чийз“, където действително през 80-те и 90-те години на миналия век хит са били аниматронните роботи, изобразяващи различни животни. Много деца са били оставени да играят около тях без надзор в просторните заведения. Повечето пазят прекрасни спомени от колоритните изкуствени животни, похабените жетони в залите за аркадни игри и усещането на пръсти, лепкави от сочните пици, и разлети безалкохолни напитки. Но за някои има и неприятни преживявания, за възрастни хищници, опитали се да ги докопат, докато отпуснатите им родители погрешно са смятали, че няма причина да се притесняват на толкова публично място. Градските легенди за подобни случаи изкристализират в концепцията на Коутън, макар той разумно да премахва всякакъв сексуален подтекст.
От монитора към книгата
Оригиналната игра, която има съвсем простичък сюжет за дефектни роботи, постига изненадващ успех и стимулира появата на продължения, които изграждат цяла митология около „Пицарията на Фреди Фазбеър“. Аниматроните вече не са просто бездушни машини, а напротив, обсебени от призраци на погубени деца кукли. Зад всичко това се крие сериен убиец, отнел живота им и използвал гения на свой приятел конструктор, за да поквари творенията му, създадени да носят радост. В един момент форматът на игра става недостатъчен, за да може Коутън да развие всичките си идеи и той се насочва към литературата.
За разлика от мнозина, които подценяват писателския занаят, Скот знае, че той не е проста работа, нито се учи за седмица или месец. Коутън се свързва с фирмата на Кевин Андерсън, известен с продълженията си на поредици като „Дюн“ и „Междузвездни войни“, и намира в нея професионални писатели, които да му помогнат да претвори правилно въображението си в думи. Първата му и може би най-добра литературна партньорка е Кира Брийд-Райсли. С нея той написва оригиналната литературна трилогия „Нощна смяна във „Фреди“, която преди година имах удоволствието да преведа на български език. Съставена от романите „Сребърните очи“, „Изкривените“ и „Четвъртият гардероб“, тя създава меланхоличен свят, който наблюдаваме през погледа на главната героиня Чарли и нейния любим Джон. В тяхната история мотивите за изгубената невинност от детството, характерни за ранния Стивън Кинг, се преплитат с дръзки концепции за несигурното възприятие на реалността, напомнящи големия и останал донякъде неразбран фантаст Филип К. Дик. Резултатът е поредица, която далеч надхвърля стандартното качество на романите по компютърни игри.
Успехът на книгите е голям, но за съжаление, няколко години след написването им Брийд-Райсли се разболява от рак. Коутън, натрупал състояние от продадените си игри, е първият, който помага с дарение. В същото време той започва нова литературна поредица, непревежданата у нас серия повести Fazbear Frights, която представя на читателите къси и привидно несвързани една с друга страховити истории, които постепенно изграждат кошмарна картина. Макар отново да използва услугите на професионални писателки като Ели Купър и Андреа Уогънър, за нея Коутън е силно повлиян от филмовата вселена на „Заклинанието“, екранизираща случаите на реално съществувалите изследователи на паранормалното Ед и Лорейн Уорън. Скот е впечатлен от историята на куклата Анабел, служеща като проводник за нечисти сили, и създава свой подобен образ в лицето на зловещата Елеонор, която под различни лица се явява и съсипва живота на множество тийнейджъри. В тези сюжети Коутън е силно повлиян от строгия си протестантски морал и често пъти героите биват осъдени заради собствените си прегрешения спрямо близките. Изкуплението е рядко и не се получава от всеки.
И от книгата обратно към екрана
Коутън не спира да издава както игри, така и книги. През последните години дори съчетава двете неща, като връща на фокус позабравения формат на книгите-игри със серия от интерактивни романи, в които развитието на сюжета зависи от решенията на читателя. Успехът му привлича вниманието на продуцента Джейсън Блум, който по това време вече е легенда в киното на ужаса с поредици като „Греховен“ (Sinister) и „Коварен капан“ (Insidious). Двамата с Коутън обединяват силите си и използват популярността на обичани, но позабравени през последните години актьори като Джош Хъчърсън („Игрите на глада“) и Матю Лилард („Писък“), тушират насилието и засилват приказния елемент, така че да получат атмосфера като в детска къщичка на ужасите. По-закоравелите фенове на хорър се мръщят, но бокс-офисът показва друго – близо 300 милиона долара приходи, които гарантират направата на втора част, за която е привлечен още един актьор от първия „Писък“ – Скийт Улрих.
Всичко това се подсилва и до известна степен става възможно заради един често подценяван аспект на съвременната култура, който обаче е ключов за успеха на „Нощна смяна във „Фреди“. Става дума за любителското творчество, което се изразява най-вече в направата на късометражни филми, пускани в сайтове за видео споделяне. Някои от тях придобиват култов статут, като популярните „VHS записи“, които са с доста по-зрял тон от официалната екранизация. Те показват един колкото страшен, толкова и печален свят, в който извършените престъпления са оставили неспокойни души, осъдени без вина. Остава им само да изразят мъката си с престъпленията, извършвани от ръждясалите, стари аниматрони. Записите са типичен представител на така наречения „аналогов хорър“, който визуално имитира недостатъците на старите телевизионни излъчвания и изтърканите ленти на видеокасетите, за да създаде у зрителя чувство на безпокойство. Невъзможното да се види ясно всъщност се оказва по-страшно.
Двете страни на славата
За съжаление, успехът на Скот Коутън бива помрачен през 2021 година. Разкритието, че е дарявал средства на президента Доналд Тръмп по време на кампанията му за преизбиране през 2020 г. води до заплахи за живота му от страна на радикални ЛГБТ активисти, поради което му се налага да вика на помощ полицията. Въпреки това реакцията му след преживяното е сравнително спокойна. Той доказва, че е заделял средства и за проекта „Тревър“, борещ се срещу хомофобното насилие, заявява, че цени своите гей и транс фенове и твърди, че не е проблем да се оттегли от активна дейност, тъй като постигнатите от него успехи далеч надхвърлят всичко, на което се е надявал. В действителност обаче Коутън остава дълбоко свързан с всички проекти за „Нощна смяна във „Фреди“, като името му се отбелязва на почти всеки от тях. Контактът за интервю обаче вече е почти невъзможен – резултат от климата на изключителна обществена поляризация между либерали и консерватори, овладял САЩ.
Макар да изобилства от творци, опитващи нови неща, феновете на ужаса трудно се разделят с любимите поредици от младостта си, поради което жанрът често е доминиран от имена като Стивън Кинг и Дийн Кунц, натрупали известност още преди десетилетия. Въпреки това със своята поредица Five Nights at Freddy’s, определящият се преди всичко като разказвач на истории Скот Коутън успява да докаже, че е техен достоен наследник през новия XXI век.
Александър Драганов е възпитаник на НГДЕК „Свети Константин-Кирил Философ“. Бакалавър по културология, магистър по политически мениджмънт, защитил докторска дисертация по сравнителна политология на тема „Политическите партии на САЩ и Канада в контекста на противопоставянето между либерали и консерватори (2016–2019)“ в СУ „Климент Охридски“. Писател и преводач с дългогодишен опит и фокус върху фантастичния жанр, работил върху поредици като „Героите на Олимп“ от Рик Риърдън и „Нощна смяна във „Фреди“ на Скот Коутън и Кира Брийд-Райсли. С множество участия в сборници и самостоятелни издания, включително антологията „Сказания за Ледената планина“, романите „Черната корона“ и „Звездата на Гибелта“ и повестта за деца „Тримата вълшебници и Златното руно“. Автор на десетки публикации в интернет в областта на литературата, киното и политиката.
