0
2517

Яна Дешкова след 16 години

Яна Дешкова

През юни Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров изнесе концерт от цикъла „Големите симфонии“. В програмата бяха включени „Танц на Кашчей Безсмъртни“ от балета „Жар птица“ на Игор Стравински, Концерт за цигулка и оркестър на Ерих Мария Корнголд и Симфония №10 на Дмитрий Шостакович. Солистка беше Яна Дешкова, която понастоящем е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Олбор, Дания. На този концерт като бис Яна изпълни и специално написана за случая пиеса от Драгомир Йосифов. Това било изричното желание на Корнголд: след всяко изпълнение на неговия концерт да се изпълнява новонаписан бис.
Това бе първа изява на Яна Дешкова с този оркестър, а в София тя не е свирила от шестнадесет години.

Избрахте да изпълните една не тъй позната творба. Защо Корнголд?

С Найден Тодоров говорихме за концерти от XX век. Има много интересни произведения. Има пиеси, които са трудни за възприемане от публиката, а концертът на Корнголд го обожавам заради красотата и силата да изрази емоции. Смятам, че направихме правилния избор.

В момента сте в Дания. Това поредна спирка ли е във вашия път? Преди това сте били на други места, но такъв е животът на музиканта.

Да, такъв е нашият живот. Доста продължителна е вече спирката в Дания. От петнадесет години съм там като концертмайстор на Симфоничния оркестър в Олбор. Имам две дъщери. Едната ходи на училище. Съпругът ми работи в същия оркестър. Май тази спирка е постоянна.

Освен, че сте концертмайстор на този оркестър, имате ли и солови изява?

Да, за щастие. Още повече, че и втората ми дъщеря не е вече толкова малка и е възможно да имам повече концерти и в чужбина с камерна музика и като солист.

Работили сте с много камерни състави. Сега имате ли постоянен състав?

Създадохме един ансамбъл, който е в различни инструментални комбинации. Нарича се ContiNEO. Сами избираме програмите. Имаме струнен квинтет и два обоя, две валдхорни. Каним и гости, получават се интересни концерти. Този ансамбъл е базиран на много интересно място, насред гората, където има прекрасна зала за камерна музика, така че съставът е към тази зала.

Споменахте двете деца. Ще ги насочите ли към музиката, или ще оставите те да решават?

Ако те искат. Аз лично нямам големи амбиции.

Яна Дешкова – едно дете, което България познава от най-ранната му възраст. Вас не ви ли насочиха към цигулката съвсем рано?

Започнах да свиря, защото по-големият ми брат свиреше. Родителите ми не са музиканти. Насочила ме е със сигурност първата ми учителка – Благородна Танева, която настоятелно и търпеливо работеше с мен.

Какъв е репеpтоарът на вашия оркестър? Датските състави се слaвят с авангардните програми и интереса към съвременната музика.

Тъй като не сме в Копенхаген, публиката е сравнително консервативна. Ние се движим в рамките на романтичния класически репертоар. Оркестърът не е огромен. Обикновено свирим стандартни програми, но започнахме да ги представяме в нестандартни форми. Там е по-голямото развитие и новото. Експериментираме с това публиката да има цялостно изживяване от влизането в залата до излизането от нея, а не просто със започването на концерта. Нашият (вече бивш) главен диригент измисли концертна форма специално за младите. В петък вечер в девет часа имаме концерти, час или час и половина преди това ди джей свири във фоайето. Концертът иначе е със стриктна класическа програма, по време на него диригентът обясняваше за различните цветове и възможности на инструментите. След това имаше срещи на публиката с музикантите. Радвахме се на огромен интерес. Правили сме срещи и с ви джей, с триизмерни видеопрожекции в залата. Много е интересно.

Сега имате нов главен диригент?

В момента търсим.

Как ще го изберете?

При нас музикантите участват в развитието на състава – в създаването на програми, избора на солисти, диригенти. Аз съм една от избраните музиканти, които в малка група заедно с мениджъра решаваме кои гост диригенти да поканим за следващите сезони. По този начин търсим и новия главен диригент.

Избирате големи имена или търсите по-млади диригенти?

Намесват се различни фактори. За мен, а и за целия оркестър най-важното качество, което търсим в солистите и диригентите, е музикалността, нещо което да вдъхновява оркестрантите, нещо което да събужда особеното чувство на създаване, на съпричастност към това, което правим. Така стигнахме до много интересно сътрудничество от две, три години, а и в бъдеще с обоиста Франсоа Льольо, който е изключителен музикант. Той е извор на безкрайно интересни идеи и звуци, и цветове в музиката. Такъв е и нашият главен гост диригент в момента – Ханс Граф, който е много интересна личност с огромен опит и знае как да държи оркестъра събуден. Това е целта.

Разбира се, след като толкова време не сте се връщали, не мога да не попитам за личните ви ангажименти.

Другата година ще свиря с Франсоа Льольо, който е и прекрасен диригент – концерта на Глазунов. В последните месеци се натрупаха интересни проекти, като например Симфония концертанте на Моцарт. Свирих с чудесния виолист Лоранс Пауър с моя оркестър в Олбор. Той беше нещо като основен солист за сезона. Свирихме без диригент, което също е интересен начин да работим с оркестъра и моите колеги и да представим едно чудесно произведение на публиката.

Преди имахте интерес и към барока.

Продължавам да имам огромен интерес, но остава малко време. Освен това в този регион на Дания не се свири много на оригинални инструменти, така че не свиря. Но продължавам да слушам и да следя развитието на тази сцена и с удоволствие, когато имам възможност, свиря. В Дания има един много интересен музикант, с когото се запознах. Той и неговият ансамбъл „Бароксолистенен“ разчупват всякакви стандарти и в барока, и в класическата музика. Програмата им с песни от Средновековието – от XVI–XVII век, които са се изпълнявали в кръчмите на Англия, представя в съвсем друг контекст музиката. Подобно изживяване е разкошно. Този диск не знаеха къде да го сложат, защото не е барок, не е класически, нe е поп.

Мислите ли вече за преподаване?

По-скоро помагам на приятели. Нямам клас с постоянни ученици. Често се обръщат към мен за помощ и с въпроси. Имам интерес, но времето не стига. Засега целта ми е да възродя солистичната и камерна си кариера след малката семейна пауза. 

Какъв е инструментът ви?

Той има интересна история. Цигулката е притежание на оркестъра. Едно сдружение – „Приятелите на оркестъра“ в Олборг, повече от двадесет години благодарение на една амбициозна дама имаше мечта този оркестър да има една концертмайсторска хубава цигулка. Те като аматьори си представяха един Страдивариус. Но средствата, които бяха събрани, далеч не стигаха за такава цигулка. След много разговори решихме да купим модерен инструмент. Тази цигулка е направена специално за мен. Физически подхожда на начина, по който аз свиря, и на това, което аз търся в един инструмент. Направена е от Стефан фон Беар в Париж. Чудесен инструмент! Имам я от три години и все още се развиваме заедно. Да кажем, че след сто години това ще е един Страдивариус. Моята собствена цигулка е направена от немския лютиер Мартин Еплер. Още свиря и на нея, но през по-голямата част от времето свиря на оркестровата.

От 2004 г. Яна Дешкова е концертмайстор на Симфоничния оркестър на Олбор, Дания. Пак там тя участва и в ансамбъл ContiNEO, който е постоянен състав към частния The Kirsten Kjær Museum. Член е и на квартет „Квинтилиан“.
Яна Дешкова е позната у нас като талантливото дете, което всички обичат. Първия си концерт изнася на осем години, но още на шест печели Националния конкурс „Светослав Обретенов“. В родния си град Плевен тя учи при Благородна Танева. Следва учене в „Гилдхол скул“ в Лондон при Ифра Нийман, в Есен при Минчо Минчев, а камерна музика изучава при квартет „Мелос“ в Щутгард. През 1997 г. тя печели международния конкурс за цигулари „Родолфо Липицер“ в Италия.
Кариерата ѝ се развива в различни направления: тя участва във фестивали за камерна музика, изнася солови рецитали и майсторски класове със сър Колин Дейвис и квартет „Такач“. Като гост-концертмайстор свири със симфоничните оркестри в Трондхайм, Норвегия, и Орхус, Дания. Важна част от кариерата ѝ е участието като гост на различни барокови състави като New London Consort, с който гостува на международния фестивал в Пърт, Австралия.

Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. В момента е заместник-главен редактор на екип „Музика“ на програма „Христо Ботев“.
Предишна статияНе всеки феникс възкръсва от пепелта
Следваща статияЗа комунизма в учебниците ни по история