Как един художник от посткомунистическата провинция се превърна в артист от световна величина. И кога една идея за успех може да проработи – румънски опит в изобразителното изкуство.
Клуж, Румъния
В началото на юли 2014 г. картината на Адриан Гение (Adrian Ghenie) озаглавена „Лъже-Ротко”, беше изненадата на търг в Лондон. Оценена от Сотби първоначално на 440 000 евро, тя надхвърли всички очаквания и беше продадена за 1,8 милиона евро. Това направи 37-годишния Адриан Гение (1977) най-скъпо оцененият румънски художник след Костантин Брънкуш (Бранкузи). Купувачът на „Лъже-Ротко” е инвеститор от Азия, който се надява с времето стойността на творбата, чието име препраща към американския художник с руско потекло, да нараства.
Адриан Гение влезе в полезрението на големите колекционери и на критиците преди около 3 години, след като негови творби бяха изложени в Ню Йорк, Берлин и Париж, а стилът му бе сравняван с този на Франсис Бейкън (1909-1992). Специалистите ценят Гение и заради начина, по който третира теми от близката история.
Художникът е завършил Университета за изкуство и дизайн в Клуж-Напока, (Трансилвания, Румъния). „Клуж е развит град и икономически, и от гледна точка на образованието – тук се намира един от най-големите университети в страната. Клуж е нещо като Лос Анджелис или Сан Франциско за Румъния, но Академията беше малко изостанала, не можеха да ни предложат визия за това какво се случва на Запад и по света като цяло. Аз произхождам от малък град – Бая Маре, до границата с Украйна, и единственото място, където можех да намеря нещо за изкуството, беше един антикварен магазин. Там имаше всичко за класическото изкуство, от гърците до Рембранд и Пикасо, но нищо за съвременното изкуство в истинския смисъл на думата. Постоянно имах чувството, че нищо не зная за съвременното изкуство.”
В Университета за изкуство и дизайн Адриан Гение учи в класа на професор Йоан Сбърчу, бивш ректор на институцията. „Благодарен съм на преподавателите ми, задето решиха, че съм „безидеен”, така че, вместо да ме учат на нещо погрешно или да ме насочат по някакъв утъпкан път, те ме оставиха на мира. Хората на Запад имат тази погрешна идея, че ако учиш живопис в посткомунистическа страна, ще те учат на социалистически реализъм. Всъщност беше точно обратното. Моите професори бяха по-близо до абстрактното изкуство. Ние обаче искахме да правим фигуративно изкуство.”
Без особени амбиции
След завършването на Художествената академия в Клуж, Гение си опитва късмета като емигрант в Австрия. „След като завърших се преместих във Виена за две години. Провалих се тотално като емигрант, и не само аз. Също и Виктор Ман (роден през 1974 г. в Клуж, той стана „Артист на 2014 г.” на Дойче Банк, самостоятелната му изложба в Берлин премина с успех от март до юни. Б. р.). През 2005 г. се върнахме в Клуж без никаква перспектива, в град без никаква структура. Срещнахме се на бира, на кафе – какво ще правим? Отговорът беше ясен: ще си изградим наша база с две или три основни функции – на първо място това ще бъде място, където ще можем да пием бира и да си споделяме неуспехите, на второ място – ще опитаме да си направим собствена програма и да влезем във връзка с други хора, които правят същото като нас, защото знаехме, че в Унгария е същото, както и в Чехия, и в Полша. Нямахме много големи очаквания. Така бяхме свикнали с идеята за неуспех, че просто направихме всичко без особени амбиции. Амбицията се появи постепенно, когато осъзнахме, че сме направили нещо, което може и да проработи. Разбрахме, че много хора от Западна Европа искат да дойдат на Изток, но ако не намерят нещо организирано, някаква жива връзка, име, сайт, е доста трудно… Знаете какъв е Клуж, ако нямате вътрешен човек….”
План Б
През 2005 г. Гение основава заедно с куратора Михай Поп галерията „План Б – пространство за създаване и излагане на съвременно изкуство”. От 2008 г. галерията има филиал в Берлин и дава възможност за представяне на съвременни румънски художници – Адриан Гение, Чиприан Мурешан, Шербан Саву, Мариус Берча, Виктор Ман и др.
Посредством галерията Гение и Поп са инициатори и на творческия проект Fabrica de Pensule („Фабриката за четки”) – неформален културен център в Клуж-Напока, настанил се в неколкоетажна изоставена фабрика и вече придобил популярност както на национално, така и на международно ниво. В момента Фабриката е основният локомотив на проекта Клуж – Европейска столица на културата през 2020 г.
Портрет на Чаушеску
Aдриан Гение често черпи теми от най-новата история, в частност от тоталитаризма. Картините и инсталациите му засягат „силни, болезнени теми” и това е един от елементите, които провокират интереса на специалистите и на по-широката аудитория.
През 2008 г. Гение прави първия си портрет на Чаушеску по молба на колегата си Чиприан Мурешан. „Тръгнахме от идеята, че няма нито един добър портрет на Чаушеску. В музея в Букурещ има хиляди портрети, но нито един не може да се нарече добре направен мъжки портрет. Запитах се как бих го направил така, че резултатът да отговаря на днешното време, да е валиден днес, да е съвременна живопис.”
Художникът добавя, че картината, поръчана от Мурешан, е правил по официална снимка на румънския диктатор, като се е стремил да изследва вътрешния емоционален сблъсък у диктатора по време на съдебния процес и последвалата екзекуция през 1989 г. Светлината, в която бившият държавен глава е изобразен, противоречи на неговия дотогавашен образ.
„За всички мои портрети на Чаушеску, с изключение на един или два, съм използвал снимки от процеса, защото са много богати на съдържание”, обяснява художникът.
Зашеметяващи цени
„Допреди няколко години Адриан Гение все още беше доста достъпен, творбите му струваха 10-15 хиляди евро. Ако някой румънски колекционер беше достатъчно интелигентен и беше поискал експертно мнение, днес можеше да продаде негова работа за над един милион.” Това твърди Руксандра Бълач, директор на Националния музей за съвременно изкуство в Букурещ.
Международната кариера на Гение очевидно е във възход. След като две от неговите творби са купени през 2011 г. на цени между 12 000-15 000 евро, през 2012 г. платното „Опит за бой с торти” е продадено за 52 764 евро. През февруари тази година „Д-р Менгеле 2” е купено на търг в Сотби за повече от 140 000 евро, сума три пъти по-висока от първоначалните очаквания. Също така 13 от картините му, участващи в изложба през март 2013 г. в галерия Pace в Ню Йорк, са били продадени още преди откриването на цени между 35 000-65 0000 долара всяка (по информация от електронното издание на Wall Street Journal). Художникът отбелязва, че изпитва страх от ефекта, който имат търговете върху цените на творбите му: „Тези огромни суми пари сякаш събудиха някакъв зъл дух”, казва Гение.
„Адриан Гение не е част от апокалипсиса, който виждаме в портретите, подписани от него. Той работи хладнокръвно, с очевидно удоволствие от играта в духа на един пост-пост-дадаизъм. Той е играч с ясен ум, интелигентен. Един режисьор, който трансформира Страшния съд в опит върху унижението, зад маската на забавлението и драматизма” – обяснява писателката Дойна Урикариу, директор на Румънския културен център в Ню Йорк.
В момента Адриан Гение работи в Клуж и Берлин, а отскоро и в Лондон. Излага своите произведения в галерия „План Б” и в други галерии и музеи в чужбина. Ангажиран е и в независими проекти; той е един от меценатите на нюйоркския фестивал Making Waves, създаден с цел да представя румънското кино в Америка.
По материали из румънския печат
