Здравей, мила бабо,
Разбирам, че предишната картичка ти я откраднаха, затова ти изпращаме сега три различни, като се надяваме, че поне една от тези три ще получиш.
Целуваме те:–––––––-
Намерих пощенската картичка с това послание на улицата. Изпусната на паважа. Онези павета, за които са взимали по стотинка някога работниците. На бройка. Клеймото на картичката е от четвърти октомври 1995 година. София – 1202. Наведох се да взема писмото от паветата, защото беше привлякло погледа ми с другата си страна. Хамбург. Панорамна снимка с перспектива към Елба и излаза й към морето. Виждат се и пристанищните кранове. Това видях на снимката, преди да обърна картичката и да я прибера със себе си. Имената на изпращачите и получателя, разбира се, изпускам тук.
Вече близо две седмици се занимаваме с хипотезите около възможното (при новото разпределение на местата в българския парламент) конструиране на стабилно управление. Такова, каквото безспорно е нужно на страната сега. Заети сме с предположенията за това какъв ще бъде съюзът, който ще бъде сключен, спорим около това ще го има ли, няма ли, ще стигнем ли до силно и трайно правителство.
За всички е ясно, че още едни извънредни избори – като резултат от блокирането на евентуален бъдещ кабинет, излъчен от този така получил се парламент, ще бъдат отново атракция, сеир, панаир, но не и разумен ход с отговорност към бъдещето на страната. Какви ли не анализи на ставащото в българската политика се поднасят сега. Гадаем и гадаем пак и пак. Дали тези ще са с тези или с онези? Забавно е, разведрява, но само до време.
С избора си българският народ наистина зададе много сложно задание. Чух и разумни хора да казват, че това, което стана на изборите, си е направо едно нарочно наложено на политическата класа наказание. Нещо като епитимия. Даже някои говорят за отмъщение. Защото сега вече политическият елит е принуден да се засили по пътя към онова единство и единение на нацията, за които иначе обича да говори толкова много и така често. Тези, които влизат след 5 октомври в Народното събрание, са принудени да се разберат помежду си трудно. С голям труд.
Но за коя политическа класа говоря и аз? За по-новата, по-инженерно получилата се в последно време, по-витринно инженерната поне, или за по – старата? Въпросът, разбира се, е безсмислен. Поне поставен така, както го поставих сега, той не е релевантен. Дори не е и смислен съвсем. Затова го и поставих. За да го разоблича.
Може ли да се каже, че избирателите направиха нещо странно? Че в несъгласувано съгласие помежду си накараха политиците, поискали доверието им, да изпаднат в това неудобно състояние? Тук имам предвид и купения вот дори. Налага им се на новоизбраните да избират много бързо какво да правят, как да се движат, как да се харесват. И как да се харесат помежду си. Принуди ли ги избирателят, без да сме се уговаряли, да се срещат така активно, както го правят тези дни, да си говорят, да се виждат с президента. Накарахме ли ги с избора си да водят нови и нови разговори. Помежду си.
Да, от много отдавна не е имало такава фрагментация. Такова разбиване, което да налага със силата на безизходност синергията между противници и божем противници като единствения възможен изход.
Не мисля, че става дума за спонтанна наказателна акция от страна на суверена. Не е това точно, но ефектът ще е въпреки всичко очистителен, пречистващ.
Българската демокрация ще провери себе си отново основно. И затова (без да се правя на интересен) аз съм доволен. Мисля си, че рискът си заслужава, че разбитото и раздробено представителство ще се окаже филтър. Минаването през него, което на този етап изглежда неизбежно, ще поизчисти водите, ще ни отведе на ново ниво. Най-малкото, защото огромните възможности за всевъзможни сношавания ще отворят пролука, през която ще проличи донякъде истината за това кой с кого как точно ги е правил и ги прави напоследък нещата и сношаванията, кой за кого е по-ценен от другия, кого накъде го дърпа повече интересът. Тази толкова раздробена среда ще ни помогне, мисля си. В момента на водещите политически формации, изпратени в парламента, им се налага да свалят поне част от картите, които предпочитат да крият. Този път не може да мине без частични самопризнания. Много неща ще станат по-ясни.
Вчерашният ден доказа това донякъде. Ситуацията е такава, че политическите сили, които ще присъстват в новия парламент, са изправени пред необходимостта от известна доза ексхибиционизъм .
Въпросът е там, дали това разголване ще ни приближи повече до хигиенния праг за прозрачност в политиката.
Не съм прекален оптимист. Абсурдно е да се мисли, че задкулисието (едва ли има по-често използвана дума в българското публично пространство през последната година) е нещо, което може да бъде премахнато изцяло. Няма общество, в което да го няма. Но отново ще кажа обаче: като че ли с този осмоъгълен парламент, с тази стоножка, дойде времето, в което ще се наложи на отделните членове на това тяло да станат доста по-видими и ясни. Ако се окаже, че съм сгрешил, проблемът ще си е само мой.
Здравей, мила бабо,
Разбирам, че предишната картичка ти я откраднаха, затова ти изпращаме сега три различни, като се надяваме, че поне една от тези три ще получиш.
Целуваме те:–––––––-
