Баритонът изгради многопластов характер с драматизъм, психологическа дълбочина и вокално майсторство
На 23 октомври 2026 Софийската опера и балет отбеляза 50-годишния юбилей на Кирил Манолов – един от най-ярките съвременни български баритони – със спектакъл на „Макбет“ от Джузепе Верди. Изборът на заглавие не беше случаен – една от най-взискателните и трудни роли в баритоновия репертоар даде възможност да се разкрие зрелостта на артист, който съчетава дългогодишен сценичен опит с дълбок усет към вътрешния свят на своите герои. Утвърден на големи международни сцени, Манолов е работил с изтъкнати диригенти и режисьори, сред които Рикардо Мути, Карло Рици, Стефано Пода и др. Творчеството на Верди заема централно място в неговата кариера, а превъплъщението му във Фалстаф (на Верди) му носи световно признание. Певецът притежава красив и благороден тембър с богата палитра от цветове, много необходима за този репертоар. Отличната вокална техника му позволява да се изявява успешно и в оперите на Моцарт, Росини, Доницети и др., но и в опери от българските композитори Веселин Стоянов, Любомир Пипков и Панчо Владигеров. В интерпретациите си на Вердиеви образи Манолов впечатлява с вярност към стила, внимание към композиторските ремарки и чувствителност към най-фините нюанси на музикалния текст. Качества, особено ценни днес, когато немалко певци (и режисьори и диригенти) си позволяват да прекрояват персонажите според собствените си разбирания и идеи, пренебрегвайки партитурата и установените изпълнителски традиции.
В нелеката партия на шотландския владетел Манолов изгради многопластов и въздействащ характер, който надхвърля едноплановото внушение за властолюбие. Постепенното психологическо преобразяване, вътрешните противоречия и трагизмът на неговия Макбет бяха разкрити както чрез прецизното вокално изграждане на партията, така и с убедителна актьорска игра. Една от кулминациите на вечерта настъпи в последната ария Pietà, rispetto, amore, в която баритонът разгърна характерните за него белкантови кантилени, оцветени с разнообразни темброви нюанси. Дълбока емоционална наситеност на изпълнението му придаде и красиво изградената фраза, ведно със силното му сценично присъствие, което публиката възнагради с близо двеминутен аплауз.
„Макбет“ е сред онези Вердиеви творби , които поставят особено високи изисквания пред своите интерпретатори, защото в нея присъства и белкантовото мислене на ранния Верди, но вече отчетливо се очертава и преходът към следващия етап в творческия му път, в който музикалната драматургия придобива все по-голяма психологическа дълбочина. В тази партитура всичко това е органично свързано с трагедията на Шекспир, с нейните мрачни страсти, жажда за власт, вина и постепенно нравствено разрушение.
Постановката на Вера Петрова впечатлява със своята живописност и с контрастното използване на цветовете и костюмите, които подчертават различните емоционални състояния на персонажите. В режисьорската концепция е постигнат убедителен баланс между символика, цветове и атмосфера. Прави впечатление задълбоченото познаване на Шекспировата драматургия, но и нейното превръщане в ярки сценични знаци и метафори. Като силно въздействащия гроб, който се трансформира в трон – символ на жаждата за власт, постигната с цената на човешките качества и моралните устои. Режисьорът Вера Петрова създава един особен образ, който нарича Пазителя на сънищата, пресъздаден много убедително от балетиста Александър Александров. Той съпътства Макбет през цялото време, превръщайки се в своеобразно отражение на неговата несигурност, вътрешни терзания и постепенно нарастващ душевен разпад.
Под палката на диригента Григор Паликаров оркестърът на Софийската опера създаде необходимата звукова основа – темпово и с ясно подчертани контрасти – за развитие на сценичното действие и мащабно разгръщане на изпълнителите.
Сред силните акценти на вечерта беше и хорът на Софийската опера с диригент Виолета Димитрова. Още от първата картина – Хора на вещиците, артистките от хоровия състав впечатлиха с мощна енергия, ярко сценично присъствие и вокална убедителност, подчертани от динамични контрасти и прецизни щрихи. Мъжкият състав също се отличи с изравнен ансамблов звук, темперамент и гъвкаво нюансиране. Чудесно се представи и Хорът на софийските момчета с диригент Александър Митев.
Габриела Георгиева представи безскрупулна и плашещо амбициозна Лейди Макбет, наситена вокално и актьорски с енергия и контрастни емоционални състояния. В първата си голяма ария Vieni t’affretta певицата показа техническа стабилност и красиви динамически нюанси, прецизно артикулирани фрази и необходимите за образа увереност и непоколебимост. Двамата с Кирил Манолов реализираха един силно въздействащ – вокално и драматургично, тандем. Между тях се получи онази сценична химия, благодарение на която се допълваха в дуетите и ансамблите, изразявайки сложните психологически отношения между протагонистите Макбет и неговата жадуваща властта съпруга.
В ролята на Банко басът Светозар Рангелов за съжаление нямаше достатъчно ярко вокално и актьорско присъствие, а персонажът има особено важно място в трагедията. В ролите на Макдъф и Малкълм се представиха Даниел Дамянов и Хрисимир Дамянов, а на придворната дама и доктора – Петя Петрова и Ангел Христов.
Юбилейният „Макбет“ беше не само повод за среща с една от големите Вердиеви партии, но и своеобразен портрет на артист, за когото сцената продължава да бъде пространство за търсене, развитие и пълно себеотдаване. Паралелно с активната си певческа кариера Кирил Манолов развива и педагогическа дейност като доцент в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. Той е и първият вокален педагог, който преподава в новооткрития филиал на Академията в Бургас. Така натрупаният през годините богат сценичен опит намира естествено продължение в работата му с младите певци.
Пожелавам на Кирил Манолов още много нови покорени върхове както на оперната сцена, така и на педагогическото поприще!
