Той е Шут, тя е Крал във видеопоредицата „Крале и шутове“ за тазгодишната Нощ на театрите. Той е Дарин Ангелов, тя – Боряна Братоева. Две от най-разпознаваемите лица на българския театър с многобройни вълнуващи роли. И двамата са дългогодишни посланици на европейската инициатива Нощ на театрите, която през 2026 отбелязва своята 14-а година в България с посланието „Крале и шутове“. Вдъхновена от света на Шекспир, концепцията поставя на фокус вечната игра между властта и истината, сериозното и смешното, маската и човека зад нея. Защото понякога кралят се нуждае от шута, за да чуе истината, а шутът се оказва най-мъдрият на сцената.
В този кралско-шутовски разговор Дарин и Боряна говорят за Нощта на театрите, Шекспир, театъра и онези истини за живота, които само сцената може да разкрие.
Повече от десетилетие сте част от историята на Нощта на театрите в България. Какво се промени през годините – в самата инициатива, в театралната среда и в отношението на публиката?
Дарин Ангелов: Десетилетие наистина звучи много. Да, вече 14 години се опитваме да направим театралното изкуство все по-разпознаваемо за зрителя и съм щастлив, че успяваме. Нощта на театрите започна като романтична, леко наивна идея да има специална театрална вечер, в която зрителите да усетят театъра по-близо до себе си. Истинската промяна за инициативата започна веднага след първата Нощ. Никога няма да забравя как в малките часове около театрите беше пълно с хора, които отиваха към следващото набелязано събитие. Тогава осъзнахме отговорността на това, с което сме се захванали. Нощта на театрите помогна много за срещата на публиката с алтернативните пространства и с голяма част от независимите артисти. Но за мен най-голямата промяна е, че Нощта на театрите скъси дистанцията между зрителите и театъра.
Боряна Братоева: Когато една инициатива съществува толкова години, тя неизбежно започва да се променя заедно с хората, които я създават и участват в нея. В началото вероятно е имало в мен повече любопитство към самата идея – какво представлява, какво ще се случи, кой ще се включи. Днес вече има очакване. Харесва ми, че Нощта не се опитва да представя театъра само през спектаклите. Тя показва и всичко останало – хората, пространствата, процесите, разговорите. А те често остават невидими за зрителя. Мисля, че и самата публика стана по-смела в избора си и именно Нощта на театрите я провокира все повече да се осмелява да гледа нещо различно и нестандартно.
Ако трябва да сравните първата Нощ на театрите, в която участвахте, с тази днес, кое е най-голямото постижение, което виждате?
Дарин: Безспорно най-голямото постижение на Нощта е, че успя да срещне още повече хора с театралното изкуство. Много хора се влюбиха в театъра благодарение на нея. Също голямо постижение е и присъединяването на българския театър към една голяма европейска театрална инициатива, каквато е Европейската нощ на театрите. Става истински театрален празник.
Боряна: Според мен постижението е, че вече Нощта на театрите не е просто повод да отидеш на театър в определена вечер. Превърнала се е в очаквано събитие, което събира различни поколения артисти и зрители около общата им любов – театъра. За мен е много ценно и това, че през годините инициативата не е загубила желанието да експериментира и постоянно търси нови начини да разказва за театъра.
В началото една културна инициатива винаги е и риск, и вяра в идеята. Какво според вас е необходимо, за да се превърне една идея в традиция, която хората очакват всяка година?
Дарин: Страст и любов. Когато успеем да покажем на зрителите любовта ни към професията, те без съмнение ще припознаят тази любов като своя и ще отговорят със същото. Именно на това се дължи успехът на Нощта на театрите, защото успява да направи видима любовта на артистите към публиката.
Боряна: За да се превърне една инициатива в традиция, трябва да има хора, които са готови да полагат усилия през годините за изграждането ѝ. Трябва да има и смелост да се променя формулата, да се допускат нови участници и нови идеи. Хората не се връщат, само защото нещо се случва всяка година. Връщат се, когато имат причина да очакват следващото издание с любопитство.
Нощта на театрите среща публиката с театъра по различен начин – отвъд обичайното посещение на спектакъл. Какво бихте казали на човек, който все още не е открил своя път към театъра?
Дарин: Ще му кажа, че в театъра винаги има място за него, че това е нова форма на чисто щастие, което ще усети. Ще му кажа, че голяма среща с чистата форма на истината, може да се случи само в театъра.
Боряна: Бих му казала да се предизвика да го направи! Бих го посъветвала да започне с нещо, което го интригува като тема, а не непременно с най-известното заглавие. В театъра можеш да откриеш истини, които дори не си предполагал, че ще намериш. Театърът може да променя както сърцето, така и душата ти.
Ако можехте да промените едно нещо в отношението на обществото към българския театър, какво би било то?
Дарин: В обществото не бих променял нищо, присъствието му в театъра показва, че не бива да се променя нищо. Бих променил отношението на държавата и управляващите към театъра и културата. Снизхождението, с което се отнасят към изкуството. Нехайството към базите, към артистите и най-вече към злоупотребите с финансирането на културата, но не искам да цапам разговора с politika!
Боряна: Бих искала да престанем да приемаме културата като нещо, което трябва непрекъснато да доказва правото си да съществува! Иска ми се да има повече реален интерес към работата на българските артисти. Да се интересуваме какво създават, какви теми избират, какви рискове поемат.
Театърът е изкуство на живия момент – всяко представление е различно и никога не може да бъде повторено напълно. Това свобода ли е за актьора, или по-скоро отговорност?
Дарин: Ето това е една много симпатична заблуда – че театралното представление зависи само от актьорите. Театърът в същността си е срещата на енергията на зрителите и на актьорите. Там някъде се случва магията и в действителност зрителят задава настроението на спектакъла. Точно затова за нас, хората на сцената, театърът е и свобода, и отговорност. Отговорността да възпроизведеш у зрителя най-чистата и силна форма на емоция и свободата да усетиш настроението му, да спечелиш доверието му и да дадеш онова, което му липсва.
Боряна: За мен свободата и отговорността в театъра са неразделни. Имаш възможност да откриваш нови нюанси в една роля, но нямаш право да забравиш, че партньорът ти на сцената също прави това откритие в същия момент. Театърът е колективно изкуство и там се крие неговото вълшебство. Мисля, че най-голямото предизвикателство е да не позволиш на опита да се превърне в механично повторение на сцената.
Тазгодишната тема „Крале и шутове“ поставя въпроси за властта, истината и човешките слабости. Може ли театърът днес да бъде онзи шут, който има смелостта да казва на глас неудобните истини?
Дарин: Театърът винаги е бил убежище на истината. Парадоксът е, че по Шекспирово време кралете са отивали в театъра, за да търсят истината, а в днешно време управляващите не стъпват в театъра, за да не виждат истината.
Боряна: Не просто може, а мисля, че е важно да го прави. В това е една от големите сили на театъра – да говори за нещата, за които невинаги ни е удобно да говорим във всекидневието си. Важно е не просто да провокираш, а да имаш какво да кажеш. Да имаш послание.
Ако можехте да поканите Шекспир на едно ваше представление, кое би било и какво ще го попитате след това?
Дарин: Веднага го каня на „Аз, която те обича“. Много е близо до неговите сюжети и съм сигурен, че разговорът след спектакъла ще е много дълъг и изпълнен със съдържание. И някъде там, измежду всички теми, ще се появи въпросът ми: „Е, ще бъдеш или…?“.
Боряна: Бих го поканила на „Одисей“ в Пловдивския театър. В този спектакъл имам възможност да бъда част от история, която съществува от хилядолетия, но продължава да поставя въпроси, които не са загубили актуалността си. Бих го попитала: „Какво би написал, ако живееше днес?“.
Във вашата професия често сте в центъра на вниманието, но като посланици заставате зад нещо по-голямо от личния успех. Какво ви носи тази роля в Нощта, което сцената не може да ви даде?
Дарин: Онова, което ми дава Нощта, различно от това, което получавам от сцената, е близостта с хората, възможността да ги срещна с човека зад актьора. Дава ми възможността да слушам и чувам, не само да действам.
Боряна: Когато заставаш зад инициатива като Нощта на театрите, фокусът се измества. Вече не става дума за това какво правиш ти, а за това какво и как можеш да подкрепиш. За мен тази роля е привилегия – да мога да насоча повече хора към това, в което вярвам – силата на театъра.
Каква искате да бъде Нощта на театрите след още десет години?
Дарин: Искам да е същата, изпълнена с театър, с любов. Искам да е театрален празник, който дарява на хората любов и им дава възможност да срещнат истината.
Боряна: Най-вече искам след десет години да не се налага да обясняваме защо театърът е важен. Искам той да бъде естествена част от живота на хората, а Нощта да бъде онзи специален празник в годината, който ни напомня колко много неща могат да се случат, когато се съберем в името на изкуството.
***
Платформата „Европейска нощ на театрите“ обединява всички, които имат отношение към театъра и сцената, за създаване и представяне на качествено театрално изкуство без граници, езикови, религиозни или етнически бариери. Основната ѝ мисия е да представя театралната креативност във всичките ѝ форми, да развива и разширява публиките и да насърчава обмена на идеи и опит между творци и културни организации.
Зад идеята стои Елеонора Роси (Франция), а международната инициатива постепенно обединява театрални компании и културни организации от различни европейски държави. В България Нощта на театрите се провежда за 14-а поредна година. За изминалите 13 издания повече от 750 000 зрители са станали част от инициативата.
14-ото издание е в Календара на културните събития на Столична община за 2026 г. и се реализира с творческата подкрепа на creative production studio SHOOT.
Всичко актуално следете в официалния сайт, във Facebook, Instagram на инициативата.
