В три конкурса ще се състезават филмите от тазгодишното издание на Международния фестивал за документално кино Sofia DocuMental (24 септември–4 октомври 2026)
Не, няма грешка в заглавието. „Отваряй си очите на 7“ е провокативното мото на тазгодишното издание на фестивала Sofia DocuMental, който в продължение на 11 дни ще предложи около 30 филма, в три конкурсни програми, на девет места в столицата и една онлайн платформа.
Впечатлява изборът за откриващата вечер на документалния филмов форум на 24 септември от 19 часа в Дома на киното. Там за пръв път пред българска публика ще бъде показан един от победителите в последното засега издание на фестивала на независимото кино „Сънданс“ в САЩ – 105-минутният „Да спасиш планина“ (2026, Сърбия, Франция, Черна гора, Словения и Хърватия) печели там Голямата награда на журито за чуждестранен документален филм. Преди месец бе отличен и с приза Сърцето на Сараево за най-добър документален филм, а вече е и официално предложение на Черна гора за номинация за Оскар. На прожекцията в София очакваме Биляна Туторов и Петър Гломазич, обявени за най-добри режисьори документалисти на Международния филмов фестивал RiverRun, Северна Каролина, САЩ. Те разказват историята на 13-годишната Нада и възрастната Гара, живеещи на 2000 м над морското равнище в планинска местност, застрашена от превръщането ѝ във военен учебен полигон. В статия на Variety филмът е определен като „емоционално разтърсваща медитация върху скръбта и постоянството“; според Screen International е „нежен, завладяващ и емпатичен“, а директорът на Sofia DocuMental – Мартичка Божилова, допълва: „Да спасиш планина“ е рожба на програмата за развитие на Българския документален център, организатор на фестивала“.
Звездният гост тази година е Милчо Манчевски, когото познаваме от участията му в София Филм Фест с игралните си филми „Преди дъжда“ (1994; Златен лъв и номинация за Оскар) и „Сенки“ (2007), с игрално-документалния „Майки“ (2010) и др. И този път срещата с неговото психологическо, дълбаещо в общочовешки проблеми кино ще бъде емоционална – „Добри хора“ (2026, Северна Македония) припомня огнения кошмар в дискотеката „Пулс“ в Кочани, където загиват 63-ма младежи. Според критиката Манчевски представя оцелелите и тихите герои „не като символи, а като хора – страдащи, устояващи и дълбоко истински; а това, което започва като сблъсък с една трагедия, се превръща в изследване на устойчивостта и в свидетелство за крехката, но непрекъсваща сила на надеждата“. След прожекцията на 26 септември в Дома на киното е планиран и разговор с режисьора за травмата, вината, отговорността и доброто в реалния живот на хората.
Няколко са тематичните секции, в които са разпределени фестивалните филми. Два от тях, които вероятно ще предизвикат особен интерес, са включени в програмата „Специален фокус“. „Таван & Нани-На“ всъщност е съчетание от произведения на две легендарни режисьорки. Първата е дипломна работа от 1961 г. на Вера Хитилова, представителка на т.нар. Нова вълна в чешкото кино, която разкрива света на манекенките – професия, която самата тя практикува известно време. Вторият филм е на Бинка Желязкова от 1982 г., чрез който зрителят попада при жените от Сливенския затвор, родили и отглеждащи там своите деца.
Ако все още не сте гледали нашумелия „Г-н Никой срещу Путин“ на Павел Таланкин и Дейвид Боренстийн (2025, Дания, Чехия), сега имате възможност да откриете невероятната история на един учител от малко руско градче, който с помощта на видеограф тайно записва и архивира факти, събития и действия, показващи нагледно как се милитаризират училищният живот и учебната програма след нахлуването на Русия в Украйна. Заниманието на учителя е повече от опасно, може да му струва и живота.
Други три филма са обединени от темата „Бъдещето е сега“. Съвсем обяснимо, героите им живеят паралелен живот, насърчаван от високите технологии. „Виртуални приятелки“ на Барбора Халупова (2025, Чехия, Словакия, България) повдига завесата над онлайн секс съдържанието в популярна платформа, като се фокусира върху тримата ѝ реални създатели. Как мислите, жените или мъжете днес се чувстват по-самотни, за да стигат дотам да търсят измамна близост от място, което за други е печеливш бизнес?
Подобна е и темата на Love Apptually на Шалини Кантайя (2026, Австралия, САЩ), в който френска журналистка на свой гръб изпитва общуването в платформите за запознанства. А „Възход на интелекта“ на Елена Андрейчева (2025, Великобритания) отива много по-далече, разсъждавайки над военна симулация, посветена на изкуствения интелект, и над това има ли връзка между една ролева игра и възможни геополитически кризи.
Феминистки звучи секцията „Супержени“, но как по друг начин да наречем украинската режисьорка Алиса Коваленко, която отиде на фронта и участва във военни акции, редом до супермъже. Миналата година тя ни направи свидетели на личните си виртуални писма от фронта до своя невръстен син, а сега – на разкази от украински жени, преживели сексуално насилие и изтезания по време на войната, които вече не искат да мълчат. Истинската история на бившата пленница Ирина Довган е базата, върху която филмът „Следи“ на Алиса Коваленко и Маришя Никитюк (2026, Украйна) гради образа на колективната травма.
Силна жена е и 42-годишната Елена, героинята на „Г-ца Коледа на избори“ на Раиса Ръзмерица (2026, Република Молдова, Румъния). Имала дързостта да се кандидатира за кмет на селото, в което живее, тя дори не подозира колко силен може да е отзвукът от действията ѝ. В темата е и филмът „Последната посланичка“ на Натали Хала (2025, Австрия). Представете си само как Маниза Бахтари, дипломат от Афганистан във Виена, трябва да представлява държава, чието старо правителство е избягало, а новото, на талибаните, не е международно признато. Абсурдно звучи, но не и за посланичката, която успява дори да осигури тайно образование за афганистански ученички.
Журналистически разследвания обединяват филмите в секцията „Актуални въпроси“. „Отравянията в Солсбъри: Шпионинът от съседния вход“ на Дан Върнън (2026, Великобритания) проследява подробностите около трагичната история на Сергей Скрипал, умъртвен с нервнопаралитичния „Новичок“. А American doctor на По Си Тенг (2026, САЩ, Малайзия, Катар, Дания, Палестина) е за трима лекари – палестинец, евреин и зороастриец, свързани от общата клетва да спасяват човешки животи. Обединени са и героите в „80 разгневени журналисти“ на Андраш Фьолдеш, Анна Киш (2026, Германия, Чехия, Норвегия, Дания). Те са представители на една от влиятелните медии в Унгария, а колективната им оставка в името на свободата на пресата е сред най-големите скандали в страната през 2020 г. Протестират и двете природозащитнички в „Ние сме самотна сила“ на Алине Хуарес и Хуан Франсиско Доносо (2026, Чили, Германия). Лейла е журналистка от народа аймара в Южна Америка, а Бояна е европейка; едната живее в Чили, другата – в Сърбия, но и двете са притеснени от проекти за добив на литий на световна минна компания.
Далеч на изток и юг повежда зрителите германската тв легенда Улрих Тилгнер като основен персонаж в „Корени на лудостта“ на Едгар Хаген (2026, Швейцария). Камерата надниква в общности на обикновени хора в Афганистан, Ирак, Рожава в Сирия и Нигер, запечатвайки последиците от войни и чужди интервенции. Също дълъг път изминават руската журналистка Катя и полицейският детектив в изгнание Денис, обсебени от желанието да разкрият следите на глобална мрежа от фиктивни компании, свързани с наемниците от „Вагнер“ в Евгений Пригожин. Вижте какво разкриват те във филма „Вагнер: Армията на ада“ на Ричард Роули (2026, Украйна, Сирия, Централноафриканска република, Литва и САЩ). И още нещо актуално: „Илон Мъск разкрит – експериментът „Тесла“ на Андреас Пихлер (2025, Германия) е филмът, който за първи път хвърля светлина над империята на милиардера. Прави го чрез признания на негови сътрудници, разобличители, потърпевши и бивши високопоставени служители на „Тесла“.
Филмите под мотото „Архивно наследство“ оправдават предположението, че авторите им боравят с материали, съхранили спомени за места, хора и събития. Do You Love Me на Лана Дахер (2025, Франция, Ливан, Германия, Катар) се „разхожда“ из 70-годишната аудиовизуалната памет на Ливан. „Амилкар“ на Мигел Ийк (2025, Франция, Португалия, Швеция, Кабо Верде) разказва историята на може би най-влиятелния антиколониален лидер в Африка, агронома, поет и революционер Амилкар Кабрал (1924–1973). „Репетиции за революция“ на Пега Ахангарани (2026, Чехия, Испания) пък поема към Иран, проследявайки превратностите в страната от 1979 г. насам. „Баща ми и Кадафи“ на Джихан К (2026, Либия, САЩ) е личен размисъл за пътя на един баща – адвокат по правата на човека, министър на външните работи на Либия и посланик в ООН, Мансур Рашид Кихия се отказва от работата си за режима на Кадафи и се превръща в опозиционен лидер. „Кристияния“ на Карл Фриис Форхаммер (2026, Дания) разкрива един от най-смелите социални експерименти, осъществен в квартал на Копенхаген – преди да се появи мястото, наречено Кристияния, стотици млади хора окупират изоставени военни казарми. Камерата на „С любов и ярост“ на Божина Панайотова (2026, Франция) пък ще ни покаже как през 1980 г. хиляди жени обграждат Пентагона и какво следва от техния музикален протест.
Пет заглавия откриваме в първия български конкурс в рамките на Sofia DocuMental. Актрисата Мария Статулова възстановява едно от най-трудните си превъплъщения от моноспектакъла „Надежда сляпата“, за да посрещне подобаващо 70-ия си рожден ден. Зрителите ще видят и какви спомени съпътстват репетициите ѝ във филма „Скъпа Мария“ на Светослав Драганов (2026, България). А знаете ли кой е Тома Хитров (1840–1906)? Вижте „Времето в нас“ на Красимир Андонов (2026, България) и ще научите вдъхновяващата история на „придворния фотограф“ на българската революционна емиграция, благодарение на когото знаем как е изглеждал Христо Ботев.
С другите три филма от тази секция зрителите ще поемат на неочаквани, пъстри и вълнуващи кинопътувания: „Географията е съдба“ на Райна Тенева (2026, България, Германия, Австрия) е запечатил история от долината, където съжителстват производствата на оръжия и розово масло; дебютният „Елена в Делейна“ на Елена Стойчева (2026, България) влиза в последния хоремаг на едно обезлюдено влашко село, а „Между дни и нощи“ на Сесил Каню и Стефка Стефанова Николова (2026, Франция, България) – в забравения от всички ромски квартал „Надежда“ в Сливен.
Церемонията по връчването на наградите на тазгодишния Sofia DocuMental ще бъде на 2 октомври в Дома на киното. Отличията този път са в повече категории – освен в традиционния конкурс за най-добра жена режисьор, с призове ще си тръгнат авторите на най-добрия български документален филм, на най-добрия международен филм за човешки права и др. След награждаването е закриващата прожекция на „Белези на принадлежност“ на Татяна Божич (2026, Хърватия, Германия, Нидерландия) – любопитна, нестандартна изповед за живота в емигрантство.
И внимание, фенове на една от съвременните музикални легенди – „Дейвид Боуи: Последно действие“ на Джонатан Стиасни (2026, Великобритания) е единственото заглавие в секцията „Изкуство на съпротивата“. Десет години след смъртта на музиканта авторите обещават да го видите такъв, какъвто не го познавате – „уязвим, пресметлив, забавен и безкомпромисен, превърнал дори смъртта си в част от спектакъла“. Прожекцията на 4 октомври е реалният финал на фестивала, когато ще бъде обявен и носителят на Наградата на публиката.
Пълната програма и още подробности за фестивала вижте на сайта на Sofia DocuMental: https://www.documental.bg.
„София ДокуМентал“ е първият международен фестивал в България за художествено документално кино с фокус върху човешките права. Организира се от Балканския документален център като своеобразна платформа за дебати. Чрез прожекции, специални събития и дискусии между режисьорите и публиката, фестивалът се фокусира върху наболели обществени проблеми. Филмите се показват в Дома на киното, кино „Одеон“, Френския институт, Гьоте-институт, Чешкия център, Полския институт, сцена „Централни хали“, The Steps, на открито в „Голямото кино“ на ул. „Екзарх Йосиф“ и по Neterra TV Plus (до края на октомври). Кинофорумът е част от Културния календар на Столична община за 2026 г. и се осъществява с подкрепата на Националния фонд „Култура“, ИА „Национален филмов център“ и други партньори.
