Първата година на България в Първата световна война – настъпателна и победоносна. Кинохроники, заснети у нас през 1916 г.

През октомври 2025 г. отбелязахме 110-годишнината от включването на Царство България в Първата световна война (1914–1918) с огласяването на текст, който предизвика жив интерес (виж в Портал Култура статията Българските кинохроники, заснети непосредствено след встъпването на страната ни в бойните действия (1915–1916). В публикацията бяха представени хроникално-документалните филми „Превземането на Куманово“ (1915), „Срещата в Ниш между Н. В. Царя и Н. И. В. Кайзера“ и „Войната за Македония“ (1916), кинопрегледите „Български военен журнал“ № 1 и № 2, сериалът „Сръбско-българската война“ (1916)… Освен тях през 1916 по българските земи биват заснети и други ленти, за които разказват следващите редове…

Виенски валсове в полите на Витоша

Годината все още прави първите си крачки, когато на 9 януари (събота) в София пристига поручик граф Александър Йосиф Коловрат-Краковски (1886–1927) – кинопродуцент, един от пионерите на целулоидната индустрия в Австро-Унгария, основател (през 1910 в Бохемия) на филмовата фабрика „Саша“, която две години по-късно премества във Виена („Sascha Film, Wien“). Когато войната започва, той бива мобилизиран и назначен (1915) за ръководител на кинематографичния отдел във военната пресслужба.

Така поручик Коловрат не прекъсва своето производство, а се специализира в заснемането на фронтови кинопрегледи и пропагандни хроникално-документални филми. Част от тази милитаристична продукция („необикновени военни изгледи“) гостът показва на 10 и 11 януари 1916 (неделя и понеделник) от 19.30 ч. в софийския „Модерен театър“: „Австро-унгарската война с Италия“, „която се води на 3000 метра над морското равнище“, „избухване на гранати от 30.5 с. м. оръдия“, „действието на 30.5 см. мортири, хидроплани, подводни лодки и пр.“. Софийските вестници „Заря“, „Нов век“, „Пряпорец“ и „Утро“ подчертават, че кинематографическите представления са „под покровителството на императорския и кралски австро-унгарски посланик в полза на „Българския червен кръст“. „Военните изгледи“ очевидно са имали „голям успех“ пред „отбраната софийска публика“ – охарактеризирани са като „необикновени“, а и биват повторени на 17-и и 18-ти. Съпътствани от „доклад-изложение“, изнесен лично от графа отново в „Модерен театър“.

Има вероятност по време на пребиваването си у нас виенският аристократ да е бил придружаван от австрийския кинооператор Ханс Тайер (заснел в края на 1930-те два филма в родината ни), който през 1938 в свое интервю си спомня: „При пътуването ми до турско-английския фронт в Галиполи, прекарах два дни в София. Тогава бе декември [1915], много студено и пак война. Този път, обаче, вече бях войник и се намирах под командата на граф Саша Коловрат, основателят на известната фирма „Саша филм“ във Виена“ (в. „Днес“, № 822).

Посещението на продуцента Коловрат не ще да е имало само „военен характер“. Едва ли е случайно, че по това време в специализираното будапещенско списание „Филмов преглед“ се появяват статии, озаглавени „Будапеща като филмов център на Балканите“ (30.І.1916) и „Балканите като нов филмов пазар“ (9.IV.1916). Самият Александър Коловрат е автор на материала „Проникването ни на Балканите“ (1917). След всичко казано, не е невъзможно българо-австрийските връзки в областта на кинематографа да са били заздравени и с размяна на филмова лента. Нещо повече – „Саша филм“ реализира (най-вероятно у нас) „едноактната“ кинохроника „Българската кавалерия“ („Bulgarische Kavallerie“, 1916), показвана и в дуалистичната империя, и в Германия (в Берлин със сигурност), фигурираща в сайта The German Early Cinema Database.

Посрещането на принц Август Вилхелм Пруски

През пролетта на 1916 страната ни бива посетена от четвъртия син на кайзер Вилхелм ІІ – принц Август Вилхелм Пруски (1887–1949), придружаван от „царствуващия Сакс-Кобурготски херцог“ – Карл Едуард (1884–1954), внук на английската кралица Виктория, първи братовчед на английския крал Джордж V и трети братовчед на българския цар Фердинанд I. На 21 март „в 5 часа след пладне“ двамата пристигат на софийската Централна гара, където са посрещнати от нашия владетел и д-р Васил Радославов (1854–1929), тогавашния министър-председател на България. На 24 март Карл Едуард награждава главнокомандващия действащата българска армия ген. Никола Жеков с „Големия кордон“. На 28 март височайшите гости си заминават…

След месец и половина, на 14 май, ген. Константин Жостов (началник-щабът на армията) се завръща в Кюстендил, където е установена Главната квартира (щабът) на армията, след като е обиколил (от 23 март до 11 май) германските и австрийските фронтове, „дето е бил приет от Кайзера и Австрийския император“. „Пристигнах към обяд – пише в дневника си ген. Жостов. – Жеков не сварих, бил в Македония, придружавал германския принц Август Вилхелм при посещението му на 12 полк“.

Излиза, че и при двете си пребивавания у нас през 1916 пруският принц ще да е отскочил до Кюстендил. По това време гостът бива дори фотографиран – излезлият в края на март нов брой на сп. „Аз знам всичко“ показва: „Принц Август Вилхелм Пруски, синът на Кайзера, с Херцог Карл Фридрих Сакс-Кобург-Готски на самото бойно поле правят преглед на тракийци, изпокъсаното от куршуми знаме салютира“. Нещо повече – след една година (на 25 май 1917) в софийското кино „Одеон“ е прожектиран кинопрегледът „Моменти из войната“, включвал епизод, показващ посрещането на Август Вилхелм Пруски в Кюстендил. Оказва се, че поне при едно от двете си посещения в България принцът е бил заснет с кинокамера. И то в Кюстендил, където е налетял на кинооператор – анонимен, ала навярно нашенски. Защото „Моменти из войната“ отразява още и „трогателната раздяла на командира на 53 пехотен полк с офицерите и войниците си“.

В случая става дума за подполковник Младен Станев, първия командир на формирания в Кюстендил полк. По-важно е, че рекламата за филма във в. „Камбана“ уверява: „Дадените вчера български моменти от войната с голям успех и одобрение са снимки на българското дружество „Балканик“. Столичани имат случая да видят българското изкуство“. Регистрирано на 3 април 1915 от Софийския окръжен съд (СОС) като „Български кинофилм“, командитното дружество бива преименувано на 20 април 1916 на „Балканик“, запазвайки своя предмет на дейност – „фабрикация на кинематографически филми“. Управител е търговецът Александър Лозанов, седалището е в София (ул. „Отец Паисий“), но фирмата открива своя временна кантора и ателие и във Виена.

По време на войната Александър Лозанов служи в Кюстендил (вероятно в споменатия 53 пехотен полк) и този факт обяснява избора на мястото на снимки за „Моменти из войната“. До наши дни са съхранени три негови заявления, написани саморъчно – две върху бланка на „Български кинофилм“ и едно върху такава на „Балканик“. Изпратени от Кюстендил до Търговското отделение на СОС, където исканите удостоверения за вписване в „дружествения търговски регистър“ на настъпилите промени в дружеството и огласяването им в „Държавен вестник“ са изготвени незабавно и отпратени към Кюстендил, където са били получени от заявителя. Защо тези документи са били нужни на временно пребиваващия в града („като войник, находящ се под знамената“) Александър Лозанов? Дали необходимостта е била продиктувана от желанието му да осъществи евентуална „фабрикация на кинематографически филми“ или друга подобна дейност?

Наличните данни са повече от оскъдни, но въпреки това дават основание да се допусне, че регистрираното в София дружество „Балканик“ е продължило своята дейност в Кюстендил – поне през 1916. Че Александър Лозанов, макар и „войник“, не е престанал да изпълнява функциите си на управител и „неограничено-отговорен член“ на фирмата. Всъщност тъкмо в качеството си на военнослужещ той е имал възможността да сътрудничи на Щаба на действащата армия като кинематографист.

Прожекции на сериала „Сръбско-българската война“ в провинцията

На 13 май 1916 в. „Мир“ известява, че русенският театър „Аполло“ „почва от понеделник [15 май] идуща седмица да представя извънредно интересната за всеки българин военна и историческа картина Сръбско-българската война, която има голям успех в София, Пловдив, Габрово и Плевен. Картината е в VI действия“. Любопитна и абсолютно неизвестна до днес информация, свидетелстваща, че сериалът се е появил не само в столицата, но и в поне четири провинциални града.

„Гостуването на българските депутати в Германия“

Войните се оказват не са само периоди на кръвопролития, но и време за установяване на стабилни финансови взаимоотношения между държавите – особено съюзническите, за утвърждаване на приятелски връзки между техните политици, на сътрудничество в различни области – включително и тази на културата… Още на 1 февруари 1916 в Берлин е основано Германо-българско дружество, чиято цел е да „подпомага развитието на културните и економически отношения между двете страни“.

За да заздравят връзката между парламентите на нашата страна и Германия, за Берлин заминават 14 български народни представители (в по-голямата си част от провинцията): д-р Иван Момчилов – първи подпредседател на XVII обикновено народно събрание (ОНС), Александър Станчев, Величко Кознички, Димо Кьорчев, Иван М. Костов, д-р Кирил Провадалиев, запасен майор Михаил Аврамов, Никола Алтимирски, Никола Калчев, Петър Н. Даскалов, Петър Панайотов, д-р Симеон Кехлибаров, ген. Стефан Попов и д-р Христо Георгиев.На 30 април (неделя) в 11.00 ч. парламентарната делегация отпътува с „балканския влак“ за Будапеща, изпратена на софийската гара от д-р Васил Радославов – премиер и водач на Либералната партия, членове на която са повече от заминаващите депутати. В 7.50 ч. на 1 май те пристигат в унгарската столица, на 3-ти са във Виена. От Австро-Унгария 14-имата се отправят за Германия – Дрезден (6 май), Берлин (8-и), Кил (11-и), Хамбург (12-и), Оберхаузен (13-и), Кьолн, Майнц, Висбаден, Франкфурт (18-и), Мюнхен (20-и)…

Навсякъде нашенците са посрещнати повече от радушно, дори „шумно“ – „като съюзници и приятели, които с влизането си във войната отварят великия път на немската търговия и индустрия от Хамбург до Багдад“. В тяхна чест се дават закуски, обеди, вечери, приеми, банкети, държат се речи, вдигат се наздравици и тостове; организират се посещения и на заседания в Райхстага, и на вестникарски редакции, и на оперни и театрални представления; разменят се благодарствени телеграми както между тях и германските им колеги, така и между кметовете на София и Берлин… Откъдето българите си тръгват за родината, за да минат отново през Виена на 23-ти и се завърнат в София на 25 май 1916 (четвъртък).

След няколко дни, на 3 юни, софийското кино „Одеон“ представя в „извънредна програма“ кинохрониката „Гостуването на българските депутати в Германия“. „Най-новото!! – известява в. „Мир“ на същата дата. – Тържественият прием на българските депутати в Германия. Единственият, пълен и субсидиран преглед върху „гостуването на българските депутати в Германия“. Издание на голямата къща „Местер Филм Берлин“ в 2 части“.

От 3 до 6 юни 1916 софийските вестници „Дневник“, „Камбана“, „Мир“ и „Утро“ поместват подобни текстове – или в традиционните си новинарски рубрики, или в специално обособени малки рекламни карета. От тяхното съдържание се разбира, че в този период „Одеон“ прожектира репортажа на берлинската кино-къща „Местер филм“ като част от основната си 2200-метрова програма, съдържаща една „реалистична“ драма и една „смешна“ комедия.

„Местер филм“

„Голямата“ („прочутата“) германска филмова компания „Местер филм“ е основана през 1897 в Берлин от Оскар Местер (Oskar Messter, 1866–1943) – изобретател, пионер на немската киноиндустрия и магнат от ранните години на целулоидния бизнес. Тъкмо през 1916 нейният директор хер Алтман „по поръка на Военното Министерство в Берлин“ се озовава в София, където на 7 октомври (събота) представя в Народния театър „германски и български военни филми в полза на българския Червен Кръст“. По време на войната „дружеството“ пуска регулярно (всяка седмица) своя кинопреглед „Messter-Woche“, а през 1917 се влива (заедно с други водещи немски фирми) в конгломерата, наречен Студия УФА (UFA, Universum Film AG).

Източникът на информацията за благотворителната прожекция в Народния театър е майор фон Егелинг, „германски офицер за свръзка“, който още на 30.ІХ.1916 изпраща до „Щаба на българската действующа армия“ в Кюстендил писмо, в което се споменава за съществуването на „български военни филми“! Документът, съхраняван в Централния военен архив, поднася и друга изненада. „Според съобщението на Германския военен пълномощник – пише майор фон Егелинг, – Господин Алтман питал, дали Щаба на Действующата армия желае да се направят снимки из живота на войските и на местностите, които станаха известни чрез военните събития. Моля да ми се съобщи, дали се има такова желание, за да мога да издействувам за Господин Алтман разрешение да посети района на военните операции“. На 3 октомври полк. Михаил Сапунаров, „началник Полската Канцелария“, отговаря: „Щаба на Действующата Армия разрешава на Господин Алтман да посети районите на военните операции, за да направи снимки из живота на войските и на местностите, които са станали известни чрез военните събития. По заповед“. В оцелелия до наши дни машинописен текст обаче има и три задраскани реда: „моли се известие – Господин Алтман с колко души ще се придружава, имената на придружающите го и от каква народност са“.

За съжаление, днес не се знае нито дали посещението е било осъществено, нито дали планираните снимки са били направени. Но пък се знае, че днес в Българската национална филмотека се съхранява филм – 1133 м. (с времетраене 38 мин.), озаглавен „Документи към световната война. Кинематографически военни известия от Балкана“ и придружен от допълнението: „Фотографирано от „Месстер-филм“ дружество“ Берлин, с разрешение на германския генерален щаб“. В един от кадрите действително се появява емблемата на „Messter–film–Berlin“. Но според картината в случая най-вероятно става дума сборен филм, включващ кадри, реализирани в Македония и Сърбия от германски, австрийски и дори български оператори.

„Гостуването на германските депутати в България“

За да върнат посещението на своите колеги от българското Народно събрание, в 18.30 ч. на 25 юни 1916 (неделя) в София пристигат „със специален влак“ 11 членове на немския Райхстаг (Имперско събрание), които биват топло посрещнати и настанени в хотел „България“. На следващия ден подробен репортаж на в. „Утро“ отразява събитието, изброявайки присъстващите на него официални лица: председателя на XVII ОНС д-р Димитър Вачов, „депутати от болшинството“, „демократическите депутати“ Александър Малинов, Никола Мушанов, Владимир Моллов и Рашко Маджаров, д-р Павел Генадиев със „своята група“, „мнозина депутати от земеделската парламентарна група“, д-р Йосиф Фаденхехт – „от страна на радикалите“, Марко Турлаков, кмета на София Ради Радев, членове на тукашната германска колония, наши и чуждестранни кореспонденти… Описвайки атмосферата на трепетно очакване, царяла на софийската Централна гара, репортерът на „Утро“ заделя пет наборни реда от текста, над които поставя подзаглавието „Кинемотографни снимки“. Защото те гласят: „През времето, когато посрещачите се събират, няколко представители на кинемотографни филми правят снимки“.

На същата дата, 26 юни, кинотеатър „Одеон“ огласява във в. „Мир“, че „по случай пребиванието на германските гости“ представя „Кралят“ – „най-драматическият шедьовър на великият германски трагед Басерман“. Наричан „царя на германските театри“, Алберт Басерман е един от водещите по това време немски актьори, а „покъртителната реалистична трагедия в 5 действия“ е филмът „Der König“ (1913) на режисьора Макс Мак.

На 29 юни отново „Мир“ известява, че в „Одеон“ покрай игралния филм „Гражданска смърт“, който е в 5 част, „днес ще се представи същевременно и посрещането на германските депутати в София“. Оказва се, че преди четири дни на гарата поне един от няколкото „представители на кинемотографни филми“ е съумял да заснеме с кинокамерата си не само събирането на посрещачите, но и упоменатото посрещане на немската делегация, а вероятно и нейното пристигане.

„Кинемотографните снимки“ ще да са били дело на български оператор – „собствен“ на кино „Одеон“ или нает от управата му (тогава такава практика е съществувала), който с успех е осъществил репортажа. За съжаление, обявлението остава едно-единствено, отпечатано в един-единствен столичен всекидневник!?

Германските народни представители пребивават в София три дни, през които посещават сградата на нашия парламент, „където се фотографираха“ („Мир“), църквата „Св. Кирил и Методий“, болници и музеи, Военното училище и Военния клуб, зоологическата и ботаническата градини, Народния театър, където „през време на антракта“ биват приети от цар Фердинанд I, Търговската камара, Градското казино, минералната баня в Банки, срещат се с български политици, лекари, председателя на Червения кръст, журналисти, общественици…

На 28 юни в 10.00 ч. гостите заминават за Перник, Кюстендил, Дупница, Рилския манастир, а оттам през Самоков се отправят към Костенец, Пазарджик, Пловдив (където на 30 юни пристигат в 8.00 ч. и си тръгват в 15.00 ч.), Стара Загора, Казанлък, за да се озоват в 11.00 ч. на 1 юли в Търново. В старопрестолната ни столица избраниците на германския народ биват посрещнати от областния управител, кмета и „цяло Търново“, което още от заранта е „на крак“. Отново бурно „ура“ оглася околността, отново се поднасят приветствия и букети, изпълняват се националните химни… Следват посещения на Царевец, Трапезица и църквата „Св. 40 мъченици“, обяд в читалище „Надежда“ и заминаване… „Влака с гостите – уверява на 3 юли репортерът на „Утро“, – по желанието на самите германски депутати се спря между двата тунела. Тук бидоха направени кинематографически снимки“.

Обиколката из България продължава през Горна Оряховица, откъдето същата вечер депутацията на Райхстага се отправят за Девня, Варна и Евксиноград… Оттам членовете й (отново с влак) пътуват до Русе, където правят разходка по Дунава с „моторни лодки“, за да се отправят на 3 юли със „специалния“ параход „Херцогиня София“ срещу течението на великата река за Белград…

На 4 ноември 1916 в. „Мир“ публикува информация на немското „Волфбюро“, изпратена предишния ден от Берлин и озаглавена „Политиката и кинематографа“. „Депутатите от Райхстага, които посетиха България – се казва в нея, – бидоха поканени да видят в голямата зала на хотел Еспланад направените при тяхното пътуване кинематографни снимки. Освен тях присътствуваха много други депутати с съпругите си. Между присътствующите бяха и подпредседателя на Райхстага Д-р Паше, държавния министър Сидов, други представители на правителството, австро- унгарският посланик принц Хохенлое, българският пълномощен министър [посланик] г. [Димитър] Ризов и майор Дойтелмозер. Депутатът Д-р Щреземан поздрави гостите. Тези филми, каза той, ще покажат и на неутралните, че съюзът с България не е само съюз на оръжие, но и съюз на сърдцата“.

След два месеца се изяснява и производителят на филма. Благодарение на сп. „Кинематограф“ („Der Kinematograph“) – първото германско професионално издание, посветено на киното, отпечатвано в Дюселдорф между 1907 и 1935. „Национал-либералният депутат от Райхстага д-р Стресен – започва съобщението, озаглавено „Филм за България“ и отпечатано в първия за 1917 брой (№ 523) на „Кинематограф“, – проведе тези дни няколко събрания в своя избирателен район Емден–Аурих [Emden–Aurich] в Аурих [град в провинция Долна Саксония], на които говори както за военното и политическото положение, така и за нашия съюзник България. В заключение следваше прожекция на филма за пътуването на германските депутати от Райхстага из България, заснет от филмовото дружество „Айко“. Прожекциите бяха приети с ентусиазирани ръкопляскания от масово посетените събрания. На 9 януари в Кайзеровата зала на ресторант „Райнголд“ [„Рейнско злато“] в Берлин консервативният депутат от Райхстага и съдебен таен съветник д-р Дитрих ще изнесе пред конгреса на Съюза на селскостопанските дружества доклад за България, който също ще бъде последван от прожекция на филма на „Айко“ за тази страна. Както е известно, двамата депутати пътуваха заедно из България като представители на германския Райхстаг“.

Основана през 1912 от продуцента Франц Фогел (Franz Vogel), филмовата компания „Айко филм“ („Eiko Film“) бързо се превръща в една от водещите в Германия. Нейното новопостроено в берлинското предградие Мариенфелде „оранжерийно“ студио става част от разрастващата се филмова инфраструктура на страната. По време на Първата световна война, когато чуждестранният внос на немския целулоиден пазар драстично намалява, продукцията на компанията се радва на успех.

Последствията от Тутраканската епопея на филм

На 1 септември 1916 България обявява война на Румъния. Бойните действия започват с битката за град Тутракан (известна и като Тутраканска операция). На 6 септември крепостта е превзета. Трета българска армия, командвана от  ген. Стефан Тошев (1859–1924), пленява осем румънски пехотни полка – 28 000 войници, 450 офицери и цялото въоръжение на противника. След четири дни 1200 от военнопленниците са доведени в столицата. „Множество народ наблюдаваше“ тяхното минаване през София – огласява в. „Мир“. „Колкото и да е голяма омразата към ромъните, никой с нищо не демонстрира пред тях. Всички ги наблюдаваха с съжаление. Пленниците са унили, зле облечени и още по-зле обути“. На 19 септември (две седмици след „Тутраканската епопея“) в „Модерен театър“ бива показан репортажът „Пристигането на първите румънски пленници в София“ или „Пристигането в София на първите румънски пленници от Тутракан“, отразил най-вероятно нерадото шествие през града на 10 септември.

Кинохрониката не е обявена за „собствена“ от управата на „Модерен театър“ – каквато е тогавашната традиция, но след като бива показана в техния киносалон, би могло да се предположи, че тъкмо притежателите му са били нейните продуценти (или поне поръчители). Сред тях главната фигура по това време е австро-унгарският поданик Аладар Оттай-Остеррайхер, а потенциалният кандидат за снимач на „пленническия“ репортаж е испанецът Гаетано Пие де Флорес – прожекционистът на киното, изпълняващ често и функциите на съвременните кинооператори.

Победата при Тутракан открива пътя към Букурещ. Настъплението към румънската столица (превзета през декември) започва с българо-немския десант през Дунава при Свищов–Зимнич, осъществен под ръководството на пруския генерал-фелдмаршал Август фон Макензен (1849–1945) – тогавашния общ главнокомандващ на съюзническите войски на Балканите. Грандиозното тридневно прекосяване на великата река по сякаш безкрайния понтонен мост, осъществено от 23 до 25 ноември, също е било филмирано. От германски кинооператори, защото у нас кадрите се появяват чак на 22.ІV.1917, когато поне три софийски вестника свидетелстват, че в кинематографическото утро, устройвано в „Модерен театър“ от местния комитет на австрийския и унгарския Червен кръст, ще бъде показано „Макензеновото преминаване на Дунава“.

Филмът (чернобял и ням) се оказа съхранен до наши дни – в Германския държавен архив (Bundesarchiv). От краткия му синопсис се разбира, че неговото оригинално заглавие е „Mackensens Donauübergang“, времетраенето – 6 мин., че снимките са осъществени от фирмата „Flora-Film GmbH (Berlin)“ на 23 ноември 1916 при Свищов (Svistow) и проследяват основно прехвърлянето през реката на Девета армия – както по понтонния мост, така и с помощта на ферибот, наблюдавано откъм българския бряг от Макензен и неговия началник-щаб ген. Герхард Тапен… Няколко кадъра показват построяването на моста, стройните войнишки колони, крачещи по него, а и „славната ни българска конница“, препускаща по брега…

Прожекции във военно-полевите кина

Значително по-интересен е фактът, че този епизод бива показан в поне едно от българските военно-полеви кина, шетали по фронтовете. За събитието известява през април 1917 кореспондент, скрит зад псевдонима Борина, в дописката си за сп. „Отечество“, озаглавена „Кинематограф на южния фронт“. Там според съдържанието на материала – „край Вардара“, „сред главната позиция, до гърба на една скалиста чука се издига внушителна новопостроена сграда с надпис над вратата: „Кинематограф Вардар“. „Наоколо в полето, дето е тая чука, денем не може никой да шавне: французите зорко бдят и на отделен човек хвърлят граната; денем пътищата за кинематографа са непристъпни от където и да било. Но самият кинематограф е на сигурно място, и настъпи ли нощ – движението към него оживява, животът възкръсва: моторът почва да пъшка, да трака и електрическите лампи под тъмния свод на сградата пламват“.

„Помещението е 20 м. х 8 м. – продължава описанието, – широко, високо, удобно и свободно побира цяла рота. За всички посетители са направени дъсчени седалки, тъй че престояването там да е наистина отпочивка, а не умора. Погрижили са се и за естетиката на залата – гирлянди от зеленика, чемшир, борови клончета и бръшлян увиват цялата вътрешност…“.

„Апаратът с всичките му принадлежности струва около три хиляди лева, а филмите се наемат от Германското Военно Министерство… Всеки 15 дни филмите могат да се меняват, като се заплаща срещу това една съвсем нищожна сума наем. Евтино и разнообразно забавление“. „Снощи – уверява авторът, присъствал на откриването на кинематографа, на неговото „първо представление“, – аз с голяма радост гледах как войниците, тия същите, които влизат в атаки и на нож се бият, като деца от все сърце се смееха пред комедиите… А с какъв интерес след това следиха те дългия филм, който представя построяването на моста над Дунава при Свищов и минаването на българските и германски войски в Влашко в присъствието на генерал фелдмаршал Макензен!“.

Кинохрониката е оставила неизличим спомен и у анонимен поручик от Щаба на 14-ти македонски полк, записал в дневника си през същата 1917 година: „Кинематографът на позицията сам по себе си е едно интересно явление на епохата, която преживяваме. Когато фронтоваците гледаха как армията ни минава Дунава, сърцата на всички замираха, войнишките коментари прекъсваха и възторжени възклицания се носеха от всички кътове на театъра, особено при вида на славната ни българска конница… Очите горяха… и до един бяхме готови за нови подвизи“.

„Макензеновият победен марш през Добруджа“

От края на август до началото на декември 1916 немски оператори смогват да заснемат и хрониката „Макензеновият победен марш през Добруджа“ („Mackensens Siegeszug durch die Dobrudscha“) – продукция на „Militärische Film- und Photostelle“, впечатлила още през 1916 публиката и в Берлин, и в Мюнхен със своята дължина от 1000 м. (от които днес в сайта на Бундесархива могат да се видят 46 мин.). Главните й герои са Макензен, ген. Стефан Тошев (извоювал си прозвището „Героят от Тутракан“) и ген. Мустафа Хилми Паша (1840–1922), командир на турския VI армейски корпус, участвал в кампанията срещу Румъния в периода октомври 1916 – февруари 1918. В началото на 1917 (по време на окупацията) филмът е прожектиран и в Румъния под титула „Victoria lui Mackensen în Dobrogea“. Местата, по които е сниман, са предимно в Северна Добруджа (според картината и междукадровите надписи): Меджидия, където най-вероятно са „уловени“ образите на генералите Тошев и Хилми Паша; Черна вода с изящния мост над Дунава; Констанца (Кюстенджа)…

Оказва се – по думите на самия Макензен, изречени на 29.І.1917 в Букурещ пред членовете на „търновската депутация“, поднесла на фелдмаршала „адреса и протокола за избирането му за почетен гражданин на гр. Търново“, че тъкмо „там [в старата българска престолнина] съставих плана за съкрушаване на Ромъния“!

Британска артилерия при завоя на Черна

Преди време, ровейки се из дигитализирания киноархив на „Бритиш Патé“ (https://www.britishpathe.com), попаднах на интересен репортаж, озаглавен „Британската артилерия обстрелва по целия фронт българските линии“ („British artillery along the whole front are shelling Bulgarian lines“) и съдържащ кадри, заснети най-вероятно през октомври-ноември 1916, когато войната навлиза в своя „решителен фазис“. Тъкмо тогава се води епичната битка при завоя на Черна (река в Македония, най-големия десен приток на Вардар), изправила българските войски срещу тези на Антантата. След десетки последователни атаки на „съглашенците“, отбити до една от защитаващите се българи, на 7 ноември започва яростен британски артилерийски огън. Той довежда до огромни загуби, принудили българските войски да напуснат окопите и землянките си, заети веднага от сърбите, да отстъпят Битоля, заемайки нови отбранителни позиции… Споменът за Битката при завоя на Черна остава неизличим в народната памет, вдъхновява десетки автори на военна летопис и литература. През 2010 операцията е включена сред десетте най-значими български военни събития на XX век.

Според анотацията на кинохрониката тя включва кадри, показващи британски войници – навярно от Кралския артилерийски корпус, които под надзора на своите офицери, подготвят оръдие за стрелба, „изстрел от оръдие“, „експлозия на снаряд“, „трима британски войници, лежащи на земята, използват полеви телефон“, „войници, определящи обсега на стрелба с логаритмична линийка“, „войник, подреждащ снаряди за стрелба“, „войници, стрелящи с оръдие“, „снаряд, експлодиращ във вражеските линии“, друг взривяващ се снаряд…

Времетраенето на черно-бялата лента, съхранявана в „Бритиш Патé“ – част от колекцията на „Ройтерс“ (Reuters), е 38 минути. Тя ще да е била „втъкана“ в един или по-скоро в няколко кинопрегледа, озаглавени „Гомон График“ („Gaumont Graphic“) и произвеждани всяка седмица от британския клон на френската компания „Гомон“. За съжаление, репортажът „Британската артилерия обстрелва по целия фронт българските линии“ днес не може да се види, поради променените правила за ползване на сайта на „Бритиш Патé“, която, между другото, също е филиал на френска фирма – „Патé Фрер“.