Известният философ чете преводи на „Рондо” от Йосташ Дешан (1346-1406) и своите „Зимна балада” и „Запев”.
Йосташ Дешан
Рондо DCVI
Теб моля, Господи, спаси
Главата ми от косопад.
Как без коса да съм щастлив,
Теб моля, Господи, спаси.
Ужасно е да съм плешив
И да приличам на глупак.
Теб моля, Господи, спаси
Главата ми от косопад.
Рондо DCXXXIII
В просията не съм умел:
Не знам да искам втори път.
Дори при най-интимна цел
В просията не съм умел.
Опре ли се, ни дал, ни взел
Сбогувам се и прав й път.
В просията не съм умел:
Не знам да искам втори път.
Преведе от старофренски: Цочо Бояджиев
Цочо Бояджиев
Из „Книга на ирониите и опрощенията”
Зимна балада
(студът свива телата но увеличава разстоянията)
студено е казваш и дървата са на привършване
брадвата е съвсем затъпена в гората е тъмно и
снегът е дълбок но дори да отидеш по следите ще те
познаят по това твое смешно желание да оставяш следи
страхът ти от заличаване на спомена мъжкото
ти честолюбие ненавистта към сезоните часовете и
датите разбягващите се очертания на копнежите ти
приятелствата с корабокрушенци в този свят на опитни
мореплаватели необяснимата твоя пристрастност към
синьото към всякакви там сини птици и сини рицари
а на всичко отгоре този твой нелеп навик на излизане да
проверяваш изключен ли е котлонът изобщо къде ли съм си
забутала блузата автобусът ми утре е в шест
Проф. Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски”. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен), на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), Ерфуртската академия на науките и Берлинското научно общество. Автор е на книгите: Неписаното учение на Платон (1984),Студии върху средновековния хуманизъм (1988), Античната философия като феномен на културата (1990),Ренесансът на дванадесети век: природата и човекът (1991), Августин и Декарт (1992), Философия на европейското средновековие (1994), Две университетски лекции (1997), Кръговрат на духа (1998), Нощта през Средновековието (2000), Loca remotissima (2007). Има четири издадени стихосбирки: Пясъчен хълм (1999), Пастир на думи (2000), Прозорец на Север (2002) и Сбогуване с предмети и други живи същества (2005). Преводач е на съчинения на Платон, Аристотел, Плотин, Тома от Аквино, Майстер Екхарт, Марсилио Фичино, Братя Грим и др. Активно се занимава с фотография и води курс по философия на фотографията.
