Какво бъдеще очаква документалното кино? Как ще се разпространяват документалните филми? Кои теми могат да привлекат международна публика? Вижте две гледни точки на продуценти на документално кино: Мартичка Божилова от България и Хайно Декерт от Германия. Те участваха в дискусии в рамките на изминалия София Филм Фест 2014.
Ситуацията в документалното кино е трудна не само в България, където телевизиите не поемат траен ангажимент да излъчват филмите. И в европейските страни телевизиите променят профила си и това затруднява достъпа на документалното до зрителите. Какво бъдеще очаква документалното кино? Намалява ли публиката му? Какви решения търсят продуцентите, към кои пазари се насочват?
Мартичка Божилова: „Филмите, които аз съм продуцирала – повече от 20, са били много повече показвани, награждавани и дистрибутирани навън, отколкото в България. Има единични пробиви в това да бъдат видяни от по-голяма аудитория в България, но те наистина са единични. В момента само БНТ показва български документални филми, и то пак спорадично.”
Мартичка Божилова създава заедно с Борис Мисирков и Георги Богданов продуцентската фирма Агитпроп, с която свързваме филмите „Георги и пеперудите” „Проблемът с комарите и други истории”, Момчето, което беше цар” (реж. Андрей Паунов), „Коридор № 8” (реж. Борис Десподов), „Татко снима мръсни филми” (Йордан Тодоров ), „Цветанка” (Юлиян Табаков), „Последните черноморски пирати” (Светослав Стоянов), „Късмет”( Нина Мария Паскалиду) и др.
Хайно Декерт: „Като немски продуцент първо търся субсидия в Германия, там търся най-голямата част от парите. За разлика от източно-европейските продуценти за нас е важно първо да намерим връзка с телевизия, защото никой фонд не би дал своята част от парите, ако не е включена телевизия. През последните години става доста трудно, защото профилът на телевизиите в Германия и Франция се променя, те се насочват към по-продължителни и събитийни програмирания , а не към единични филми. Ако трябваше сега да финансирам някои от филмите ми, щеше да е много по-трудно. Вярвам, че трябва да се преосмисли принципът, на който фондовете раздават средства.
Публиката на документалното кино всъщност не е малка, тя е малка единствено в сравнение с хората, които искат да гледат лоша телевизия. В близките 10-15 години разпространението на филми тотално ще се промени с всички интернет платформи. Ще се появят нови начини да се стига до по-широки публики. Университетите в САЩ имат видеобиблиотеки, на които могат да се продават филми. В Европа все още не е така. А това е единственият шанс децата да разберат какво е киното.”
Продуцентът Хайно Декерт създава през 1991 г. фирмата си ma.ja.de, която има офиси в Лайпциг и Берлин. Оттогава е продуцирал и разпространил много документални филми, а от 2006 г. и игрални. Сред тях е късометражният документален филм на Бартош Конопка „Заек по берлински”, номиниран за Оскар през 2010 г. Декерт продуцира филми на Сергей Лозница („Щастие мое”, „В мъглата”), Хартмут Битомски, Йос Стелинг („Момичето и смъртта”) и др.
