В полето на българското симфонично дело в последните години има едно забележително явление и то се нарича Симфониета Враца. Състоящият се от музиканти от 14 страни оркестър под ръководството (а най-често и под палката) на Христо Павлов израства от сезон на сезон. Неслучайно той всяка година е гост на „Софийски музикални седмици“ с вечер във възстановения от девет години Преглед на оркестрите с оригинални програми и интересни премиери на български и чуждестранни автори. Наскоро изнесе в залата на Концертхаус във Виена концерт отново под диригентството на Павлов по повод 24 май, за който бяха изказани суперлативи, и веднага получи нови покани за задгранични участия. Този състав вече четири години е и гръбнакът на Фестивалния оркестър на Седмиците, който на 10 октомври закри 57-ото издание на фестивала по великолепен начин с програма изцяло от произведения на Рихард Щраус.
Първо чухме един много ранен опус: цикъла от четири песни „Венец от рози“ (Das Rosenband), „Тайната покана“ (Heimliche Aufforderung), „Сесилия“ (Cäcilie) и „Към Нощта“ (An die Nacht). Останал в световната музикална съкровищница предимно със своите оркестрови творби и опери, Щраус има афинитет и значимо наследство в камерната вокална музика и още в тези юношески песни впечатлява разбирането му за изразителността в нюансите на гласа, подкрепен от ювелирна оркестрова фактура. Създаден върху поетични текстове от различни автори, цикълът е обединен от любовта в различните ѝ проявления и състояния. Солистката на Пловдивската опера Евгения Ралчева е сопрано от висок ранг и е сред редките у нас познавачи на Щраус, което бе доказано по безупречен начин в немския ѝ език, преодолените във всеки регистър вокални трудности и задушевната ѝ интерпретация.
Очакваната изненада на вечерта бяха откъсите от писма между Мара Белчева и Рихард Щраус, между последния и Ференц Лист, както и откъс от личния ѝ дневник от Париж през 1891 г., артистично поднесени от Пламен Бейков (оттам дойде и насловът на вечерта „Мара Белчева и Рихард Щраус – една неразказана история“). Предполагаемата ѝ роля в зараждането на идеята за Бурлеската за пиано и оркестър и друго от прочетеното бяха прелюбопитно въведение към вдъхновеното изпълнение на творбата от Надежда Цанова, а диригент и оркестър показаха завидна гъвкавост в трудната пиеса. За „инструменталиста във фокус“ Цанова това бе четвъртото появяване на фестивалната сцена през тази година във възходящ порядък от камерни към сложни солови произведения (за едно от най-трудните в клавирната литература е призната именно Бурлеската). Едно музикално бижу бе поднесено като подарък за публиката от двете солистки – съвместното им изпълнение на песента за бис „Утро“ (Morgen).
Естествената музикална кулминация на концерта дойде със сюитата „Кавалерът на розата“ (Der Rosenkavalier), по едноименната опера, в която Щраус е извлякъл най-съществените музикални теми и моменти от сценичното произведениe и ги е превърнал в самостоятелна симфонична сюита. Тук Христо Павлов добави нови щрихи в диригентското си амплоа, постигайки последователно Рихард-Щраусова монументалност и виенска изисканост и галантност, носталгична тъга и фини темброви нюанси. Тук оркестърът също блесна в пълния си колорит и споеност, предавайки в залата дълбоката и изразителна емоционалност на пиесата. Стилистично издържаното редуване на контрастите на драматични с лирични и танцувални моменти даде възможност на диригента и оркестъра да докоснат публиката по един рядко случващ се на наша сцена начин и те бяха възнаградени с възторжени и дълги аплаузи.
А непознатите страници от епистоларните архиви на Мара Белчева обещават сензационност и биха открили нов поглед към житието ѝ от края на XIX век, но доколко, кога и в какъв формат те ще бъдат огласени, зависи изцяло от нейните наследници.
