Традиция е около 24 май да подновим разговора за българската книга и да кажем няколко думи за състоянието на издателското поле. То създава илюзия, че книгата и книгоиздаването в България преживяват подем.
Наистина, когато посетителят на книжарниците или на Пролетния панаир на книгата види отрупаните щандове, лавината от нови заглавия и постоянния шум около „бестселъри“, може да остане с впечатлението за проспериращ развит бизнес. Приблизителната оценка сочи, че у нас активно работят около 250 издателства от регистрираните в Националната библиотека „Св. св Кирил и Методий“ над 1300, а всяка година на книжния пазар навлизат по няколко новоосновани. Например, ако на пролетните панаири на книгата преди десет-петнайсет години участваха около сто издателства, то тази година от 1 до 7 юни ще бъдат 165. Конкуренцията на издателското поле става все по-засилена, а това води до видимо повишено полиграфическото качество на книгите и на дизайна. Не по-маловажно е, че годишно продължават да се издават около 10 000 нови заглавия, а рекордът е през 2023 г. с над 13 000. Постепенно се увеличава и броят на издаваните електронни и аудио книги.
Тази външна картина не може да маскира проблемите. Най-сериозният структурен проблем е известен – малкият езиков пазар и ограничената читателска публика. Издателите са принудени да съществуват в повечето случаи не само с ниски тиражи, а и с кратък жизнен цикъл на книгата и да оцеляват в агресивна конкуренция за внимание. Малко са заглавията, които се задържат продължително в обществения разговор, а повечето се превръщат в продукт с двуседмичен търговски интерес.
Основен въпрос пред издателя често не е стойността на текста, а колко последователи има в социалните мрежи авторът, има ли потенциал за TikTok, Instagram и медийно участие. Много редовно пазарният успех е резултат не на литературна или научна стойност, а на комуникационната шумност. В подобна среда издателят постепенно се превръща от културен посредник в борещ се за внимание.
***
Към този известен и непроменим структурен проблем могат се изброят и други, също така известни, но на които сме в състояние да повлияем с наши действия. Такива са държавна последователна и дългосрочна културна политика за книгата, инвестирането в образованието, възпитаването и мотивирането на младите читатели, изграждането на библиотеките като истински „съвременни центрове за четене и информираност“, както и най-трудният – санкциониране на нарушаването на интелектуалната собственост, т.е. пиратството.
***
Един от най-пренебрегвания проблем пред българската книга е състоянието на библиотеките — институциите, които би трябвало да бъдат основни в книжната верига. Вече десетилетия те са в перманентен режим на оцеляване и опити да отговорят на съвременните изисквания.
Днес нашите библиотеки функционират с хронично недостатъчно финансиране, остарели фондове и ограничени бюджети за нови заглавия. За много регионални и общински библиотеки редовното закупуване на актуални и необходими издания се е превърнало в проблем. Повечето от библиотеките са оставени да функционират с минимален персонал, амортизирана инфраструктура и символични бюджети. Трябва специално да подчертаем и системното подценяване на труда на библиотечните работници и въпроса за техните заплати. А библиотеките осигуряват дългосрочния живот на самата книга, техният смисъл е да са център на памет, на достъп до знание и информация, на културен живот. Упадъкът на библиотечната система има последствия далеч отвъд самите библиотеки. Те са сериозни не само за издателите, а най-вече за читателите. В развитите страни библиотеките са от ключово значение за осигуряване на достъп до книги и информация, както и като подкрепа на книгоиздаването – особено за сериозна литература, научни издания, поезия, дебютни автори и т.н.
***
Красноречиво за ситуацията говори примерът от миналата година при изпълнение на програмата, наименувана обещаващо „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“. По нея библиотеки от цялата страна отново кандидатстваха за финансиране в Министерството на културата с проекти за попълването на фондовете си с нови издания. 1225 проекта бяха одобрени и получиха 1 242 210 лв. Исканите суми на всички бяха намалени с 60 процента, а отхвърлените проекти, главно за технически грешки на проектите, бяха 299. Може да се пресметне лесно, че това е многократно по-малко от заложените показатели в утвърдения Стандарт за библиотечно-информационно обслужване, който е съобразен с добрите световни практики, доказали своето влияние върху икономическия и културен напредък.
Проблемът има още съществени страни. Библиотеките не се мислят стратегически като престижно обществено пространство, подценява се техният потенциал като важен център на културен живот. Ръководните фактори не смятат модерната библиотека като повод за високо самочувствие. В много малки населени места именно читалището с библиотеката остават единственото културно пространство — последната „тиха институция“. Надеждата за начало на промяна в отношението, породена от примера на Варна с решението за изграждане на нова съвременна библиотека, заглъхна, след като се състоя архитектурният конкурс и беше определен проект победител.
***
От особена важност е ролята на библиотеките да привличат и участват във формирането на млади читатели, за да се преодолеят тревожните констатации на изследванията по международните стандарти PIRLS и PISA. Това с голяма сила важи за училищните библиотеки. Те са функция на разбиранията на училищните ръководства и приоритетите при разпределението на делегираните бюджети, от които може да се заделят средства за щатен библиотекар, за обзавеждането и осигуряване на необходимата литература. Прекрасните вдъхновяващи примери на отношение към библиотеката и нейното място, за инициативност и творческо въображение в някои училища, в които училищни библиотекари в сътрудничество с учители и родители привличат към книгите учениците от най-ранна възраст, създават навици и радост от четене, трябва да станат модел.
***
Библиотеките са най-чувствителното звено от веригата на българската книга. Тяхното съществуване и развитие зависи изцяло от държавната културна политика, от държавните и общинските институции. Изоставането ни е голямо, достигането на високите образци – трудно, но трябва да започнем час по-скоро, защото става критично късно. И наред с всички проблеми в предстоящия бюджет трябва да се предвидят и библиотеките, тяхното материално обновление и модернизиране, възнаграждението на библиотекарите.
И вече не говорим само за книги и библиотеки. Става дума за цивилизационни ценности.
Йонко Йончев е управител на издателство „Рива“. Работи в сферата на книгоиздаването повече от 30 години. Бил е председател на Асоциация „Българска книга“ от 2005 до 2007 г.
Портал Култура е готов да публикува и други гледни точки по темата с оглед на нейната значимост.
