В отговор на текста на Мария Николова по повод моята рецензия за „Чужденецът“ на Франсоа Озон ще кажа ясното си, противоположно мнение: този филм е всичко друго, но не е ироничен пастиш и иронична игра с цитати от постмодерен тип. Не е висок кич.
Тази книга покорява. Чета я втори път, някои фрагменти препрочитам за трети и четвърти, и всеки път имам усещането, че ме завихря в меланхоличните си пръстени. Говоря за „Пръстените на Сатурн“ на В. Г. Зебалд, гениално литературно произведение.
Подобно на филма, аз също съм раздвоен във впечатленията си и в оценката си. Направеното от Озон безспорно има ниво. Но можеше да има още по-високо, бляскаво ниво – да бъде на равнището на Камю, но не като литература, а като кино.
Първото издание на Фестивала за европейска солидарност е посветено на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. „Стени“ е тематичният му фокус, а целта, която си поставя: не само да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността.
Сборникът включва кратки публицистични текстове на проф. Александър Кьосев, писани по различни поводи в периода 2000–2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път – весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични „симпли“ в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. „Вера и далавера“ няма претенции за научност – тя е нещо като мозаечна картина на прехода.
Отидох на откриването на изложбата HAPPY с недоверие, меко казано. Да се търси щастие в съвременния свят? И то не другаде, а в България!
Това, което пиша тук, не е изследване, нямам претенция за обективност и прецизност. То е лична, изстрадана биографична истина.
Естествено е да има риск, ние сме в „рискова ситуация”. Хората, които се борят за нещо, например за провеждането на референдум, могат да загубят. Това е риск и е отговорност. А онези, които твърдят, че нищо по-лошо не може да се случи, се натоварват с огромна и престъпна отговорност.
Изследването (изд. „Сиела”) описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около възловия въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Какви са политиките на четенето; какво разбираме под грамотност, как да мотивираме децата да четат – това са част от въпросите, които книгата поставя. Ето откъс от нея.
