Поемата „Moonlake“ на Иван Станев е забележително радикален текст, написан с философски размах и ерудитска култура, с мисловна и езикова експресия, на моменти напомняща за Гео Милев.
Дали мислещият и емоционален субект, тази „тъмна Индия“ на практиката и теорията, ще успее да се освободи от ролята си на колониална суровина за социалните мрежи, приложенията и електронните игри?
С новия си роман „Адската машина на щастието“ Владислав Тодоров върши обратното на това, което прави съвременната българска литература – ако тя бяга насам, той бяга натам.
За Платонов, твърди Дугин, „руснак“ и „пролетарий“ са тъждествени понятия, а „руснаците“ са универсалните представители на човечеството. Като такива, те имат месианска роля – те се призваният народ на Празнотата.
В отговор на текста на Мария Николова по повод моята рецензия за „Чужденецът“ на Франсоа Озон ще кажа ясното си, противоположно мнение: този филм е всичко друго, но не е ироничен пастиш и иронична игра с цитати от постмодерен тип. Не е висок кич.
Тази книга покорява. Чета я втори път, някои фрагменти препрочитам за трети и четвърти, и всеки път имам усещането, че ме завихря в меланхоличните си пръстени. Говоря за „Пръстените на Сатурн“ на В. Г. Зебалд, гениално литературно произведение.
Подобно на филма, аз също съм раздвоен във впечатленията си и в оценката си. Направеното от Озон безспорно има ниво. Но можеше да има още по-високо, бляскаво ниво – да бъде на равнището на Камю, но не като литература, а като кино.
Първото издание на Фестивала за европейска солидарност е посветено на 35-ата годишнина от падането на Берлинската стена. „Стени“ е тематичният му фокус, а целта, която си поставя: не само да тематизира, а да практикува многообразието и солидарността.
Сборникът включва кратки публицистични текстове на проф. Александър Кьосев, писани по различни поводи в периода 2000–2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път – весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични „симпли“ в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. „Вера и далавера“ няма претенции за научност – тя е нещо като мозаечна картина на прехода.
