Димитър Бочев
Гледна точка
Възхвала на атеизма
На войнстващия атеизъм на Жан-Пол Сартр ние, поколението на връстниците на свободата, дължим много – самия Сартр дължим. Дължим достъпа си до него.
Гледна точка
Честна авторова и честна комсомолска
Тези дни режисьорът със съмнителни творчески постижения, но с несъмнен патриотарски ентусиазъм Максим Генчев призова за саморазправа с мен. Повод за пламналия режисьорски гняв е публикуваното неотдавна мое есе „Робството като национална съдба”.
Гледна точка
Бригадирско
Помните ли какви възторжени, какви бойки песни пеехме някога, марширувайки в стегнати редици на път към кооперативните поля, към комбинатите, заводите и строителните площадки – към светлото комунистическо бъдеще на път? Младежка жар нямаше и в песента ни – пеехме, както пише по друг повод класикът, „тъй, както през сълзи се пей”.
Гледна точка
Нация от авгури по неволя
След като никой не предпочита живот под режим, защо и как днешните българи предпочитат режимите пред свободите, защо копнеят да се завърнат обратно в едно минало, в което цялото ни битие бе завардено отвсякъде от режими?
Гледна точка
Робството като национална съдба
Като гледам неутолимата ярост, с която нашите многобройни матросовци воюват ден след ден в защита на съветското робство, все ми се струва, че преди трийсетина години демонът на комунизма напусна ведомствено гражданското пространство, но сърцата ни не напусна.
Идеи
Памет за Ивайло
Приятелството ми с Ивайло е завещание, дар, спомен от Асен Игнатов. Тъкмо тази безначална и безкрайна взаимосвързаност е още едно несломимо противодействие на физическата смърт.
Гледна точка
Поколения и векове наред
И пионерското ми детство, и недоученото ми под топлите грижи на Партията ръководителка комсомолско студентство преминаха под знака на тържествено давани и мълчаливо отлагани щедри партийно-правителствени обещания за щастие. Без малко да си остана цял един живот само с тях…
Гледна точка
Насилието и терорът като гражданска съдба
Винаги съм считал, че велика е не държавата, която притежава най-крупните ресурси, не държавата, която има най-могъщата армия, велика е държавата, която обезпечава най-свободен и социално най-благополучен живот на гражданите си.

