Димитър Бочев
Гледна точка
Маскарад
Съзнавам, че не можем да променим миналото си. Можем обаче да променим отношението си към него. А минало като нашето и настояще като нашето предполагат подобна промяна. Само чрез нея можем да превърнем зловещото си минало от тегоба в ресурс за настоящето и в надежда за бъдещето.
Гледна точка
От надеждата към безнадеждността
Тези дни Кремъл официално обяви Гари Каспаров за терорист и екстремист. Новината премина като че ли незабелязана през общественото пространство, а според мен тя е забележителна. Произнесени от Кремъл, подобни етикети прерастват в проклятие, превръщат се в присъди – не само морални.
Гледна точка
Памет за Навални
След убийството на Алексей Навални светът се пробуди – попробуди се кое-що и нашето, българското, дълбоко заспало от векове гражданско съзнание. Така е в цялата човешка история, така е и на родна земя – цената на големите пробуждания е винаги смъртта.
Гледна точка
Грахчета
Мечтаех за мирен преход и мечтата ми се сбъдна. Заедно с това обаче настъпилата след края на 89-а действителност опроверга надеждата ми. Една сбъдната мечта и една опровергана, една погубена надежда – това е двузначната ми лична равносметка от събитията през последните трийсетина години.
Гледна точка
Възхвала на атеизма
На войнстващия атеизъм на Жан-Пол Сартр ние, поколението на връстниците на свободата, дължим много – самия Сартр дължим. Дължим достъпа си до него.
Гледна точка
Честна авторова и честна комсомолска
Тези дни режисьорът със съмнителни творчески постижения, но с несъмнен патриотарски ентусиазъм Максим Генчев призова за саморазправа с мен. Повод за пламналия режисьорски гняв е публикуваното неотдавна мое есе „Робството като национална съдба”.
Гледна точка
Бригадирско
Помните ли какви възторжени, какви бойки песни пеехме някога, марширувайки в стегнати редици на път към кооперативните поля, към комбинатите, заводите и строителните площадки – към светлото комунистическо бъдеще на път? Младежка жар нямаше и в песента ни – пеехме, както пише по друг повод класикът, „тъй, както през сълзи се пей”.
Гледна точка
Нация от авгури по неволя
След като никой не предпочита живот под режим, защо и как днешните българи предпочитат режимите пред свободите, защо копнеят да се завърнат обратно в едно минало, в което цялото ни битие бе завардено отвсякъде от режими?
Гледна точка
Робството като национална съдба
Като гледам неутолимата ярост, с която нашите многобройни матросовци воюват ден след ден в защита на съветското робство, все ми се струва, че преди трийсетина години демонът на комунизма напусна ведомствено гражданското пространство, но сърцата ни не напусна.

