ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Димитър Бочев

Димитър Бочев

113 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Димитър Бочев е роден през 1944 г. Следва философия в СУ „Климент Охридски”. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за другомислие, два пъти е изключван от университета. През 1972 г. напуска нелегално страната и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Работи като редовен извънщатен сътрудник на „Дойче Веле”, където си дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа”, където отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти”. През 1976 г. е осъден задочно на 10 години затвор. Присъдата е отменена от Върховния съд в София през 1992 г. Автор на книгите: „Междинно кацане”, „Генезис ІІ”, „Синеокият слепец”, „Хомо емигрантикус”, „Несъгласни думи” („Хермес”, 2016) и др.

Смърт и безсмъртие

Не искам Георги Марков да бъде четен и изучаван, защото бе убит по такъв интригуващ въображението на любителите на криминални сюжети начин. Искам да бъде четен и изучаван, защото е писателят, който е.

Мемориали и фактори

Бюстове на Георги Димитров, Димитър Благоев и компания красят парковете и площадите на градове и паланки, както в дебрите на тоталитаризма.

Реставратори на злото

Бузлуджа не е родно място на една обновена лява партия, а на българския комунизъм, на който станаха жертва и родната демокрация, и човешките ни права, и гражданските ни свободи, и животът на Георги Марков.

Цветан Марангозов: Естетика на злото

Филмовото творчество на Цветан Марангозов, създадено в Западна Германия, ще бъде представено на София Филм Фест 2016 – на 15 и 16 март в Гьоте институт София. Публикуваме текста на Димитър Бочев за поезията на Цветан Марангозов, отпечатан в сп. „Септември“ през 1991 г.

Царството на парадоксите

Че сме страна свободна, не ще и дума, не ще и дума обаче, че живеем в една неимоверна социална нищета, в някаква своя си и чужда на цивилизования свят, към който принадлежим явно само ведомствено, социопатия живеем.

Българче да се наричам

Винаги когато една родина, която и да е тя, не може да се справи с проблемите, пред които я изправят времето и събитията, и стане неуютно място за живеене, на дневен ред излиза патриотизмът.

Лустрация с обратен знак

Как се радвам само на вероятността български гражданин да оглави най-престижната международна организация. И как не се радвам, че този гражданин е Ирина Бокова.

Робство и тиранство

Роби са били българите само като част от Съветската империя, докато под турско господство нашите предци са били материално обезпечени и свободни жители на една империя, чиято цел съвсем не е налагане на един погубващ националната ни идентичност империализъм.

Надежди и крушения

Едни и същи хора удостояват с едни и същи отличия герои и злодеи. Почетем ли с еднаква почит и едните, и другите, ние поставяме знак за равенство между свободата и робството.

Хвалители на злото

Големият въпрос е защо на българина му липсва съзнание за историчност, защо в националната ни съдба днешният ден често се оказва стъпка не напред, а назад във времето.