Димитър Бочев
Гледна точка
От надеждата към безнадеждността
Идеализирането на деспотичното минало е на практика отрицание на демократичното ни настояще. Всяко разкрасяване на бившето мракобесие неусетно го превръща от бивше в настоящо.
Гледна точка
На един залп разстояние
Защо ни е така трудно да осъзнаем вечно будната заплаха от Русия, защо недовиждаме онова, което всичките ни значими възрожденци са осъзнали безпогрешно?
Гледна точка
Болка и злорадство
В момент на кризи и изпитания неутралитетът никога не е неутрален – той е страна, позиция, участие, макар и прикрито зад маската на безучастието. И външно-, и вътрешнополитическата обстановка ни дават достатъчно основание за това.
Актуално
За очите и ума
Пишейки тези редове, се виждам изправен безпомощен и сам пред въпроса защо хората не съумяват не разпознаят злото и да го разграничат от доброто.
Гледна точка
От Руанда през Кения към Зимбабве
Най-престижните международни класации нареждат днешна Русия на едно от последните места в света по стандарт на живота – нейде между Руанда и Кения.
Гледна точка
Есе в стил шпионско-криминален
Националните телевизии са лицето на нацията. Решението на БНТ да излъчи преди дни шпионската лента „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ не ще да е случайно – няма да са случайни и изводите, до които това ѝ решение ни отвежда.
Гледна точка
Дар по неволя
Какво да се прави – здравият разум е безпомощен пред идеологическата доктрина. Идва ли от Москва, всяко мракобесие се превръща в разрез с логиката по чудотворен, по алхимичен път в добродетел. Както се превръща в злодеяние и всяко добродеяние, адресирано от Вашингтон до София.
Гледна точка
Смисълът Божий срещу смисъла шпионски
Когато една черква се превърне от обител Божия в явочна квартира, това превръща и съответната черква, и цялата национална църква като институция в шпионска централа.
Изборът
Белият слон
„Общуването с изгнаниците помага не само да усетим духа на поколенията, но и да пренапишем идеологическата гротеска, представяна като национален идеал. Разбира се, за да кажем цялата истина, не бива да пропускаме не само емигрантите, но и най-вече онези, които, както казва Бочев, „пред очите ни са творили приживе история, които са творили и сътворили история и със смъртта си“, пише Георги Цанков. Откъс от новия роман на Димитър Бочев.

