Димитър Бочев
Книги
С бавните крачки на старостта…
Книгата на Йордан Зебилянов „Студена земя” е мемоарна творба, майсторски вплела топлотата на личния спомен в горчивата и сурова историческа съдба на така негостоприемната към собствените си чеда студена добруджанска земя.
Гледна точка
Слепота
Народ, който величае чуждестранните си поробители, не е свободен и еманципиран народ, независимо от институционализираната в България демокрация. Напук на цялата ни многопартийност и на всичкия ни парламентаризъм, такъв народ явно още не си е доробувал.
Гледна точка
Предпролет
След смъртта на Сталин и след убийството на неговата дясна ръка и ортак по зверщина – Берия – нейде към средата на 50-те започна като че ли кое-що да се пропуква. Тъкмо това пропукване, което бе най-видимо в духовната сфера и особено в литературата, е тема на днешните ми размисли.
Гледна точка
Из дебрите на паметта
По дълбочина и яркост студентският ми спомен за самодейните литературни четения в Софийския държавен университет няма равен на себе си. Четенията прокънтяха нейде през първата половина на 60-те и просъществуваха само семестър-два, преди университетската администрация да ги закрие завинаги.
Идеи
От Сина Божий и от лукаваго
Споменатата гранична полоса е пропита с кръв – при това с наша собствена, родна кръв. Българските държавни граници бяха едни от малкото в света, които се охраняваха не от външни врагове, а отвътре навън, от сънародниците, от собствените ни граждани, дръзнали да потърсят щастието си в чужбина.
Гледна точка
Сила и насилие
Съвсем наскоро бе проведено международно социологическо проучване, от чиито резултати оплешивелите ми коси се изправиха. Оказа се, че българите подкрепят Виктор Орбан по-масово и от самите унгарци – почти половината от запитаните ни сънародници дават гласа си за него. Цели 37% от нашего брата пък са фенове на Путин.
Гледна точка
Възраждане на злото
Ние, българите, сме днес раздвоени – хем искаме да се наслаждаваме на новопридобитите си чрез демокрацията права и свободи, както и на изобилието от стоки и салтанати, хем копнеем по измамните блаженства на комунистическото мракобесие. Искаме, с други думи, нещата така да се променят, че да си остават едни и същи.
Гледна точка
Хуманисти и хуманоиди
Защо и как стана така, че фашизмът и нацизмът бяха сурово осъдени (напълно заслужено, разбира се), докато комунизмът бе съвсем незаслужено пощаден, извиняван и оневиняван с доводи, изсмукани от пръстите?

