Митко Новков
Гледна точка
Кожата на руснаците
Михаил Шишкин заключава в книгата си „Моите. Есета за руската литература“ (превод Деян Кюранов, „Колибри“, 2025) с горчивина: „Цял живот съм чувствал под себе си твърд: това беше руската култура. Сега под краката ми е пустота“.
Гледна точка
София forever
Осемдесет софийски истории… А вече и повече, защото – напук на Франсис Фукуяма, историите никога не свършват. Поне историите на Тони Николов за София – неизчерпаеми, неокончателни, несвършващи.
Гледна точка
Тя, духовата музика
„Ако един ден Черказки изпраща космонавт – пише Йордан Радичков в разказа „Ние, духовата музика“, – ние, духовата музика, и там ще свирим.“ Убеждението на големия писател е за завиждане, ала и мъничко за усъмняване…
Гледна точка
Удивителното море
В България има много литературни конкурси, едва ли могат да се изброят. Някои от тях са утвърдени институционално отколе, други се появиха и сдобиха с авторитет след промените. Има и такива, в които е най-добре да не участваш. Е, конкурсът „Морето!“ не е от тях и никога не е бил.
Гледна точка
Издръжливостта като форма на изкуство
„Издръжливостта е форма на изкуство“. С тази фраза ни посреща огромната „Зала 2019“ на Градската художествена галерия в Пловдив, приютила мащабната изложба на над 50 фотографи от близо 20 държави, с която бяха открити тазгодишните Международни фотографски срещи.
Гледна точка
Преди да приключим
С книгата си „Естествена история на бъдещето“ Роб Дън се е заел със задачата да ни осветли за това – че ние, макросъществата, живеем сред един гъстонаселен и почти безсмъртен микросвят, който към нас е или индиферентен, или агресивен.
Гледна точка
Българското животно
С тази своя пластика Иван Лазаров е предал не просто духа на българина, предал е космоса му. Един приземен космос, почвенически, бих казал, здраво стъпил на майката земя и в братско съдружие с добитъка, порещ я почтително и загрижено. „Сюблимен герой в боя и в мирния труд!“…
Гледна точка
Животът на фотос
За мен Бургас е неразривно свързан с арт-фотографката Галина Ушева. Не само защото целият ѝ творчески път е преминал в морския град, а защото и поведенчески, и артистично тя е някак лице на Бургас – едно открито лице, усмихнато и творческо, което може понякога да го засенчват облаци, но само за кратко…
Гледна точка
Самотното море (III)
Пред очите ни се изправят пуст бряг и самотно дърво на фона на море и небе. Морето е мастилено синьо, небето е по-светло, също виолетово. Дървото с якия си разклонен дънер прилича на маслина… Много е самотно това дърво, много е уединено. Но тя, самотата, е запазената марка на Александра Мечкуевска.

