Митко Новков
Гледна точка
Манускрипти
Две от страниците на единствената Книга (Манускрипт) на Стефан Маларме бяха написани през 2025 г. на български: „Лоно“ на Радослав Чичев и „Единствено езикът“ на Васил Балев. Написани отделно, но с реципрочни вслушвания и екоти…
Гледна точка
Мистагогия
Началните три думи от финала на стихосбирката на Яна Букова „Записки на жената призрак“: Като отправна точка… КАТО – „Наречието „като“ не е наречие в традиционния смисъл на думата…“, обяснява AI. А в нетрадиционния?
Гледна точка
Режисьорът на страдалците
Българското кино безвъзвратно загуби един уютен и свързващ човек: нямаше при него луфтове, нямаше неоправдани паузи, нямаше мотаене – създаваше с всяка своя дума, с всеки свой жест. И създаваше както за днешния ден, така и за поколенията, които идват…
Гледна точка
АУМММ: преди и после
„Цветовете на тишината“ – така са избрали да нарекат съвместната си изложба (9.VI – 26.VI.1925) в галерия „Средец“ художниците Екатерина Петкова и Никола Енев. Въвличат ни в своя артистичен свят и с нещо като манифест (или пролог?)…
Гледна точка
Отделяне на ирониите
В „Любов във време на омраза“ на Флориан Илиес героите са напълно наясно, че времето не е на тяхна страна. Но това не им пречи да се оплитат в любовни истории, да си изневеряват, отчуждават, нараняват… И тук се намесват ирониите, ирониите на историята.
Гледна точка
Апостолката Божана
Все ѝ казвах, че си е дошла с името: Божана на Бога, Господа, Дядо Боже, и Апостолова – заради деянията, които сторваше. Тя и в живота си някак се разпределяше между двете: Божана е поетът, писателят, радетелят на литературата, който я имаше за нещо много велико, много възвишено…
Гледна точка
Пред празното
В „Розенкранц и Гилдернстерн са мъртви“ Боян Крачолов не изпада в резигнация пред тежките като монети думи на Том Стопард, а търси активно и настоятелно свой път към този труден и негостоприемен текст. И го намира, безспорно го намира…
Гледна точка
Ризомите на Вавилон
Няма език сам по себе си, всеки език е интернационален. Иля Златанов го изрича по-обрано: „Интернационализми има във всички европейски езици и никой от тях не е загубил националния си характер от този факт“.

