Митко Новков
Гледна точка
Другото българско животно
Запленен от биволите, съм пренебрегнал магарето, което също би могло да се отъждестви с българина и с българското. Илия Бешков например го е изтипосал баш пред сградата на Народното събрание. И го е сторил за смях, не за гордост.
Гледна точка
Преди Кант, след Адорно
„Книгите на Яков“, не „Книгата на Яков“ – множествено, не единствено число. Сочи с това заглавие Олга Токарчук, че времето не е едно, времената са много. И за всяко от тези много времена – наша е длъжността да ги пазим чисти.
Гледна точка
Да извайваш музика
Кирил Петренко сякаш не дирижира, а извайва. Скулптирането на музиката става постепенно, изгражда се сякаш от нищото, за да се възправи пред нас с целия си вселенски блясък и „велика красота“.
Гледна точка
В чушкопека
Няма утеха, нито радост в „Очевидното“, най-новата поетична книга на Владислав Христов, породена от войната и насочена срещу войната – вечния кръговрат, нескончаемия закон не само на органичния, но и на неорганичния свят.
Гледна точка
Пробиви в автаркията
Казвал съм го неведнъж: на село натискът на „социалистическото строителство“ и на „партийната повеля“ нямаха онзи изострено-брутален характер като в големия град, да не говорим за София. Ние някак минавахме между капките, живеехме в една полуавтаркия.
Гледна точка
Киноубежище за големите разкази
В изключително интересната си книга „Големият разказ не иска да умре“ Боян Ценев твърди, че всъщност големият разказ се е изхитрил, откривайки за себе си уютно убежище – киното.
Гледна точка
Омагьосване на всекидневието
„Правя омагьосващо изкуство“, изрича Атанас Хранов през 2017 г. Девет години след това в изложбата си „Концерт за уд и остров“ в галерия „Ракурси“ художникът продължава да омагьосва с изкуството си.
Гледна точка
Феникс от руините
За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ преподавателят в Берлинския университет на изкуствата Харалд Йенер (1953).

