Митко Новков
Гледна точка
В чушкопека
Няма утеха, нито радост в „Очевидното“, най-новата поетична книга на Владислав Христов, породена от войната и насочена срещу войната – вечния кръговрат, нескончаемия закон не само на органичния, но и на неорганичния свят.
Гледна точка
Пробиви в автаркията
Казвал съм го неведнъж: на село натискът на „социалистическото строителство“ и на „партийната повеля“ нямаха онзи изострено-брутален характер като в големия град, да не говорим за София. Ние някак минавахме между капките, живеехме в една полуавтаркия.
Гледна точка
Киноубежище за големите разкази
В изключително интересната си книга „Големият разказ не иска да умре“ Боян Ценев твърди, че всъщност големият разказ се е изхитрил, откривайки за себе си уютно убежище – киното.
Гледна точка
Омагьосване на всекидневието
„Правя омагьосващо изкуство“, изрича Атанас Хранов през 2017 г. Девет години след това в изложбата си „Концерт за уд и остров“ в галерия „Ракурси“ художникът продължава да омагьосва с изкуството си.
Гледна точка
Феникс от руините
За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ преподавателят в Берлинския университет на изкуствата Харалд Йенер (1953).
Гледна точка
„Коса“, мюзикълът
Догодина легендарният мюзикъл „Коса“ ще навърши 60 години. Може да се разбере вълнението ми, когато Пловдивската опера обяви, че ще прави „Коса“ под режисурата на Веселка Кунчева, една от най-талантливите български театрални иноваторки.
Гледна точка
Метаморфозата на фокусника
За Владимир Трендафилов не съществуваха граници, особено неразрешени. Той пресичаше всяка една, за да покаже, че ако искаш да си поет и интелектуалец, трябва да си безграничен.
Гледна точка
„Гордост и предразсъдъци“ в Софийската опера и балет
Софийската балетна постановка „Гордост и предразсъдъци“ на Лео Муич ме накара да си дам сметка колко трудно, на границата на невъзможното е да се разкаже история с танц.
Гледна точка
Чеизът на Олга
Тя имаше адет – пристигне и кажи-речи веднага на втория етаж на къщата. Там имаше кухничка, а в нея сандък, огромен, с цвят пепел от рози. Стоеше сандъкът все заключен, натъпкан с черги, одеяла, забрадки, чаршафи, пафти, че и наниз пендари – чеизът ѝ.

