Майка Кураж на Брехт, изиграна от Албена Павлова, е олицетворение на максимата, че колкото и да действаме, все стигаме до Еклисиаста и неговото: „Суета на суетите и всичко е суета“. Малките хора наистина хвърляме големи сенки, но тези сенки са дим и пепел. Накрая сме винаги изгубили: Майка Кураж децата си, ние същността си.

На село си заобиколен от живот. Естествен. Природен. И животински, най-вече животински. Животните са навсякъде (за съжаление, вече не е така): пролетно време чакаш щъркелите и лястовиците, есента ги изпращаш с печал, а зимъска наблюдаваш щъкането на врабците.

„Всяка история има своя музика. Музиката на тази е бяла. Важно е да се каже, защото бялата музика е странна, понякога те обърква: свири се piano и се танцува adagio. Когато я свирят добре, сякаш слушаш да свири тишината, а онези, които я танцуват божествено, ги гледаш и ти се струват неподвижни…“

Питър Брьогел Стария има една картина, създадена през 1560 г., наречена е „Детски игри“ (Kinderspelen). Платното изобразява повече от 200 деца (или детски фигури, които белгийският изследовател на Брьогел Жан-Пиер Ванден Брандем преброява на 168 момчета и 78 момичета), занимаващи се с приблизително към 230 всякакви игри.

Тенеси Уилямс смята „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955) за своята най-добра пиеса. Казва: „Това е пиесата, която се доближава еднакво до изкуството и до занаята. Сглобена е много добре според мен, а и всички герои са приятни, правдоподобни и трогателни…“.

Общността се е надъхала да премаже Йов, защото това е единственият начин да остане общност. Тук е ключовият елемент в теорията на Рене Жирар: за да се избегне войната на всички против всички, тя задължително трябва да се трансформира във война на всички против един.