Митко Новков
Гледна точка
„Коса“, мюзикълът
Догодина легендарният мюзикъл „Коса“ ще навърши 60 години. Може да се разбере вълнението ми, когато Пловдивската опера обяви, че ще прави „Коса“ под режисурата на Веселка Кунчева, една от най-талантливите български театрални иноваторки.
Гледна точка
Метаморфозата на фокусника
За Владимир Трендафилов не съществуваха граници, особено неразрешени. Той пресичаше всяка една, за да покаже, че ако искаш да си поет и интелектуалец, трябва да си безграничен.
Гледна точка
„Гордост и предразсъдъци“ в Софийската опера и балет
Софийската балетна постановка „Гордост и предразсъдъци“ на Лео Муич ме накара да си дам сметка колко трудно, на границата на невъзможното е да се разкаже история с танц.
Гледна точка
Чеизът на Олга
Тя имаше адет – пристигне и кажи-речи веднага на втория етаж на къщата. Там имаше кухничка, а в нея сандък, огромен, с цвят пепел от рози. Стоеше сандъкът все заключен, натъпкан с черги, одеяла, забрадки, чаршафи, пафти, че и наниз пендари – чеизът ѝ.
Гледна точка
Дялан камък
Едва ли съм в състояние да изредя всичките му роли в театъра и киното – той е желан актьор, предпочитан не само заради гигантския му талант, но и заради съвестното му отношение към героя, който изобразява. Дялан камък е Валентин Ганев.
Гледна точка
Маелстрьомът „Мамник“
„Мамник“ е добре поднесено хорор-фентъзи, промислено и проиграно със завиден писателски усет за съспенс, разказ, увлекателност. Четири в едно: мистика, история, съвремие, любов.
Гледна точка
Дух и материя
Българската скулптура може да се похвали с две произведения, носещи името „Дух и материя“. Двете са много различни, но във външния им вид един тривиален делничен прочит би открил изображение на българската политика.
Гледна точка
Двата кола в „Даскал“
В превода на Снежина Здравкова на пиесата на Жан-Пиер Допан „Даскал“ дочуваме една дума, която, струва ми се, е ключова за разбирането както на драматургичния текст, така и на режисьорската концепция и на изпълнителските решения, предприети от Валентин Танев.
Гледна точка
Мама
Никога не съм казвал на майка ми „мамо“. „Майко“, „майка“ – така. Тя се обръщаше към своята майка с „мале“, чувал съм и други, баща ми на свой ред също не казваше „мамо“, а „майко“. С тази особеност дори оформяхме някаква зевзешка гордост с моите приятели от гимназията в Берковица.

