Митко Новков
Гледна точка
Анима и бестиите
В Двореца (НХГ) от 17.XII.2025 до 15.II.2026 г. може да се види изложбата на Гийермо Лорка „Отвъд магичното“. 17 платна голям формат, които показват творческия му път от 2012 до 2025 г. Странен път, странен художник, странни картини…
Гледна точка
Кино с нежни имена
Изложбата „Жени режисьорки в българското документално кино през ХХ век“, дело на екип от четири жени + един мъж, потвърждава едно мое наблюдение, сторено отколе: по-доброто българско кино е документалното българско кино.
Гледна точка
Ролс-Ройси в Операта
Неделя, 11 януари. Денят е студен, прехвърча сняг. Минава ми през ума накъде съм тръгнал в тоя студ, защо не си седя вкъщи на топло, но бързо прогонвам тази мисъл: поканен съм в Софийската опера на церемония по представянето на новите инструменти за оркестъра.
Гледна точка
Аберации
На пръв поглед действията на Тръмп във Венецуела и на Путин в Украйна са от един порядък: единият действа като разюздан каубой, другият като свиреп богатир. Това ни принуждава да ги видим като тъждествени, но има един малък детайл, който е от съществено значение…
Гледна точка
Апокалипсис на прага
Спектакълът „Кабаре“ в Държавния музикален театър „Стефан Македонски“ ме изненада приятно и то по няколко линии: постановка, сценично присъствие, певчески възможности, оркестрово изпълнение. Показа се като достоен продължител, не като недостоен имитатор.
Гледна точка
Баща ми с мен
Баща ми не беше роден за селото, не се чувстваше комфортно в него. Не че не си вършеше мъжките задължения, вършеше ги: когато се налагаше да търси каруца за прибиране на реколтата или орач за нивата, намираше; косеше, пластеше, а по двора и къщата грижите бяха все за него. Но всичко това от зор-заман.
Гледна точка
Три казуса
Светът, а и България преди настъпващата 2026 г. са се оплели в казуси, за които сякаш не се намират начини как да бъдат разрешени. Струва ми се обаче, че ако си спомним прозрения, сторени от наши и чужди мислители, по-лесно ще успеем да се справим с тях.
Гледна точка
Двата Бургаза (II). Гларуси
Бургаските гларуси днес се разпростряха, разгърнаха и стигнаха до София. Популацията им определено се разрасна, а се разрасна, защото Бургас в последните години отново е отвореният към морето град, какъвто не беше през социализма.
Гледна точка
Двата Бургаза (I). Рустификация
Георги Баев има две картини, които сякаш най-открито изявяват амбивалентната същност на Бургас през социалистическите времена (не преди тях, изрично подчертавам) – „Нефтозаводът“ и „Пристанище“. Разликата в създаването им е седем години.

