ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Митко Новков

Митко Новков

126 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Митко Новков (1961), роден в с. Бързия, общ. Берковица. Завършил Софийския университет „Свети Климент Охридски”, специалност психология, втора специалност философия. Доктор на Факултета по журналистика и масова комуникация на същия университет. Автор на 6 книги, на множество публикации във всекидневния и специализирания културен печат. Директор на Програма „Христо Ботев” на БНР. Носител на няколко национални награди, между които „Паница” за медиен анализ (2003) и „Христо Г. Данов” за представяне на българската литература (2016).

Другият Вазов

„О, ТИ, която и да си… Лиричен колаж за любовта по стихове, писма и спомени на Иван Вазов“. Спектакъл на Народния театър „Иван Вазов”, режисьор Бойка Велкова. Спектакъл, който показва другия Вазов, любовника Вазов, обичника Вазов. Или, както откровява Мирела Иванова, изтъкала колажа: „Вазов: обичан и обичащ“.

Философията, видяна от остров

„Малка история на философията за млади читатели на всяка възраст” на Найджъл Уорбъртън е книга, която запознава читателя с ключови имена от историята на философията...

Сдвояване на сенките

Соня Станкова сдвоява образите, съединява ги, за да получи в резултат едно съчетание, в което личностно, историческо и природно са неотделими едно от друго, образувайки неразкъсваем и неразбиваем конгломерат.

Приказница

„През това време“ („Жанет 45“, 2020), новата книга на Инна Пелева, – не зная дали нарочно, или не, но навява асоциации с едно друго начало, където е налице времето – „Имало едно време“, както започва всяка вълшебна приказка.

Горчиви успоредици, премеждийни носталгии

Комунизмът не само политически, не само етически, не само теоретически и исторически, комунизмът е и естетически неприемлив; противен...

Бели врани, мокри кокошки

Николай Искъров, нероденият в Бургас бургаски поет, рано-рано тръгнал си от белия свят, е известен най-вече със стихотворението си „Искам да съм негър”, в което с една само дума и с един образ обрисува цялата убога ситуация на родения в социалистическата държава човек.

В епохата на глупостта

Всеки е способен да бъде глупав, проблемът е, когато упорстваш в собствената си глупост: „Глупаво сгушен в своето недосегаемо его – описва глупака Себастиан Диегез, – имунизиран против най-дребното откритие, което би могло да засегне глупостта му.“

Докато дишаше…

...рисуваше. Това не е преувеличение, това е цитат: „Аз рисувам, както и дишам”, казва за себе си той. И допълва: „Аз рисувам денонощно. Буквално“. Мога да свидетелствам, виждал съм го, чувал съм го – така е.

О(т)къснели отломки

„Предел на забравата” – книгата на Сергей Лебедев, преведена от Денис Коробко за издателство „Кръг” (2020), първоначално остава почти незабелязана в Русия.

Три ключа

Те се срещат доста, тези ключове, в неговите картини. Но сякаш са най-подчертани в платната от юбилейната му изложба, състояла се в галерия „Арте“ (22.VI-6.VII). Там все едно ни ги натрапва, нарочно боде очите ни с тях. Предизвикателно ни предизвиква Румен Малчев от с. Окоп...