На 3 ноември кино-литературният фестивал Cinelibri завърши с връчването на наградите за късометражно кино, станало вече традиция (надпреварата тече от 2019 г.) – традиция безспорно важна, сполучлива и очаквана.

Дори във време, когато свободата беше дефицит, ние се чувствахме свободни. Рокът ни даваше това усещане, даваше ни го с цялата сила на могъщата си музика. И никога няма да забравя, че част от тази музика бе една велика българска група – „Щурците“…

Литературоведските ѝ текстове бях изпълнени освен с ерудиция, но и с ирония; с това необходимо знание за всеки артистично-интелектуален труд, че той представлява дейност, по отношение на която не бива да се вземаш твърде на сериозно, но заедно с това трябва да го извършваш с цялата сериозност на света.

Човек, вървейки си по улицата хайно или нехайно, без да ще, все подочува нещичко – било откъслечна реплика, било отронена фраза, друг път цял разговор. И въз основа на дочутото тръгва да си фантазира за този отсреща, а понякога извежда логически заключения…

Памет – такава роля играеха портретите на стената. Но имаше и други украси, които пък даваха простор на въображението. Първото легло на родителите ми беше с железни табла, украсени с плуващи лебеди. Зад лебедите – небеса, горички, полянки. Представях си как изящните птици отлитат, скриват се в гората и нашите ги търсят: леглото голо без тях, неприветливо.

Франсоа Артог не разглежда времето като спокойна, ненабраздявана от вълни и бури философско-историческа категория, а напротив, като изтъкано от противоречия и брожения, които Западът непрестанно ще се опитва да усвои и укроти и все няма да му се удава докрай.