Теодора Димова
Гледна точка
Деформацията
Известна е баналността на злото, но не по-малко лоша е леснотата на лошото. Дори когато още не е зло, а е само лоша мисъл. Тази леснота изисква постоянна будност и съпротива, иначе се деформираме неусетно. Свикваме. Преставаме да забелязваме деформациите, които в началото винаги са дребни.
Гледна точка
Съдът над майката
Доста отдавна беше, но сега отново се сетих за този разговор. При представяне на моя книга непозната жена ме изчака и ме заговори – трябва да напишете роман не само за майките, не само за бащите, но и за самите деца, за порасналите вече деца на тези майки и бащи…
Гледна точка
Ябълки събирах, и ми помогнахте
Първото ми сядане в кафене след много време. Бяхме забравили какво е да срещнеш приятел, да седнете за мъничко на кафе, да се разговорите за натрупаните през последните месеци неща и да не ви се разделя.
Гледна точка
Националният празник
От година на година все повече се усилва несъгласието и противопоставянето дали Трети март трябва да бъде нашият национален празник. Предлагат се различни идеи, но около тях също няма съгласие.
Гледна точка
Сега не трябва да го свирите
Вдъхновен от един цикъл концерти на Давид Ойстрах, Шостакович започва да пише своя първи цигулков концерт. В най-тежкото време. Писането на такива произведения изисква преди всичко могъща духовна сила.
Гледна точка
Бронз под снега
Те са все там, застинали, неподвижни, през лятото бронзът е нагорещен от слънцето, през зимата е леден и на раменете им има сняг. В своята застиналост и неподвижност те са като канари и с това изразяват, че делото, което са извършили, наследството, което са оставили, е устойчиво и непоклатимо като скала.
Гледна точка
Не наужким, а наистина
Сигурно много пъти всеки от нас е забелязвал разликите между нашето общество и другите общества, в които отиваме, когато бягаме от нашето. Бягаме от обществото, в което всичко е направено на нашия принцип: „може и така!“.
Гледна точка
Светът утре
Светът, в който ще живеем в близките години, а по-младите ще преживеят живота си в него, ще бъде също така наситен с чаровни преживявания, последвани от внезапни беди, в него ще се редуват дни и нощи, оставящи своите отпечатъци в паметта ни, предизвикващи трепети или плач, които ще се редуват в неравноделни тактове.
Гледна точка
С днешния ден в очите си
„Обзалагам се, в последния си час човек осъзнава, че Бог вече се е явил. Тези неща тук, това, което винаги сме виждали, е бил Той. Колкото до мен, аз бих могла да напусна този свят с днешния ден в очите си.” Така завършва разказа на Трупан Капоти „Коледен спомен”.

