Теодора Димова
Гледна точка
Политическата поезия на Пламен
„Влюбване в диктатора“ не е поетично изследване на „Стокхолмския синдром“ в българските литературни среди, а напипване на симптоматиката и демаскиране на уродството на греха, който ни поразява.
Гледна точка
Предчувствие за зима
Трудно е да си обясним защо ни обзема униние с приближаването на зимата. Та нали знаем – падналите през зимата снегове ще напоят почвата, ще напълнят напролет реките и язовирите, снегът ще топли през студовете посетите семенца, инак те ще измръзнат и няма да поникнат.
Гледна точка
Разпознаването
Миналата седмица писах за тайната на разпознаването. Тя непрестанно предизвиква интереса ми, защото в нея са вплетени разумът, интуицията, чувствата, сетивата ни – цялостната ни личност и въпреки това често не успяваме да разпознаем нещо от жизнена важност за нас…
Гледна точка
Разпознаване
Понякога се случва да объркаме пътя и да се заблудим. Често слушаме за хора, излезли в планината, изгубили се, спасителите започват да ги издирват, понякога ги намират, но понякога не. Това са хора, които познават планината и нейните потайности, убедени са, че няма да се заблудят…
Гледна точка
Независимост
Когато е прогласена, Независимостта е една новопосадена фиданка. През изминалите 112 години въпреки бури, суши и бедствия, фиданката е пораснала. Тя ще може да расте още и още само ако има добра почва в обществото ни и в сърцето на всеки от нас.
Гледна точка
Гняв и злоба
„Гневете се, но не грешете; слънце да ви не залязва гневни.“ Това ни съветва свети апостол Павел. Гневът е мощно чувство, то трудно може да бъде подменено, освен ако актьорите са бездарни. В това чувство има размах и плам, в Библията често се говори за гняв и почти винаги се казва, че гневът пламва.
Гледна точка
Глутница
Ето какъв спомен натрапчиво ме преследва през тези тревожни, неспокойни дни. Било е първите години на 80-те от миналия век. Беше есен, суха и топла, може би октомври, може би края на септември. С близка моя приятелка решихме да отидем да пием кафе в сладкарницата на летището.
Гледна точка
Дамянка
Понякога Александра се сещаше за Дамянка, жител кореняк на онова малко селце. Беше висока, слаба, съсухрена, възрастта някак се беше отдръпнала от нея, невъзможно беше да определиш дали е на седемдесет или деветдесет години, или на повече. Откакто Александра я познаваше, Дамянка не се беше променила с нищо.

