
Теодора Димова


Гледна точка
„Орлите“ на Странджа
Все сме разделени и противопоставени. Сега половината българи героизират Динко, другата половина го отричат – пак сме разделени на два лагера, настръхнали един срещу друг.

Гледна точка
Благодарение
Все това, непрекъснато това – някой изведнъж получил дискова херния и кракът му се обездвижил, някой случайно го бутнала кола на кръстовището и лежал в болница, друг без да иска стъпил върху измамно здрава плочка и сега ръката му в гипс…

Гледна точка
Святост и немощ
Съвсем наскоро беше канонизиран нов светец на Православната църква. Това би трябвало да е повод за радост. То, разбира се, е повод за радост, но тъжното е, че се превърна и в повод за спорове, раздори, противопоставяне, омраза.

Гледна точка
Снимката от Сирия
Фотографиите са уникални документи. На някои са запечатани моменти, които съхраняват духа на цяла епоха. Снимката, направена не само с фотоапарат, но със съпричастно сърце и с точно око понякога въздейства по-силно, отколкото ако лично си бил очевидец на нещо.

Гледна точка
Мариам и Йосиф
По повод предстоящия празник Благовещение предлагам откъс от романа, над който работя в момента. Той е с работното заглавие „Първият рожден ден на Иисус Христос”.

Гледна точка
Викът на кецовете
Малко необичайно е, но тази седмица ще предложа текст, провокиран от колонка от миналата седмица. След като прочетох размислите на проф. Калин Янакиев „Странно” богатство, „странна” бедност” съзнанието ми дълго беше заето от темата.

Гледна точка
Вяра колкото синапово зърно
На 1 март излезе вторият том с непубликувани есета на Георги Марков, озаглавен „Ненаписаната българска Харта”. Писани са преди 40 години, а се публикуват чак сега. Но най-важното е, че ни най-малко не са изгубили актуалността си.

Гледна точка
Лукавият раб и Блудният син
Преди няколко недели в Църква слушахме Притчата за талантите (Мат. 25:14-30). Един господар заминал за чужбина, а преди това дал на един от слугите си пет таланта, на друг два, на третия един.

Гледна точка
Един 19-и февруари
Това не е точният ден на обесването на Левски. Тук не е гробът му. Но 19-и февруари е един от най-покъртителните дни на България. Още от ранния следобед към паметника на Левски започват да прииждат хора. Познава се, че отиват към паметника по цветето, което държат в ръка.