Теодора Димова
Гледна точка
Европейска мелодия
Европейските ценности, както и нашата европейска принадлежност, не са обречени. Понякога ни се струва, че посоката е безнадеждна, че доникъде няма да ни отведе. Всъщност това искат да ни внушат чрез невидимата хибридна война.
Гледна точка
Будителство
за истината
Същността на днешното будителство е да разпознава истината от лъжата. Ролята на днешните будители е не само да ни отварят очите, но да ни учат да си отваряме очите.
Гледна точка
Две разпознавания
По калейдоскопичен и непредсказуем начин съдбата ни среща с хора, книги, разкази, ръкописи, случки, изповеди, предчувствия. Понякога от такива срещи в миг животът ни се променя и и поема по друга посока.
Гледна точка
Непосилният товар
Много обичам иконата на Богородица на иконостаса на северния олтар в най-големия ни храм. Рисувана е от Мърквичка, на нея Иисус е момче на четири-пет години, седнал е в скута на майка Си, тя гальовно целува дясната Му ръчичка.
Гледна точка
Блудната дъщеря
Било сряда сутринта, било на разсъмване, в пет часа, когато денят тъкмо започвал, тя затворила тихо вратата на своята стая, написала кратка бележка, оставила я на масата в кухнята, превъртяла ключа на задната врата и излязла на пръсти, за да не я усетят.
Гледна точка
Животът
и Смъртта
Голямата драматургия не е в заплетените сюжети, сложния наратив и ефектните диалози. Големите майстори правят голяма драматургия чрез пределна простота и любов към героите. „Експрес „Сънсет Лимитид” е заснет по едноименната пиеса на Кормак Маккарти…
Гледна точка
Миризливият бурен на злобата
Наскоро прочетох „Черната тетрадка” на Илия Бешков. Това е негов дневник, в който той е записвал свои размишления от месец май 1950 до август 1951 година. Усещането от тази тетрадка е тягостно и задушаващо…
Гледна точка
Длъжници
Чух една притча, която звучи като източна приказка и тя сложи дълбок отпечатък в съзнанието ми. Един цар поискал да разчисти сметките си със слугите. Започнал от длъжника, чийто дълг бил най-голям – десет хиляди таланта…
Гледна точка
Чудо с чушка
Филип и Ана, двайсет и пет, шест годишни в разцвета на младостта и на силите си, и на любовта си. Живееха под наем в една стаичка със собствен кухненски бокс и тоалетна на последния етаж на една стара кооперация с повреден асансьор в центъра на града.

