ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Теодора Димова

Теодора Димова

551 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Теодора Димова е сред най-известните и четени български писатели. Авторка е на 9 пиеси, сред които са "Без кожа", "Змийско мляко", "Кучката", "Любовници", "Невинните" и др., играни в различни театри в страната и чужбина. През последните години бяха публикувани романите ѝ "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам", както и повестта "Последният рожден ден". През 2006 г. "Майките" спечели Наградата за източноевропейска литература на Bank Austria и KulturKontakt. Книгата има 11 издания у нас и е публикувана на 9 езика, между които немски, френски, руски, полски, унгарски, словенски и др. "Адриана" е преведена във Франция и в Чехия. През 2010 г. "Марма, Мариам" спечели Националната награда Хр. Г. Данов за българска художествена литература. Нейният роман "Влакът за Емаус" (2013) спечели наградата за проза на портал Култура за 2014 г. Най-новият ѝ роман - "Поразените" - излезе през август 2019 г., публикуван от издателство "Сиела".

Теодора Димова

Кротост

Да не изпадаме в еуфория, нито в униние. Да вярваме, че от нашата молитва зависи изборът, че можем да извоюваме добродетелния си патриарх с молитва. Че той може да бъде надарен с любов, мъдрост, кротост и справедливост.

Предколеден разказ

Пред вратата на купето стоеше един циганин с нещо като подвижна платформа пред себе си, на която бяха поставени, както по-късно Мина щеше да разбере, опаковани парфюми.

Теодора Димова

Камбанният звън

Живея съвсем близо до „Св. Ал Невски” и съм свикнала с камбанния звън до степен, че почти не го чувам. Но четиридневния траурен звън по повод смъртта на нашия патриарх ми подейства по начин, който все още ми е трудно да осмисля.

Теодора Димова

Две моментни снимки

Беше от онези спокойни, прелестни, напоени със синева и слънце дни, когато ни се струва, че светлината е някак по-светла и цветовете по-наситени, един от онези дни, в които есента се разстила с нюансите си.

Теодора Димова

Филип

Минà си спомняше как дядо му го целуваше, прегръщаше крехкото му телце и го милваше по косата и бузите с грамадната си груба ръка. Той често изпитваше чувство за миналото, пресовано до часове, озадачаваше се от лекотата, с която времето, дните, годините можеха да бъдат прескачани.

Теодора Димова

Съсъд от скръб

Плачеше за хората, чиито думи и грехове щеше да носи в себе си, за съсъда от скръб, в който щеше да се превърне живота му, съсъда от скръб, в който се превръща рано или късно всеки живот.

Теодора Димова

Да не се уплашиш

Ето какво се случва на 19 юни. Бояна е оперирана под пълна упойка. Операцията е продължила няколко часа, прелели са й три банки кръв, бъбрекът е спасен.

Теодора Димова

Илиана, Лена, застиването

Двама мъже разказват един пред друг връзката си с една жена, единият я нарича Илиана, другият я нарича Лена, към средата на книгата читателят започва да се досеща, че тя e една и съща личност.

Теодора Димова

Стопкадър

Мой близък приятел режисьор ми разказа следното: той репетирал своята пиеса, в края на юни стигнали до закрито представление, започнало лятото, в началото на септември трябвало да имат възстановителни репетиции, в началото на октомври да излязат с премиера.

Теодора Димова

Четири вида любов

От доста години имам чувството, а напоследък и убеждението, че книгите, филмите, изложбите, концертите са живи същества, че с една книга, филм, картина се срещаш точно по същия начин, както се срещаш с един човек.