Теодора Димова
Гледна точка
Спрялото време
Съвсем скоро след като една къща бъде напусната от обитателите си, започва да се усеща запустението. То се просмуква в атмосферата неусетно, неговите белези се наслагват един след друг и отсъствието на живот става все по-осезаемо.
Гледна точка
Блус
Сега сред почитателите на политическата чалга е „на мода” да се обругава и отхвърля всичко американско. Но картините на Анди Томас показват нещо красиво и велико, което ние скоро няма да можем да създадем. Нито на тези избори, нито на следващите.
Гледна точка
Белият негър
Боб Дилън
Самият Боб Дилън казва за себе си, когато се описва в своята автобиография: имиджът ми е не толкова на певец и на създател на песни, колкото на обществена опасност. Не обича да го наричат поет. Дори не може да се определи какъв точно е той…
Гледна точка
Мъдрите младенци
В утробата на бременна жена разговарят двама младенци. Единият от тях невярващ, а другият вярващ.
Ти вярваш ли, че има живот след раждането? Да, разбира се. На всички е ясно, че животът след раждането съществува…
Гледна точка
Симон и гадаринците
Често неделните евангелски четива се запечатват в съзнанието ми за дълго. Така стана с текста от преди две седмици – разказът за богатия улов на риба…Иисус стоял на брега на Генисаретското езеро, народът се притискал към Него, за да слуша словото Му…
Гледна точка
Пожарища
„Тютюн” излиза в края на 1951 г. и през февруари 1952 г. е тридневното обсъждане на романа. Обвинен е в тежки идеологически грехове като буржоазност, недостатъчно отразяване на борбата на работническата класа, залитане към фройдизъм, авторова пристрастност към отрицателните герои.
Гледна точка
Пожарът
Партийният дом беше подпален девет месеца след падането на комунизма. Генезисът на всичко, което видяхме през следващите годините, на всичко, на което сме свидетели днес, е именно в този пожар. Всичко минава под неговия знак. Биг брадър, чалгата на всички нива, пожарът в тютюневите складове в Пловдив…
Гледна точка
Първолаците
на Бога
Струва ми се, че най-великото изобретение на човечеството е училището. Колкото и да е различно в различните епохи и при различните народи, в същността си то е еднакво. Щом имаме надежда за децата си, значи не сме изгубили надежда и за държавата си

