Теодора Димова
Гледна точка
Съвременните вдъхновители
Нацията ни е разделена и противопоставена. По всяка тема се разделяме на две половини, които се карат и мразят. Нямаме единно мнение по нито един въпрос. Това продължава доста години и в тези условия израсна цяло поколение.
Гледна точка
Нормалността
Миналата седмица една новина ни застигна и ни остави без дъх със своята неочакваност – Евгений Михайлов се явява на изборите като кандидат за народен представител в листата на ДОСТ. В първия момент си помислих – каква глупава шега, после писах лично на самия Евгени, написах му – Евгени, истина ли е, ДОСТ? Оказа се истина.
Гледна точка
Балоните
Политиците започват експеримента – пукат балоните, за да проверят върху колко минимум балона може да се крепи държавата, колко максимум натоварване могат да наложат върху гражданите, за да не рухне държавата.
Гледна точка
Красотата ще спаси света
Булевард „Патриарх Евтимий” е затворен, защото се изгражда спирка на метрото. По булеварда няма автомобилно движение. Но няма също и пешеходно движение. Откакто улицата е пуста, опустяха и тротоарите. Защо? Причината е в грозните тараби, които ограждат строежа.
Гледна точка
Осакатена памет
Национално помирение означава национална памет. Памет за истината и то за цялата истина, защото избирателната истина е съучастие в престъплението. Когато се прекланяме пред жертвите, прекланяме се пред всички жертви.
Гледна точка
За айфоните
и гълъбите
Пътувах дълго с тролей. До мен момче и момиче оживено разговаряха, спореха – за предимствата на айфона пред смартфона, за недостатъците на операционните им системи… Опитвах се да вникна по-дълбоко в разговора им, но не успявах.
Гледна точка
Справедливостта
Преди известно време социолозите Харалан Александров и Антоний Тодоров дискутираха в предаването „Панорама” нещо, което дълбоко ме впечатли, цитирам по памет – хората в България се чувстват неуважени, безгласни, сякаш отпаднали, сякаш изхвърлени извън борда…
Гледна точка
Към Царството
Наскоро на книжния пазар се появи романът „Царството” на Еманюел Карер. Прочетох го около празниците и искам да споделя – доколкото мога – обърканите си впечатления. Казвам объркани, защото това е книга, която едновременно ме привлича и отблъсква, в едно и също време ми харесва и не ми харесва.
Гледна точка
Химн на вярата
Трилогията на Кшищоф Кешловски „Три цвята: Синьо, Бяло, Червено” е снимана през 1993-1994 г. Имах късмета да гледам филмите почти веднага или може би година-две по-късно. За мен най-хубав е първият филм – „Синьо” с Жулиет Бинош, това беше една от първите й роли. Но най-много бях поразена от един монолог във филма, в който се говореше за любовта…

