Тони Николов
Писмо от Одрин
Неведоми са пътищата Господни. Едва ли тази седмица – преди изборите, насред политическата криза и при продължаващата война в Украйна – щях да се сетя за Балканската война и за годишнината от падането на Одрин (13 март 1913 г.), ако не беше едно писмо, дошло като бутилка с послание от времето.
Париж гори ли?
Днес Париж „гори“. В прекия и преносния смисъл. Както и цяла Франция. Заради пенсионната реформа, която президентът Макрон реши да прокара по административна процедура, предвидена в конституцията. И за да не пламнат паметни сгради и цели квартали са необходими самоотвержени усилия на огнеборците.
Без милост от Троцки
Има спомени, които изникват съвсем ненадейно от разминаването между време и място. Не съм си и помислял как най-привично действие като изтеглянето на една карта от банкомата, и то след изкачването на четири стъпала, може внезапно да ме върне толкова назад.
Един дълъг път към Кавала
Началото и краят се сливат, щом историята идва насреща. Пътуваме към Кавала назад във времето, преди осемдесет години, когато на 4 март 1943 г. еврейската общност от този стар и красив град, перлата на Беломорието, е била „вдигната“ още преди разсъмване.
Султан или руски цар?
Избрали сме за дата на национален празник сключването на един прелиминарен мирен договор между две други империи. Не ни ли поставя това в особена „изчаквателна позиция“, винаги между два стола? С блянове за три морета, две държави и два режима на управление?
Перманентната война на Путин
Речта на Путин е класическо послание на диктатор. Краткият хоризонт на планиране на действията е характерен за всеки диктатор, зает единствено със собственото си оцеляване. В момента Путин няма ход назад.
Кулата на Алеко
Тъгата на зимния пейзаж се отпечатва в душата с гасненето на сетните слънчеви лъчи. Ала днес не ми е до неясните копнежи, хладната ирония или хапещата тъга... Ускорявам крачка по улица „Раковски“ не само заради бръснещия леден вятър, а и защото си имам съвсем конкретна цел.
„Някой си Муравиев“
Да скиташ из града в зимната вечер е доста самотно начинание. Малките улички изглеждат все по-големи в безлюдността си. Домовете застиват в непристъпния си и непроницаем израз. Стъпките ти отекват в мрака и се връщат, отразени в хладната маска на зданията.
Непотулената памет
Защо си спомняме? Защото не можем да не го правим. Дори да не искаме, късове от миналото неизменно прорязват днешните парчета живот. А историята никога не е права линия, задължително отвеждаща там, където ни се иска. В което е и тайната на паметта.
Колкото Изтока от Запада?
Има един текст от 102-ри псалом, който особено подтиква към размисъл. Става дума за отстоянията в света между видимото и невидимото; и дори не толкова с дефинирането на Изтока и Запада, а с това, че като граница между тях се полагат „нашите беззакония“.
няма коментари