Начало Колумнисти Тони Николов (Page 3)

Тони Николов

Тони Николов
569 публикации
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж. Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски. Дългогодишен хоноруван преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”. Автор на книгите: "Пропуканата България" ("Хермес", 2015), "Българската дилема"("Хермес", 2017), "Спомнена София" ("Рива", 2021, отличена с Наградата на София за литература), "Бленувана София" ("Рива", 2022), "Има такава държава" ("Хермес", 2023), "Незабравена София" ("Рива", 2023)
24 май и денят на нацията

24 май и денят на нацията

Eдин национален празник не е просто ден в календара. Той трябва да е носител на памет, която структурира настоящето с оглед на бъдещето. Да е истинският „ден за размисъл“, но и ден за радост на българите.

Пилонът на Радев

Пилонът на Радев

Има един основен принцип в политиката, валиден и като жизнена максима: колкото си се издигнал по-нагоре, толкова по-стремглаво можеш да се срутиш надолу. Особено ако си трайно лишен от усет за реалност.

Джентълменът от „горната земя“

Джентълменът от „горната земя“

Срещата с миналото е като да се озовеш пред заключена желязна врата. В моя случай това изобщо не е метафора. Обикалям дни наред около една такава врата на улица „Неофит Рилски“ 55 и звъня на звънеца „Христофорова“…

Бесилки на „Графа“

Бесилки на „Графа“

Присядам на една по-сенчеста пейка, опитвайки се да се ориентирам в един спомен от детството. Да, би трябвало да е точно тук, на изхода към улиците „Граф Игнатиев“ и „Шести септември“. „Лошо място“, когато поотраснах, научих, че тук са били „бесилките“.

Човекът книга

Човекът книга

Спирам за миг, за да събера мислите си, и осъзнавам, че стъписването ми се дължи на един спомен, който пазя от детството си. Заради Човека книга, образ, който продължава да ме спохожда до ден днешен. Детската памет е среща на два светлинни лъча, единият от които озарява миналото само за да го проектира мигом в настоящето.

Мастило и кръв

Мастило и кръв

Дъжделив и мокър ден, изнизващ се под сивия сумрак на облаците. Мислите ми блуждаят под капките дъжд, поемайки в една или друга посока. Много се е гърмяло едно време из София. И кой бе казал, че за разлика от съотношението между швейцарския франк и лева, у нас човешкият живот е винаги в пъти по-евтин?

Новата фаза на войната

Новата фаза на войната

Във всяка война настъпва времето на обръщането, което не е край на войната, а начало на нов неин етап. След първата голяма вълна от смърт и сълзи идва времето на болезнената равносметка на започналия войната; „време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни“ (Екл. 3:5).

Кал и политика

Кал и политика

Не сте ли се замисляли как театърът на историята разменя маските на миналото и настоящето, насочвайки ни към финал, донякъде предвидим, което го прави не по-малко тревожен? Затуй езикът на трагедията е и език на живота.