ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО
В момента сте тук автори Публикации от Тони Николов

Тони Николов

435 ПУБЛИКАЦИИ 0 КОМЕНТАРИ
Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши хуманитарни науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен. От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал – България. Автор на статии в областта на средновековната и съвременната философия, преводач на книги на Ж. П. Сартр, Ж. Ф. Лиотар, А. Безансон, Ж.Бернанос, Р. Жирар, Ж.Грийн, Вл. Гика, К. Вирджил Георгиу, на енцикликата „Блясъкът на истината” и на книгата на Бенедикт XVI „Светлина на света”. Съставител на тритомника с есета на Георги Марков. Хоноруван преподавател в СУ „Св.Климент Охридски”. Автор на книгите "Пропуканата България" ("Хермес", 2015) и "Българската дилема" ("Хермес", 2017).

Уловеното небе

Ранните следобеди са спокойно време, особено щом леко ръми. Какво по-хубаво време за карантинна разходка из обмитите под дъжда улици. Така с всяка следваща софийска история и аз частично допълвам предишната, защото наслагването на спомени е част от един разказ, продължаващ във времето.

Шилер за подпалки

Излизам по здрач и попадам в една необичайно тъжна София. Карантинирана, но все пак предколедна София. Неонова София. Не знам замисляли ли сте се колко лъжовно нещо е флуоресцентната светлина на коледните украси, ако го няма истинското рождественско настроение...

Македонски братоубийства

Стапящият се сняг бързо обръща софийските улици в низ от ледени локви, откъдето всичко бива осеяно с безброй кални стъпки. Чернила върху снега, непонятни дири на една или друга история, които никой не е описал и едва ли някой е в състояние да разчете.

Политическият театър и геноцидът

За геноцида в Руанда – едно от травматичните кръвопролития от края на ХХ в. – се знае немалко. На този фон обаче проектът на режисьора Мило Рау „Радио на омразата” (2011) е наистина уникален със своята гледна точка.

Кой уби Александър Греков?

Привечер по улица „Гурко“. Никакъв полумесец не изниква на смръщеното небе, което вътрешно ми подсказва, че предстоящата софийска история се очертава да е от по-мрачните.

Сбогуване с Терориста

Какво друго си струва да разкажеш във време на глобален страх, съчетан с терор, ако не историята на една „сянка“? На човек с много имена, повечето от които псевдоними, и за когото са чували всички, докато за самия него се знае малко или почти нищо.

„Раково отделение“ на Солженицин

Дали зловещият универсализъм на канцерогенното не превръща романа на Солженицин „Раково отделение“ във важен маркер за страховете на „съвременния човек, безпомощен пред лицето на смъртта“?

Шпионаж на улица „Бенковски“

В края на есента всичко в София замира, даже сградите тъгуват в тъмното. Усещане за студ и леко давеща мъгла, подсилвана от процеждащото се улично осветление. В такова време човек най-добре чува собствените си стъпки.

Чешмата на Стамболов

С времето осъзнаваме, че историите, които правят история, спокойно съжителстват в една линия или по-скоро на едно място. Не знаем къде е то, но паметта явно има достъп до него, щом черпи оттам сюжети. И пренарежда ли, пренарежда чутото.

Войната на ул. „6 септември“

Пресичането на едно старо кръстовище е равносилно на изпитание, ако не и на приключение. Не само заради превозните средства, фучащи край нас в един все по-подло забързан свят. Преминаването от „другата страна“ е не просто физическо преместване с крака по неравния софийски паваж.