
Тони Николов


24 май и денят на нацията
Eдин национален празник не е просто ден в календара. Той трябва да е носител на памет, която структурира настоящето с оглед на бъдещето. Да е истинският „ден за размисъл“, но и ден за радост на българите.

Пилонът на Радев
Има един основен принцип в политиката, валиден и като жизнена максима: колкото си се издигнал по-нагоре, толкова по-стремглаво можеш да се срутиш надолу. Особено ако си трайно лишен от усет за реалност.

Джентълменът от „горната земя“
Срещата с миналото е като да се озовеш пред заключена желязна врата. В моя случай това изобщо не е метафора. Обикалям дни наред около една такава врата на улица „Неофит Рилски“ 55 и звъня на звънеца „Христофорова“…

Бесилки на „Графа“
Присядам на една по-сенчеста пейка, опитвайки се да се ориентирам в един спомен от детството. Да, би трябвало да е точно тук, на изхода към улиците „Граф Игнатиев“ и „Шести септември“. „Лошо място“, когато поотраснах, научих, че тук са били „бесилките“.

Готвачът, пучът и родните „мразители“
Тази събота и неделя светът, а и цяла Русия със затаен дъх наблюдаваха какво се случва (или не се случва) в „центъра на империята“ – на едни 400 километра между Ростов на Дон и Москва.

Човекът книга
Спирам за миг, за да събера мислите си, и осъзнавам, че стъписването ми се дължи на един спомен, който пазя от детството си. Заради Човека книга, образ, който продължава да ме спохожда до ден днешен. Детската памет е среща на два светлинни лъча, единият от които озарява миналото само за да го проектира мигом в настоящето.

Мастило и кръв
Дъжделив и мокър ден, изнизващ се под сивия сумрак на облаците. Мислите ми блуждаят под капките дъжд, поемайки в една или друга посока. Много се е гърмяло едно време из София. И кой бе казал, че за разлика от съотношението между швейцарския франк и лева, у нас човешкият живот е винаги в пъти по-евтин?

Новата фаза на войната
Във всяка война настъпва времето на обръщането, което не е край на войната, а начало на нов неин етап. След първата голяма вълна от смърт и сълзи идва времето на болезнената равносметка на започналия войната; „време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни“ (Екл. 3:5).

Кал и политика
Не сте ли се замисляли как театърът на историята разменя маските на миналото и настоящето, насочвайки ни към финал, донякъде предвидим, което го прави не по-малко тревожен? Затуй езикът на трагедията е и език на живота.