Тони Николов
Гледна точка
Българският процес на Ерик Амблър
Попаднах на тази книга съвсем случайно в средата на 90-те в Париж. Берлинската стена бе рухнала, но литературата от Студената война все още присъстваше в книжарниците. Така се сдобих с „Процесът на Делчев“, чието заглавие подсказваше, че действието би трябвало да се случва в България.
Гледна точка
Стопкадри от вечността на града
Градът попива омаята от спомени, за да я (пре)върне във вълна от образи. На четене на много и най-необичайни места, на моления или вглъбявания по още по-неочакван начин. Много от детайлите в този град са набраздени от ръката на времето; има мъх дори по Римската вълчица, кърмилницата на Ромул и Рем.
Гледна точка
Един новозеландец в НРБ
През една есенна утрин на 1959 г. на входната врата на партерния апартамент на улица „Шишман“ 35 някой блъска с юмруци, както може да думка само представител на властта. На прага стои дребен милиционер в зеленикава униформа, който носи съобщение за зетя в къщата – новозеландския поет Кевин Айърланд.
Гледна точка
Политически двойници, олигархически пренареждания
От дни се питам как срамните политически игри, на които всички станахме свидетели, ще се отразят на и без това отвратените избиратели. Става дума все пак за две от основните партии в България, през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него.
Гледна точка
Българският разпад: „гювечарите“ и другите
„Да се бориш с другите – това е живот; да се бориш със себе си, това е смърт. Ние взехме да се борим със себе си“, отбелязва Стоян Михайловски в статията си „По прекия друм“, публикувана през далечната 1901 г. И все пак, кой с кого се бори днес в България?
Гледна точка
Какво остава от паметта за комунизма?
Има един парадокс на паметта: че най-споделимото е едновременно с това и най-несподелимо. Хората са помнещи същества, плуващи из реката на забравата, където толкова много неща си остават отвъд езика, на другия бряг на живота и историята.
Гледна точка
Карнавалът на абсурда
Има теории на хаоса, според които всичко трябва да се разбърка максимално, тъй като само пълният разпад гарантира възможността за изграждането на нов относителен ред. И ситуацията, в която днес се намира България, уви, е потвърждение на това.
Гледна точка
Новият политически ред (II)
Всички днес са недоволни от всички и всичко, въпросът е върху кого да се стовари цялата отговорност. Особено, както в българския случай, ако гласуват около една трета от избирателите. В тенденция – може и още по-малко.
Гледна точка
Новият популистки ред (1)
Дали светът странно се преподрежда или все повече се усложнява? И ако е така, не сме ли стигнали точката на възможно най-голямата „екс-центричност“, в която почти никой вече не разбира никого, въпреки че на думи отделяме най-голямо внимание на „другия“, а не на себе си.