Тони Николов
Султан или руски цар?
Избрали сме за дата на национален празник сключването на един прелиминарен мирен договор между две други империи. Не ни ли поставя това в особена „изчаквателна позиция“, винаги между два стола? С блянове за три морета, две държави и два режима на управление?
Перманентната война на Путин
Речта на Путин е класическо послание на диктатор. Краткият хоризонт на планиране на действията е характерен за всеки диктатор, зает единствено със собственото си оцеляване. В момента Путин няма ход назад.
Кулата на Алеко
Тъгата на зимния пейзаж се отпечатва в душата с гасненето на сетните слънчеви лъчи. Ала днес не ми е до неясните копнежи, хладната ирония или хапещата тъга... Ускорявам крачка по улица „Раковски“ не само заради бръснещия леден вятър, а и защото си имам съвсем конкретна цел.
„Някой си Муравиев“
Да скиташ из града в зимната вечер е доста самотно начинание. Малките улички изглеждат все по-големи в безлюдността си. Домовете застиват в непристъпния си и непроницаем израз. Стъпките ти отекват в мрака и се връщат, отразени в хладната маска на зданията.
Непотулената памет
Защо си спомняме? Защото не можем да не го правим. Дори да не искаме, късове от миналото неизменно прорязват днешните парчета живот. А историята никога не е права линия, задължително отвеждаща там, където ни се иска. В което е и тайната на паметта.
Колкото Изтока от Запада?
Има един текст от 102-ри псалом, който особено подтиква към размисъл. Става дума за отстоянията в света между видимото и невидимото; и дори не толкова с дефинирането на Изтока и Запада, а с това, че като граница между тях се полагат „нашите беззакония“.
И цялото путинско войнство…
Руската агресия срещу Украйна има своя хибриден или паралелен вариант в социалните мрежи. Жестоките руски обстрели и военни престъпления се съпровождат от не по-малко ожесточени проруски медийни канонади...
Готвачът и човекоядецът
Някои повторения в настоящето ни най-малко не будят смях, по-скоро навяват горчива тъга. В основата на утопичния проект, с който Ленин искаше да промени историята, бе мечтата как чрез „диктатурата на пролетариата“ всяка готвачка ще може да управлява държавата.
Брат Йосиф
Днес, когато изпровождаме Йозеф Ратцингер от този свят, би трябвало да се каже, че той си „отиде“ на два пъти: един път (символично) на 28 февруари 2013 г., в последния ден на своя понтификат. И втори път (физически) на 31 декември 2022 г., когато дойде вестта за неговата кончина.
Новогодишно мълчание
С новогодишните празници зимната вечер настъпва отрано. Светлинните гирлянди, поклащани от острия вятър, люшкат снопове лъчи из тъмните тунели на улиците. В такива мигове София става призрачен град и може би е най-много самата себе си.
няма коментари