Тони Николов
Гледна точка
Жертва на Бай Ганьо
Изцеден от жегата, съвсем ненадейно в съзнанието ми изниква разказът за едни разходки в тази част на градината. Разказ, който нося в паметта си близо половин век, и в който двама мъже около петдесетте тихо разговарят през 50-те години на миналия век.
Гледна точка
Въже над бездната
И ето че ненадейно погледът, именно погледът ми се задържа върху една достатъчно обемиста, подвързана с кожа книга от най-долната лавица на библиотеката – „Анти-Нитче“ на Любен Казанджиев, издадена през 1931 г. в София.
Гледна точка
Deus ex machina: отцеубийство и листопади
Бойко Борисов не възнамеряваше да поеме отговорност в тази политическа конфигурация, в която Делян Пеевски искаше това правителство дори повече и от ГЕРБ. За целта „Величие“ бе обработено подобаващо, когато – deus ex machina – на сцената ненадейно изникна восъчната фигура на Ахмед Доган.
Гледна точка
Съвестта на дипломата
Заради палещия зной човек има чувството, че прекосява мъртъв град. Всичко се премрежва пред погледа, понякога се чудиш къде си попаднал. И все пак пред мен е площад „Възраждане“, разплавен от топлината, наблизо заскърцва трамваят и периферно виждам как младо момиче се затичва, за да не го изпусне…
Гледна точка
Дарителят скъперник
Жегата е непосилна, нямаш сили да мръднеш от място, даже птичият хор е замлъкнал. Затуй сякаш твой двойник, призрачният ти заместник действа от твое име и в момента се тътри между сенките в Докторската градина. А ти седиш отстрани и наблюдаваш, както приляга на ловец на сенки, вглъбил се в миналото.
Гледна точка
Изборите: величия и падения
България трябва да има редовно правителство – било то „коалиционно“, или „експертно“ – дори то да не изкара пълен мандат. Но за целта Бойко Борисов трябва да си поеме отговорността, да излезе от храстите и да престане да шикалкави. Всеки, който поеме сега властта, губи, но иначе всички губят двойно.
Гледна точка
Дългото завръщане на цар Фердинанд в България (II)
Цар Фердинанд умира на 16 септември 1948 г. в присъствието на двете си дъщери – княгините Евдокия и Надежда. Цели 76 години тялото му остава в „пътен ковчег“ в църквата „Св. Августин“ в Кобург. В очакване за обратен път към България, с която все се разминава във времето.
Гледна точка
Дългото завръщане на цар Фердинанд в България (I)
Полагането в българска земя на тленните останки на цар Фердинанд I Български е завършекът на една дълга история, включваща не само краха на държавата ни след края на Първата световна война и абдикацията на монарха през 1918 г. Вътре в този важен исторически отрязък е и изграждането на модерна България…