В „Славейковата легенда“ успешно би могъл да се впише познатият мотив за несподелената любов на млад мъж, но едва ли отхвърлено предложение на наложен поет. Така Иванка Ботева изпада от „легендата“.
В Дневника на Александър Геров са неговият живот, многото страдания, неговите надежди и разочарования. Там е търсенето на един спасяващ смисъл, за да се понасят по-леко ударите на вездесъщото безсмислие.
Наивното, идеализаторско на всяка цена и за всички ситуации биографично мислене за големите ни люде е един от големите дефекти на нашата хуманитаристика.
„Ако заговорът беше успял, Щауфенберг би бил запомнен като човека, унищожил Хитлер.“
„По желанието на царя вчера при откриването на Народното Събрание е бил поставен киниматографически апарат, за да бъде снета целата церемония…“
„Чудна е тая матушка, и гнети душата, и плаче ми се със сълзите на Господа, че тя не купува вечността с времето, а само с молитви или псувни си прозяпва живота.“
Чарлс Нобъл е автор на първия филм, осъществяван някога в София. Благодарение на него българинът за първи път е показан на екран пред света, а впоследствие получава възможността и сам да се огледа в това „огледало“.
През февруари 1897 г. в Русе пристига „цинематограф, апарат, който изображава на платно тъй наречената „Жива фотография“… Входа струва 1 лев“.
