За какво ни е днес Средновековието, по какъв начин то би могло да говори в наши дни, без да е до такава степен жертва на идеологеми? Как може да подхранва съвременното мислене?
„Много се притеснявам, че тук у нас тази болест не е изживяна. Много се притеснявам, че тя продължава да има своите прояви, не като рецидиви, а като правило.“
Кой смее пред лицето на Аушвиц да нарече нашето християнство „истинската“ религия на страдалците, „истинската“ религия на преследваните, „истинската“ религия на прогонените?
И тъй, такива, каквито сме, ние сме едновременно „разпръснати“ и „смесени“… И до какво води всичко това? Да кажем… до това, че превеждаме.
От една страна, любовта е волево отношение на човек към човека. От друга страна, като че ли тя е нещо, което ни се случва, което пада върху нас.
Какво представлява тя? Дали действително се различава от другите видове култура, или е просто нещо, което има зад гърба си една празна претенция?
Как да съчетаем идеализма с ангажимента си към демокрацията и правата на човека?
За уникалност се говори трудно. Всъщност за уникалност изобщо не може да се говори. Защото езикът е такова чудовище, че не може да изразява уникалното.
