Какво се случва с вас, колеги, които влизате в политиката с най-добри намерения? Кое ви променя така, че започвате да се държите като културни еничари? Каква е цената и какъв смисълът? Наистина искам да го проумея.
В публикувана в Портал Култура статия се съдържа невярно твърдение, изказано от г-н Тома Биков, че „промените (в Закона за филмовата индустрия) се подкрепят… дори от Съюза на филмовите дейци“. СБФД не подкрепя законопроекта.
Какви са същинските цели на промените в Закона за филмовата индустрия и ще приемат ли депутатите отправените към тях критики за непрозрачност и празни обещания – гледните точки на Росица Вълканова и Тома Биков.
Няма смисъл да се опитваме да „виждаме отвъд“ основните принципи. Ако виждаш отвъд всичко, тогава всичко е прозрачно. Но един напълно прозрачен свят е невидим свят.
Разглеждането на информацията като единствено търсен тип знание оказва негативно влияние върху менталното развитие на човека, доколкото го прави едностранчиво.
Чувството за крайност банализира всичко, защото само онова, което не се поддава на познанието ни, може да събуди ентусиазма ни и да запази чудесния статут на тайна.
Ако виня за нещо институциите, то не е, че са проспали какво извършват „Хелп Карма“. Това, за което по-скоро бих искала да говоря, е фактът, че се налагат такива кампании.
За какво да спасяваме земята, ако някой ден ще бъде унищожена? Защо да вярваме в траенето, ако в крайна сметка сме обречени? Защо по-скоро не се опитаме да избягаме, фантазирайки си, че колонизираме Марс?
