Когато мислим за Левски идеологически, когато вкарваме името му в политическа употреба, субективизмът на интерпретацията зацапва с ненужно петно чистотата на портрета, неговата автентична историческа реалност.
След като са използвали живота му, за да дойдат на власт, сега използват и разстрела му за утвърждаването ѝ. Почти е познал поетът: другарите му са го прежалили, но… не са го забравили. Употребят ли те приживе, няма как да не те употребят и след това…
Тържеството на прагматичния и самоуверен в своя успех неономад, зает с осъществяването на краткотрайни проекти, би имало неблагоприятни ефекти върху социално-културния живот на хората.
На прага на предстоящия политически избор Румен Радев съвместява две изключващи се роли: на опозиционна алтернатива на статуквото и на установена фигура на статуквото.
Един от проблемите на социалните медийни платформи е, че дават предимство на информацията, която предизвиква възмущение и гняв. Това е нормализиране на крайния екстремизъм.
От почти две десетилетия кризите на ЕС са непрестанен елемент от всякакви политически и академични дебати, публично клише. От специализирано занимание те се превърнаха в обект на ежедневен коментар и индивидуално мнение.
Новият филм „Нюрнберг“ на Джеймс Вандербилт, идващ след дълга поредица от други филми на същата тематика, заслужава по-добро виждане, чуване, вчувстване, а и разбиране. Защото е съществено различен от предходните.
Откриването на повърхностни прилики и външни сходства между хората и техниката в крайна сметка води до самозаблуждение този, който го прави. Резултатът е оглупяване на разглеждащия човека като „машина“, незабелязал, че е преминал от имитация към фалшификация.
