„В памет на отминалото поколение“ е прочит на историята „от първо лице“, дело на политик и писател, но замислен като семеен разказ, насочен към неговите праплеменници. Книгата не е „политическа биография“ на Филип Димитров, макар да дава „ключове“ към бъдещи събития. Представянето ѝ е на 8 април, вторник, от 18.30 часа в Централния дом на архитекта в София.
„Вече живея по-дълго в Германия, отколкото в България – 35 години тук, на различни сцени. Да играеш на чужд език е много освобождаващо. Най-вече защото не познаваш клишетата на езика. Всеки език си има своите клишета и ако си израснал с тях, не ги чуваш, а ги използваш.“ Речта на Самуел Финци за изкуството на актьора, изнесена през октомври 2024 г. в Университета за музика и театър в Хамбург, е публикувана в новия брой на сп. Homo Ludens.
Книгата на изтъкнатия историк, публицист и телевизионен водещ проф. Пламен Павлов представя 15 истории за българския Апостол на свободата, неговите съмишленици и идеи. Включените студии и статии търсят отговор на спорни през десетилетията въпроси: коя е рождената дата на Васил Левски; какви са събитията около залавянето му и евентуалното предателство; дейността на Левски в Македония; връзките му с бесарабските българи. На достъпен език, подходящ както за специалисти, така и за любители, проф. Павлов разкрива малко известни факти за епохата на Възраждането.
Откъс от книгата за живота на една от последните представителки на сюрреализма, Леонора Карингтън, издадена от „Колибри“. Леонора Карингтън (1917–2011) е художничка, скулпторка и писателка, жена с бунтарски дух, превърнала се в легенда. Изживява бурна любов с германския художник Макс Ернст, с когото се впуска във вихрушката на сюрреализма. В Париж общува с бележити фигури от творческия авангард на XX век. По-късно заживява в Мексико, където създава най-силните си творби. Биографичната книга е написана от мексиканската писателка и журналистка Елена Понятовска (род. 1932 г.).
Знаменитата актриса разкрива себе си чрез своите дневници. Мемоарната книга светлява избрани моменти от живота ѝ – както личния, така и професионалния, и е своеобразно допълнение към историята на киното от втората половина на ХХ век. Емоционалните преживявания на Деньов, сложните ѝ отношения с режисьорите и колегите, съкровените ѝ мисли и усещания насред главоломния ѝ успех – това е фокусът в „Самата аз“. Книгата събира записките, които тя си е водила между безкрайните часове работа по филмите „Тристана“ на Луис Бунюел, „Танцьорка в мрака“ на Ларс фон Триер, „Индокитай“ на Режис Варние, снимания у нас „Изток-Запад“ и др. Изданието е на „Кръг“, преводът на Гриша Атанасов.
„Аз не мога да попреча на това, но не мога да го премълчавам…“ Три години след началото на руската инвазия в Украйна на български език излезе сборникът със статии и коментари „Ние. Дневник на падението“ от популярния руски автор на антиутопичните поредици „Метро“ и „Граничен пост“ – Дмитрий Глуховски. Той беше обявен за издирване и включен в списъка на Русия с чужди агенти през 2022 г. заради антивоенните си текстове и критиката към режима на Владимир Путин. В сборника Глуховски събира свои политически статии от последните близо 15 години, обогатени с допълнителен исторически контекст и изводи от съвременна гледна точка. Изданието е на „Сиела“, преводът на Здравка Петрова.
Последната творба на големия американски писател разказва за Сай Баумгартнър, преподавател по философия и писател, седемдесетгодишен вдовец, който се впуска във вълнуващо пътешествие в собствената си памет. Мислите му следват криволиците на един плодотворен живот, белязан от дълбока любов към покойната му съпруга Анна. Роман с отворен финал, „Баумгартнър“ е задълбочен и затрогващ анализ на любовта, на скръбта по любимото същество, на настъпващата старост, поглед в миналото, което определя настоящето и от което зависи бъдещето, дори когато е проблематично. Изданието е на „Колибри“, преводът на Жечка Георгиева.
Полският писател Бронислав Вилдщайн разгръща в своя роман епичен разказ за сложни човешки съдби на фона на трудната европейска история от ХХ и ХХI век. Проследяваме живота на няколко поколения от еврейското семейство Брок и свързаното с тях полско семейство Сокул, на които историята не спестява нищо – нито страдания, нито предателства, нито идеологически деформации. Но както отбелязват някои полски литературоведи, книгата може да бъде възприемана и като летопис на изминалото време и опит да бъдат разбрани факторите, формирали съвременна Полша.
Книгата е посветена на събитията през ноември 1942 г., когато е повратната точка във Втората световна война. В центъра на историческото платно обаче е отделният човек. Изявеният шведски историк Петер Енглунд разказва както за знакови личности от периода като Албер Камю, Василий Гросман, Лидия Гинзбург, Ернст Юнгер, Вера Бритън, така и за обикновени хора, които се сблъскват с немислими предизвикателства. Откъс от изданието на „Сиела“, превод Любомир Гиздов.
