Есето е част от наскоро излязлата книга „Не ни ли стига? Идеи върху съвременното изкуство“ от Игор Забел. Тя е първа от серията „Критични преводи“ на новоучреденото „Временно издателство“. Предложените в нея размисли засягат контекста на изкуството и по-конкретно на съвременното изкуство, създавано в бившите социалистически държави, които впоследствие ще се превърнат в „бившия“ Изток. Какво означава да си „източен“ и какво значи „бивш“? Дали е възможно подобно обобщение и какво произтича от него? Какви са възможностите за преодоляване на това положение, ако това изобщо е възможно? Изданието ще бъде представено на 22 юли (вторник) от 18.30 часа в рамките на кураторския проект „Белият куб“ в галерия Doza в София.

„Анима“ е книга за оцеляването – на света, на душата, на невидимата тъкан, оплетена от хора, животни и природа. Капка Касабова ни отвежда в Западен Пирин, където последните подвижни пастири живеят в дълбоко съзвучие със земята, докато модерността се опитва да изтрие всяка следа от този хармоничен ред. Тук няма дистанция между наблюдаващото око и преживяното – авторката живее сред и с героите си, става част от техните пътеки, страхове, мисии и мълчания. „Анима“ е последната книга от балканската четирилогия на Капка Касабова, издадена е от ICU.

Андреас Третнер издаде в превод на немски поезия и проза от Александър Вутимски. Публикуваме фрагменти от биографичното му есе за поета в превод на Ана Димова и текст за книгата „Стихове от синьото момче“ от Божидар Кунчев. „Андреас Третнер, проучил с научна съвест и прецизност най-различни факти от живота на Вутимски като човек и поет, е откроил още по-релефно неговия образ. А също и образите на времето, на спътниците на Вутимски, на някогашната София, оставаща завинаги в поезията му… Тази „биографична реконструкция“ се чете с много внимание и вълнение. И наистина, както вече отбелязах, е с приносно значение“, пише проф. Кунчев, който е сред най-изтъкнатите изследователи на поетическото поколение от 40-те години на ХХ век. 

„Битието на писателя е от просто по-просто: тиха стая и отворен лаптоп в затаена самота, извисена над делниците.“ По такъв прост и красив начин се отваря вратата на тази книга и Иван Теофилов ни кани в светлата самота на стаята си. Стаята е тиха, за да чуем добре всички разбудени гласове. Каква акустика има тук! Като в Епидавъра, онзи гигантски амфитеатър, описан великолепно в книгата, в който откънтява всяка изречена дума и звук. И продължава да вибрира. Това е магическата акустика на паметта, смесваща делнично и възвишено. Тук миналото не е минало, а непрекъснато се случва пред очите ни“, пише Георги Господинов за книгата с фрагменти на Иван Теофилов „Самота, извисена над делниците“, издание на Фондация „Комунитас“. Публикуваме откъс от нея.

Алексей Навални пише мемоарите си в периода между отравянето през 2020 и смъртта си през февруари 2024 г. Книгата беше публикувана с помощта на съпругата му Юлия Навална в края на октомври 2024 г. — осем месеца след смъртта му в изправителната колония „Полярен вълк“ в Сибир. Първата част е написана, докато той се възстановява в Германия от отравянето през 2020 г. с вещество от групата на „Новичок“. Втората част е от периода, в който Навални е сигурен, че смъртта му идва. Той започва да я пише, след като през февруари 2021 г. е арестуван при пристигането си в Москва и прекарва остатъка от живота си в затвора. „Това е съвсем друга литература и съвсем друг Навални. Следва неговият затворнически дневник“, пише в сайта „Медуза“ руският журналист Михаил Зигар. Откъс от изданието на „Рива“.

Романът е литературното завръщане на Салман Рушди при темата за родината. Епичната история отправя послание към читателите, че човешката сила е мимолетна, но човешките истории траят вечно. Издържан в стилистиката на древноиндийски епос, „Градът на победата“ е внушителен роман за метафизична любов, увлекателни приключения през границите на времето и вечни етични дилеми. Изданието е на „Колибри“, преводът – на Надежда Розова.