Разказът за живота на Джон Атанасов започва още с историята на баща му Иван, който е бебе, когато родителите му са принудени да напуснат едно от разрушените села по време на Априлското въстание. След това фокусът на събитията се премества отвъд океана, където е роден и израснал самият учен. Джейн Смайли проследява кариерата на физика до онази паметна вечер в края на 30-те години, когато в бар на границата между Илинойс и Айова Атанасов стига до идеите, които ще му помогнат да създаде първия цифров електронен компютър. От цитираните свидетелства и съдебни решения става ясно, че без приноса на Джон Атанасов дигиталната ера вероятно щеше да се забави значително.

„Чавдар Ценов е майстор на заплитането и разплитането на истории. В „Убийство на булевард „Стамболийски“ той постига съвършенство в това. Преплитането на криминалната история, която уж е главната, заявено и в заглавието, с драмата на средния човек, каквито всъщност сме всички ние в „паяжината на живота“ и комедията, в която съществуваме – къде, за да оцелеем душевно и физически, къде от отчаяние, превръща романа в диагноза на съвременното българско живеене, на обществото ни“, пише Силвия Чолева. Откъс от новия роман на Чавдар Ценов, издаден от „Рива“.

Специализираният курс „Културна антропология на Западноевропейското средновековие“ бе преподаван в продължение на повече от дваде­сет години в Софийския университет от съставителите на настоящото изда­ние. Целта е да се запознаят студентите със светогледните представи през т.нар. Средни векове, залегнали в лекционния курс, който е и основата на книгата на Цочо Бояджиев „Другото Средновековие“ (Фондация „Комунитас“, 2021). Антологията, която представяме, включва най-разнородни текстове от епохата, които дават представа и на широката публика за дълбинните интуиции и универ­салиите на средновековната култура. Писани са на латински, но също така и на народните езици. Изданието е на Фондация „Комунитас“.

„В предишните си книги – „Спомнена София“, „Бленувана София“ и „Незабравена София“, се опитах да синтезирам опита си от броденето или фланьорството из града, което неминуемо прераства в археология на спомена. Сега си давам сметка, че ако в предишните ми софийски истории стъпките ми догонваха онова, което се намираше извън окото, този път погледът все повече е обърнат навътре – към потуленото и заличеното. Така към „историите на местата“ се добавят основно „историите на хора“, някога обитавали същите тези места.“ Откъс от новата книга на Тони Николов, издадена от „Рива“.

Проф. Стефан Киров (1861–1943) е сред най-изтъкнатите български конституционалисти, една от най-значимите фигури в научния и обществения живот на Третото българско царство. Двукратен ректор на Софийския университет (1906/1907 и 1912/1913) и съосновател на Радикалдемо­кратическата партия (1906). Оцелели в ръкопис през десетилетията, мемоарите му достигат до нас, за да ни пренесат в спомена за България от началото на XX век чрез живота на една от нейните най-ярки личности, която отстоява високата мисия на интелигенцията – да превърне думите за гражданско самосъзнание в дела за гражданско устояване. Откъс от изнанието на НБУ, който разказва за откриването на Народния театър и затварянето на Университета.

Приживе Маседонио Фернандес (1874–1952) е най-изтъкнатият експериментален писател в Аржентина и неговият антироман „Музей на Романа на Етерна“ е първи връх на авангардната литература в страната. Фернандес едва ли не еднолично разрушава традиционната представа за жанровете (и разширява до безкрайност техните граници). Борхес го нарича свой най-голям учител и „върховен метафизически хуморист“, въпреки че Фернандес упорито отказва да публикува книги и ръкописите му се четат, предават, крадат (и губят) от ръка на ръка. Откъс от изданието на „Панорама“, преводът е на Николай Тодоров.