С Емине Садкъ се запознах на Студентския литературен конкурс в Шумен и веднага ми направи впечатление с таланта си – и в разказването, и в поведението. На конкурса тя взе първа награда за проза – разказ за момичето Ада.
„Опелото му беше в „Свети Седмочисленици”. Имаше много хора. Изпращахме Поета…“ На 17 януари се навършват 40 години от смъртта на Атанас Далчев.
Християнската лирика на о. Ян Твардовски не престава да изпраща живителни импулси към други литератури и култури и към техните автори.
Злото започва да отнема основни идеи, представи и представители на доброто и никой вече не успява да спаси човешката душа от златния телец.
Традицията съществува, само ако е жива, ако не се превръща в мъртва черупка, в псевдоморфоза. Честването на празника трябва да ни обединява – всички учени, духовници, учители, ученици, народ. Инак празникът става само празен от учебни занятия ден.
Градът подхожда на героите от романа на Джиб Михаеску, градът е мистерия, начин да покажеш обноски, възпитание, а и тайна надежда, че ще бъдеш разбран от някого и забелязан от Доня Алба.
Превеждах „Хазарски речник“ повече от година без никаква уговорка с наше издателство. Колкото повече затъвах в световете на Павич, толкова повече ме държеше текстът в опиянение.
Човешкият живот представлява несвършваща и непрекъсваема употреба на свободата, с която сме дарени още по сътворение. Тя е последната обвивка на човека, една от нишките на нашето богоподобие.
