Стефан Божков работи и експериментира в различни области на визуалните изкуства – живопис, графика, скулптура, графичен дизайн, сценография, обекти и инсталации. Естет със силно развито въображение, той е способен да претвори всеки детайл в изкуство.
Изложбата в галерия „Стубел“ (до 12 април) е огледало на веруюто на Стефан Божков, че изкуството преди всичко трябва да носи красота. Може да е непреходна или измамно мимолетна, субективна или импулсивно открита, но за него тя винаги е обект на артистични търсения. Стефан Божков я открива навсякъде. Той я разглежда като своеобразна провокация, която може да бъде породена от делнична случка, от спомен, от общуване. През призмата на тези търсения централна тема в творчеството му е удоволствието. В тази експозиция то има различни измерения – в присъствието на жената и любовта, в темата за лова, в омайващата сила на музиката, в изчистената структура на мотори и самолетни витла.
Идеята за една работа отлежава дълго в главата на автора. Творбите му са изпипани, подчинени на извеждане на посланието до знак. Изложбата е компактна, съчетала символност и реализъм. Посредством отделния детайл зрителят „потъва“ в идеята. Подходът е базиран на тънката граница между иронията, шегата и закачката.
Картините на Стефан Божков са знаци за преживяни състояния. В тях срещаме музикални инструменти, представени като „оръжия на нежността“, мотори – символи на пролетта, трансформиран „втори“ живот на самолетно витло. Божков сякаш създава своеобразна история на обектите от съвремието. Художникът естетски се наслаждава на вниманието към детайла. Платната не „крещят“ с експресивно полихромие, драстичен ракурс и пространствена агресия. Те елегантно напомнят, че красотата може да бъде открита посредством изящна форма, чрез фино моделиране в мрака на черното.
Любопитен и чувствителен, Стефан Божков изважда наяве свои емоции и преживявания в контекста на черният цвят. Всеки нюанс носи своя собствена сила и символика, което е причината някои хора да бъдат привлечени от него, а други – отблъснати. Художникът е съсредоточен върху фината дълбочина на черното. То носи плътност, смислова вариативност и е територия за образни трансформации.
При римляните и гърците черният цвят е символ на смъртта, в египетската култура той маркира плодородната земя и дъждовните облаци, в китайската отговаря на земната и инстинктивна сила. В нашата митология и фолклор черният цвят се свързва с всичко необятно и неизмеримо, непонятно и плашещо. Стефан Божков се инспирира именно от дълбочината на необозримото, която носи черното. Основата на неговите картини е черна – творецът асоциира цвета с дистанцираност, тайнственост и скрито очакване. Черното предлага на художника възможност за дълбоки, плътни асоциации. Образите „изплуват“ от платното, обгърнати от светли очертания. Балансирани и фино нюансирани, формите са изящни. Черното деликатно откроява светлината, която „струи“ от вътрешната същност на изобразените обекти. Стефан Божков разчита на черното, защото то му осигурява въплъщаване на скрити емоции и посоки за размисъл. Черното е цветът на самоконтрола – тайнствена територия, криеща потенциални възможности, които художникът насища с образ.
