С Боряна Накева, една от първите цигулки на Маджо музикале фиорентино, разговаря Соня Александрова.
Във Флоренция е в разгара си 79-ият музикален фестивал Маджо музикале фиорентино. Тази година той е под знака на 80-ия рожден ден на неговия пожизнен главен диригент Зубин Мета, дошъл в града на Данте преди 30 години, почетен гражданин за изключителните му заслуги. Той дирижира неслучайно концерта на откриването с Бетовенова програма. В състава на интернационалния оркестър на операта е и единствената българка – цигуларката Боряна Накева. Разговарям с нея за Маестрото, за нейния път до това престижно място, за програмата на фестивала, за днешните трудности пред музиканта.
Кой е Зубин Мета – човекът и диригентът, през вашия поглед?
Б.Накева: Сред световноизвестните диригенти, според мен, в момента той е най-добрият. След десетгодишни наблюдения мога да кажа, че и като човек се държи прекрасно с оркестъра и изобщо с хората.
Как се работи с него?
Зубин Мета не губи излишно време. Успява за кратко да състави огромен репертоар. С него винаги имаме безкрайно много ангажименти – концерти и постоянно променящи се програми. Маестрото не говори много – не е и необходимо. Онова, което успява да предаде с ръцете си, замества всякакви думи. Много държи да има контакт с оркестрантите – когато те погледне, иска да види, че го гледаш и реагираш на това, което изисква. Знае как свири всеки от нас. Освен това той не спира да учи, независимо че е дирижирал дадено произведение много пъти. При всяко ново изпълнение се задълбочава отново в творбата, преговаря я и я преосмисля.
На какво набляга по време на репетициите?
Работим преди всичко върху интерпретацията. Предполага се, че професионалните музиканти сами трябва да са се подготвили и да знаят кой е композиторът и за какво става дума в произведението. Рядко диригентите разказват историята, освен ако не е нещо специфично, никому неизвестно.
Какъв е неговият предпочитан репертоар, след като е виенски възпитаник?
Предпочита голям оркестър и разнообразен репертоар. От италианските опери харесва тези на Верди и Пучини. Преди няколко години свирихме тетралогията на Вагнер „Пръстенът на нибелунгите“, също и „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус. Интерпретира много добре и руски композитори – неговото „Пролетно тайнство” на Стравински е едно от най-добрите, според мен. Има невероятна памет, дирижира всичко наизуст. Движението на палката, жестовете и сценичното му присъствие са изключителни. Много харизматичен. Малцина са диригентите като него, които съм видяла напълно да се преобразяват по време на концерт.
Мета е обиколил света, натрупал е огромна обща култура, полиглот е. Има неизчерпаема енергия. Не знам как успява на 80 години да поддръжа този интензивен работен ритъм. Когато има един-два свободни дни тук, във Флоренция, той лети с частен самолет от едно място на друго. Такъв е животът му. Той живее с музиката.
Какви са вашите човешки отношения?
Както може би знаете, Маестрото имаше известни проблеми с ръководството на театъра, но беше изцяло подкрепен от оркестъра, който много го обича. Не само защото работим заедно вече дълги години, но и защото през това време Мета наистина е успял да си изгради близки отношения с музикантите. Къде ли не сме ходили с него – от Южна Америка до Китай. Преди месец бяхме в Москва. А преди пет години бяхме в Япония точно по време на трагедията с Фукушима – Мета остана до последно с нас, не се върна в Италия, не промени предвидената програмата. Почти всяка година кани целия оркестър на гости в дома си, най-често за рождения си ден. Има много приятна къща извън града.
Как стои един индиец сред европейци?
Мета се гордее с произхода си. На празника за 80-ия му рожден ден в Палацо Векио той беше облечен в национален костюм. А на края на всеки концерт винаги прави индийския поклон за признателност. Когато бяхме на турне в Индия, пак ни покани в дома си и направи голям празник.
От няколко години се водят профсъюзни борби в защита на застрашения от съкращения оркестър. Каква позиция заема Мета?
Маестрото винаги е поддържал оркестъра. По време на нашите стачки и манифестации – и пред старата сграда на операта, и пред кметството, той е неизменно с нас, дори стои начело. Апелира многократно към Министерството на културата за запазването на броя на оркестрантите. Подкрепата му е тотална, включително и с неща, които въобще не е задължен да прави: например дирижира безплатно концерти в наша защита.
Какви са бъдещите ви планове с Маестрото?
През септември ни предстои турне в Испания.
В момента в града тече най-старият италиански музикален фестивал. Какво е вашето общо впечатление от програмата?
Тази година, за разлика от предишните, на пулта пред оркестъра на Маджо музикале фиорентино няма големи диригенти освен Мета, за което съжаляваме. Най-голямото събитие и удоволствие за нас е концертът с него и с немското сопрано Диана Дамрау. За щастие, има гостуващи оркестри – Берлинската, Виенската, Петербургската филхармонии и оркестъра на Миланската Скала, дирижирани от Мюнг Вун Чунг, Юрий Темирканов, Даниеле Гати и Зубин Мета. Би било добре техните диригенти да дирижират и нас, както винаги досега се случваше, за да се подчертае значението на оркестъра ни. Хубавото в програмата е, че има много съвременна музика. Изпълнихме операта „Вълшебното огледало” от Фабио Ваки – съвременен италиански композитор. Беше интересна работата ни по „Йоланта”, последната опера на Чайковски, не много позната. Ще бъде представена и „Алберт Херинг” на Бенджамин Бритън. Няма обаче нова опера, за разлика от други години, написана специално за този фестивал. Липсват големи имена – диригенти, солисти, певци. Финансовите проблеми на операта неминуемо се отразяват на нейната програма.
Какъв път извървяхме вие, за да стигнете до една от първите цигулки на Маджо музикале фиорентино?
Моят път започна от България, където завърших музикалното училище „Л. Пипков” в класа на Михаил Щерев. На 18 години заминах за Израел, тъй като имам еврейски корени, и учих една година в музикалната академия „Рубин” в Тел Авив при Яир Клес и Зисерман. Съвсем случайно на майсторски клас в Израел се запознах с Андреа Капелети, който преподаваше в музикалното училище във Фиезоле, недалеч от Флоренция, и именно той ме покани в Италия. Следвах в неговия курс, както и в тези на Норбърт Брайнин, първи цигулар на Амадеус квартет, на Щефан Георгиу – много добър румънски преподавател, на Павел Верников. Свирих дълги години квартет и дуо под ръководството на Франко Роси, челист на прочутия Квартето италиано. Междувременно учих една година в академията „Менухин” в Гщаад (Швейцария) при Алберто Лизи. След това се върнах във Флоренция, преподавам в музикалното училище във Фиезоле вече 20 години. Моята 13-годишна дъщеря също учи цигулка там. Свирих в Камерния оркестър на Флоренция и в Оркестъра на Тоскана, с които съм се изявявала и като солистка, преди да постъпя в Маджо музикале фиорентино, където преди четири години спечелих и конкурса за трети помощник на концертмайстора.
С какво този оркестър е по-различен от останалите?
Това, което ми харесва, е, че тук се свири абсолютно всичко – симфонична музика, барокова, опери. Репертоарът е много широк. Няма опасност да се отегчиш.
Ако ви се удаде възможност, ще свирите ли в България?
В България съм свирила преди години с пианистката Ива Воденичарова, с която направихме два рецитала. Не ми се е удал случай поради липса на време, но ако имам възможност, с удоволствие бих свирила в България.
Какво бихте посъветвали музикантите в България, които имат много проблеми в последните години?
Не съм имала щастието да свиря с наши оркестри, защото заминах много рано. Но винаги съм следяла добрите им резултати. Знам от колеги, че печелят наистина малко пари и това е един от най-големите им проблеми. Бих им пожелала да не се плашат от трудностите, защото това, според мен, е една от най-хубавите професии на света. Не бих я заменила никога, въпреки всичките й трудности. Е, разбира се, с нея не ставаш богат, освен ако не си много известен.
Стигат ли до вас новините за плачевното състояние на българските оркестри?
За съжаление, да. Колегите ми са ниско платени и с тези доходи не може да се живее. По-голямата част от моя випуск и моето поколение не са в България. От малкото останали някои са сменили професията си, а други успяват да се справят, но не само благодарение на музиката. Знам също, че и в Музикалната академия заплащането е много ниско.
Какви са трудностите пред един музикант в Италия?
Според мен, главно икономически. В Италия започнаха да съкращават оркестри. Театрите изпитват големи затруднения. Държавата дава все по-малко пари. Флоренция беше останала единствена, заедно с Миланската Скала, със собствена балетна трупа. За жалост я ликвидираха. Нашият оркестър също е намален, засегнати бяха главно струнните инструменти. Малкото останали заместваме и съкратените си колеги. Няма много време да репетираш в къщи, остават все по-малко дни за дейност извън оркестъра. Но тук все пак заплащането е по-добро и позволява да живееш от професията си. Проблемите обаче са едни и същи по целия свят.
Мислите ли, че, ако един музикант е талантлив, ще си намери място навсякъде?
Да, имам предвид особено струнните инструменти. Средното ниво на щрайха днес е значително по-високо в сравнение с допреди 30-40 години. Трябва да си действително много добър и най-вече готов да правиш всичко: да свириш и симфонична, и камерна музика, да преподаваш, за да се почувстваш истински удовлетворен.
