0
2541

Европа е родината на свободата

Свободата е фундаментална социална и индивидуална (екзистенциална) ценност. Това е принцип. Не винаги обществата и хората са живели, живеят и ще живеят според този принцип. Свободата може да е изобщо непозната ценност, да е бленувана, жадувана на живот и смърт. От принципите до реалността има пътища с препятствия. Понякога препятствията са отчайващо непреодолими. Безброй са жертвите в името на свободата. Всеки народ, всяко общество, всеки човек от плът и кръв имат своя исторически път към свободата. Едни са извървели трънливия път, други се лутат, трети изобщо не са тръгвали по път на надеждата и изпитанията.

Необходимо е да знаем какво говорим. Празното говорене за свободата я лишава от смисъл. Важно е дали се казва истина и да се говори правдиво. Съществува ли това, за което се говори? Думите разкриват, но и прикриват. В началото на човешкото достойнство е свободното слово. Но светът е станал много комплексен и нарастването на комплексността е неудържимо. Изглежда, че хаосът е навред и човешката сигурност е загубена. Кой е погребал сигурността? Звучи като разтърсващо тревожния въпрос на Ницше: „Кой уби Бога?“ Тук въпросът е: „Кой подлудява света?“ Отговарят: Свободата.

Европейският съюз е изправен пред тежки проблеми. Едни са действителни, други са фалшиви, трети, които са най-натрапливи, са полуистина. Европейският съюз, който е безпрецедентно и най-удивително обединение на народи, общества, национални държави, които доброволно отстъпват част от суверенитета си и т.н., се намира в криза. Не са малко тези, които лягат и стават с пророкувания за неговия неизбежен разпад, за провал на експеримента. На прицел е либерализмът. Да се атакува либерализмът като политическа идеология и практика не е нещо смущаващо, а напротив, напълно естествено от гледна тока на фундаменталните европейски политически и в по-широк обхват социални ценности. Въпросът е в мрачни обертонове, чийто произход е мракобесен. Това не са пресилени думи и публицистични похвати срещу тези, които са ни насреща. Мрачните обертонове са прицели срещу свободата. Трябва да си даваме ясна сметка, че всяко посегателство, подриване на социалната и индивидуалната (екзистенциална) свобода е мракобесие.

Родината на свободата е Европа. Тя е между първите принципи и върховни ценности на модерна Европа. Нейното върховенство определя самоличността на модерна Европа или Европа в нашите въжделения. Свободата е родена в прехода от Средновековието към Европа на модерното време. Преходът е междувремие. Ренесансът е преходът. Индивидуалната свободата е озарение на Ренесанса. Тя е неговата страст. Тя е генератор на ренесансовия титанизъм. Ренесансовият титан казва: „Аз съм началото, знам и мога“. Микеланджело има пред папа Юлий II едно условие да изрисува фреските на Сикстинската капела, в т.ч. сцената на Страшния съд, никой да не му се меси в работата (по-подробно в моята книга „Социална реалност и въображение“). И по-нататък в модерната епоха не е важно какъв си бил, а единствено важното е какъв можеш да станеш в този живот. А това е теоремата на свободата. Но Ренесансът не е само бляскавата страна, която се оформя от прекрасната индивидуалност, почиваща на свободата. Сенчестата страна е влечението да се взират в пропастта, което е безгранично любопитство, но което е по-лошо страстно подхранване на божествени амбиции. Свободата е от гледна точка на отмиращата епоха разгул.

Индивидуалната и социалната свобода са ключът на епохалния проект на модерността. Ключът е ключ, но свободата не е всичко. Има хитрост на историята, ако си послужим с израза на Хегел. Хитростта се състои в обобщения факт, че резултатите се озъбват на преследваните цели. Така се случва в историята, когато хората я правят самонадеяно сами.

Възраждането преоткрива много скъпоценности в античността, с изключение на понятието свобода. Свободата не е тема нито в Гърция, нито в Рим, нито в Стария и Новия завет, каквито са съдбата, божествата, предопределението, магиите, мистериите, Бог, живият Бог, ненакърнимата традиция, идваща от легендарното минало и т.н. Още по-малко генеалогията на свободата може да се търси в Изтока. Откриването на свободата определя радикалния поврат в историята на човечеството. Откритието е в началото на модерната епоха. Казах и ще повторя: Европа е началото на модерната епоха и родината на свободата като нейна ос. В Европа и в европейското човечество, за което ще стане дума друг път, се прокламира: „Всички хора се раждат свободни…“. Социалната и индивидуалната свобода като ценности пренареждат всички останали ценности.

Щом една ценност намира себе се в сърцата на хората, тя живее като страст. Великите неща, по думите на философа, се вършат със страст. Свободата е креативна и деструктивна стихия/страст. Тя е креативна деструкция. Свободата е амбивалентна, което означава противоречива в същността си. Тя не е покой, а неспирно мърдане. Тя е процес. Животът е процес. Човешката свобода не познава граници. Това я прави опасна. Тя е опиянение, когато я имаме, и отчаяние, когато е недостижима. Тя предизвиква страх и поражда трепет.

На свободата Европа дължи изумителните си достижения, които привличат всички и отвсякъде. Никой не отива доброволно в страните на тиранията, на несвободата. Но тя довежда и до катастрофи от самозабрава и разгул. Свободният човек е амбивалентен. Той е във вътрешни и във външни противоречия. По-страшни са вътрешните противоречия, тоест тези в същността на човека. Робът по рождение не познава раздвоение. Свободната социална група е противоречива в същността си и по тази причина е амбивалентна. Свободното общество е дълбоко противоречиво и в такъв смисъл е амбивалентно. Ние непрекъснато се раждаме и умираме, но тъкмо като човешки същества осъзнаваме амбивалентността на живота.

Свободата е родена в Европа и определя духовната форма на европейското човечество. Експанзията на Европа е експанзия на свободата. Изглежда, че няма прегради, които могат да възпрат свободата. Тя разпалва въображението. Тя се интересува само от настоящето и бъдещето. По тази причина е склонна да не гледа назад и да забравя миналото. Забравата на миналото е отхвърляне на товар, но и клопка. Паметта за преживените злодеяния, безумства, падения, не-свобода е гаранция срещу самоувереността. Самоувереността не е триумфално шествие, а клопка. В Европа неведнъж свободата е потъпквана неочаквано.

Множество са разновидностите на свобода. С основание се говори за свободи. Индивидуалната и социална свободи са обобщени. Има свобода на словото, политическа свобода, свобода на сдружаване, икономическа свобода, свобода на придвижване, свобода на вероизповеданията и т.н. Необходимо е обществото и членовете на обществото да бдят непрестанно срещу посегателства върху една или друга свобода. Загубата на свободата на словото е заплаха за другите човешки свободи. Когато няма бдителност за свободите, се стига до поробване на цялото общество.

Свободата като ценност не е за сметка на останалите човешки ценности. Потъпкването на другите ценности изпразва свободата от смисъл. Тя може да се превърне в самоцел и да накърнява другите ценности особено когато е негативна свобода. Съществуват две основни форми на свободата. Родината и на двете е Европа. Негативната свобода се изразява в отхвърляне на пречките като условие за нейното функциониране и развитие. Тя се смята за върховна ценност и самоценност. Позитивната свобода е обвързана с други висши ценности, които не са нейни пречки, но ѝ придават смисъл и я предпазват от произвола и други негативи. Негативната свобода не трябва да се смесва с негативните ценности и по дефиниция не означава произвол, безотговорност и пр. Тя се свързва с политическия либерализъм и особено с либертаризма, с пазарното стопанство и това, което някои наричат пазарен фундаментализъм. Но ако се оставят настрана идеологическите нападки, същината е друга. Когато се преакцентира върху отстраняването на пречките, се предполага, че пълнолетните човешки индивиди са способни на свободен ценностен избор, че свободната воля е същностно определение на човека, че доверието към членовете на обществото не може да се поставя под въпрос и ако се санкционира от надиндивидуална инстанция, не се знае колко далеч може да се стигне, макар и с добри намерения, в крайна сметка до робството. Но и позитивната свобода по аналогична линия на разсъждения би могла да стигне много далеч, в т.ч. до вечно непълнолетие на човешките индивиди като членове на обществото. За доброто на хората надиндивидуална инстанция прокламира кои и какви ценности придават върховен смисъл на свободата. Моята длъжност не е на пророк, на идеолог, на политически функционер и дори на публицист. Дали аз като член на обществото съм на страната на позитивната свобода, дали християнските ценности са в сърцето ми и не са никакви пречки за свободата ми, няма значение, публичният форум на обществото не е мястото за изповеди. Когато фокусирам вниманието върху основанията на едното и другото разбиране за свободата, правя извода за жизнено необходимия диалог между членовете на обществото, за които свободата е висша ценност.

Атаките срещу свободата като висша ценност налагат да се припомни къде е нейната родина и какво биха загубили Европа и човечеството с подкопаването на тази фундаментална социална и индивидуална ценност. Европа би загубила себе си. Човечеството би загубило бъдещето си.

През текущата година се провежда (в интервал от 9 години) Петата вълна на European Values Survey, което вече обхваща всички 47 европейски страни и региони. В началото на идната година, когато започва Българското председателство на Европейския съюз, ще разполагаме с данните. Разбира се, съвпадението е случайно. Интересно е какво ще ни покажат емпиричните социологически измервания. Още повече, че изследването е лонгитюдно и от най-висока класа. Включени са, естествено, въпроси и относно свободата (свободите) като ценност. Надявам се, да се развият в България задълбочени и дългосрочни дебати върху функциониращите в европейските общества ценности – в страните от ЕС и всички останали европейски страни.

Георги Фотев е почетен професор на Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ. Автор е на голям брой научни публикации у нас и в чужбина. Проф. Фотев е National Program Director на European Values Study/Survey. Той е действителен член на European Academy of Sciences and Arts от 1993 г. Репресиран е от тоталитарно-комунистическия режим. Семейството му е изселено в Лудогорието, защото баща му е политически емигрант във ФРГ. Дълго време не му разрешават да следва, бил е работник и т.н. Министър на науката и висшето образование (1991). Три мандата е директор на Института по социология към БАН. Сред  основните му трудове са книгите: Социална реалност и въображение (1986, изд. на гръцки език в Атина, 1996), История на социологията, том 1-2 (1993), Другият етнос (1994), Ethnicity, Religion and Politics (1999), Криза на легитимността (1999), Граници на политиката (2001), Диалогична социология (2004), Дисциплинарна структура на социологията (2006), Дългата нощ на комунизма в България (2008), Българската меланхолия (2010), Сфери на ценностите (2012), Смисъл и разбиране (2014), Човешката несигурност (2016). В чест на проф. Г. Фотев е публикуван монументалният сборник „Светове в социологията“ (2006) с участие на негови ученици, колеги и на световни имена в социологията като Зигмунт Бауман, Едуард Тирикян, Майкъл Бъроуей, Джон Рекс и др.

На главната страница: Йожен Дьолакроа, скица на Свободата води народа, 1830 г.