Начало Идеи Актуално За изборите и ДС
Актуално

За изборите и ДС

Чавдар Гюзелев
29.06.2023
9619
Снимка Асен Тонев, „Дневник“ 

Струва ми се, че е задължително да чуем ясно и конкретно какво мисли кандидатът за кмет на София за миналото на роднините си, разграничава ли се от него, осъжда ли го.

За ДС съм писал неведнъж и мисля, че темата е една от най-важните, за съжаление,  определяща живота ни съдбоносно. А за още по-голямо съжаление не само епохата преди 1989 г., но и т.нар. „преход“ бе травматично белязан от преразпределението на паричните потоци и от една власт, формирана основно от кадри на комунистическата номенклатура и ДС, които с лекота заобикаляха закона или направо го погазваха, превръщайки се в кръстници на укрепващи мафиотски престъпни структури, които и днес оперират и смучат държавната тъкан, обезкръвяват я и я обезсилват почти напълно. Никой от тях не бе наказан, остракиран или изолиран. Напротив, след първоначалния им уплах, че ще последва възмездие за ужасяващите им злини, те се окопитиха, усетиха безсилието на т.нар. демократи и започнаха безскрупулно да въртят далавери и да превземат отново държавата, но този път се възползваха ловко от новите икономически реалии.

Всеизвестно е, че зад немалко богати хора у нас стои дългата ръка на ДС. Признавам, че след номинацията на Васил Терзиев и аз съм от тези, които са силно озадачени и притеснени. От една страна, имаме харизматичната фигура на кандидата, човек постигнал рядко срещани за сънародниците ни висини в кариерата си, от друга – имаме неговия произход. От една страна, са дългогодишните ни очаквания да се появи фигура, която ще преустанови сегашното управление на „учителката по руски“, очевадно некомпетентно и корумпирано, подобно на всички останали преди нея. Не е лошо да споменем и Стефан Софиянски, за когото всички демократи гласувахме убедено и ентусиазирано, а после дълго се срамувахме. Изкушението да си затворя очите, да стисна зъби в името на добруването и просперитета на София е огромно, и съм убеден, че този човек със сигурност ще се справи. Вярвам напълно и на тези, които го познават добре и застават зад него, знам, че са откровени и добронамерени, аз лично не знам почти нищо за Терзиев.

Всички сме наясно, че децата не отговарят за вините на родителите си, но когато става дума за такъв отговорен и важен пост, не можем просто да си затворим очите и да подминем това, още повече че ни се поднася като гръм от ясно небе. Обаче извън нашите вълнения и съмнения на гласоподаватели на ПП-ДБ, би трябвало, струва ми се, и дори е задължително да чуем ясно и конкретно какво мисли кандидатът за кмет на София за миналото на роднините си, разграничава ли се от него, осъжда ли го. Изобщо разсъждавал ли е, рефлектирал ли е върху това. Важно е! Иначе, игнорирайки тази парлива тема, рискуваме да изпаднем до нивото на Сергей Станишев, който в ролята си на премиер навремето беше произнесъл: „Кой нормален човек се интересува от досиетата?“ Или пък до арогантната и просташка смешка на Крум Зарков: „Извинявайте, че закъснях, но с друга група ченгета от Държавна сигурност крояхме планове как да мъчим нечий дядо!“. Още повече че тук не става дума за един родител, а за един дядо генерал от ДС, за втори дядо генерал от ДС, за чичо от ДС и баща от ДС. И още повече пък, когато щекотливата и пареща тема за ДС е обявявана за изключително важна и определяща политиката на формирования като ДБ и ПП. Дълги години се говори за пропуснатите възможности за лустрация и последствията от този пропуск. И сега изведнъж се иска да неглижираме това, да се плъзнем леко по повърхността, без дори да си поизцапаме крачолите и да започнем да мислим за бизнес успехите на Терзиев, вгледани в розовото бъдеще, което те ни вещаят.

От няколко години живея в кооперация, на чийто вход е монтирана възпоменателна плоча за художника Райко Алексиев, жестоко измъчван и зверски убит, без съд и присъда. Дълго време гледахме наглите физиономии на наследниците на убийците му, заемащи години наред високи и определящи политически постове. Единият се прочу с долнопробната фраза: „Вината поемаме само с мезетата“, когато бе запитан дали БСП носи вина за политическите репресии след 9 септември 1944 г. А репресиите са били ужасяващи, с огромен брой невинни жертви, изселени семейства, разбити завинаги съдби и последвало 45-годишно безмилостно и жестоко управление на БКП и ДС, лишило цели поколения от свобода, възможности за просперитет и предприемачество, неща, които наследниците на мъчителите получиха лесно и наготово.

Сигурен съм, че Терзиев е много далеч от арогантността и безочието на по-горе цитираните, но и не показва задълбочена рефлексия, говори неподготвен, неумело избягва и заобикаля неудобната тема. Така стигаме до парадокса – тези, които 30 години говорят за злото, днес искат от поддръжниците си да го „банализират“ по Хана Арент. А тя казва още: „Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си“. Известно е, че едни от най-големите садисти (нацисти или болшевики) са били чаровни и любящи бащи, съпрузи, дядовци. За финал ми се иска да разкажа нещо, което ме засяга лично. Аз научих сравнително късно за съдбата на моя дядо, баща на майка ми, осъден от „Народния съд“ като „враг на народа“, както и за последствията за семейството му. Другаде съм писал по-подробно за това, но тук ми се иска да спомена как срещнах случайно внука на този, който бе обвинил дядо ми и разбил живота му и живота на роднините му. Оказа се мой връстник, даже колега, който надали знаеше тази история. Бих искал да кажа, че не изпитах нищо негативно към него, никакво озлобление, камо ли жажда за мъст, но ми се прииска, поне за миг, да разбере истината за нашата история. Но си замълчах, оставих го да живее живота си такъв, какъвто му е предопределен. Въпросът е трябва ли да си мълчим, трябва ли да потискаме травмите в нас, или да се научим да говорим открито и честно? Мисля си, че не би било лошо младият Терзиев поне да се опита да отговори на тези въпроси. Ще бъде добре и за него, и за нас – потенциалните му избиратели.

Чавдар Гюзелев е роден през 1961 г. Завършва Художествената академия в София. Живее седем години в Италия, където работи в областта на илюстрацията и графичния дизайн. Сътрудничи за списания като Vogue, Мах, Vanity и др. Връща се в България, където продължава да работи като графичен дизайнер и сценограф. Номиниран е многократно и печели някои от престижните театрални награди. Преподава графичен дизайн в НБУ. Има редица самостоятелни изложби у нас и в чужбина. Автор на дизайна и визуалната концепция на сп. Култура

Чавдар Гюзелев
29.06.2023