0
2695

Илюзията за неутралитет

Противно на обичайната логика, заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт не прави по-вероятно прекратяването на конфликта

Наскоро се случих неволен участник в една от тези случки в градския транспорт, които приключват бързо, но остават в съзнанието дълго. Леко подпийнал гражданин разля чашката си с кафе и изкара яда си на кучето си, лежащо кротко до него и нямащо никаква вина за случилото се. Един пътник направи забележка, не последва реакция. Обърнах се към гражданина и го помолих категорично да престане с грубостите към животното, за да не се налага „спецоперация“ на следващата спирка. Грубостите престанаха и даже се превърнаха в погалвания. Присъстващите в трамвая запазиха неутралитет, погледите на някои от тях подсказваха, че краят на историята е приет с облекчение. Но историята не приключи заради техния неутралитет, а заради две изречения с по-остър тон от преподавател, свикнал на намеси от най-различен род в дългогодишната си кариера.

Тривиална история от градския фолклор, но социологически интригуваща, защото разкрива в умалена форма сложността и неочевидните начини, по които социалният ред бива поддържан и нарушаван. В момента, в който очевидностите на социалния договор са нарушени и има явен или скрит конфликт на разбирания и интереси, отсъствието на позиция се превръща в активна позиция. Неутралитетът или отказът от взимане на активна позиция към определено действие е фундаментален принцип, по който се гради социалния живот, в който възпрoизвеждането на социалните норми без особена рефлексия е гарант на колективно съжителство. Но правилата на играта се променят драматично, когато има нормативен сблъсък на очаквания, като например между „Кучето е мое, мога да правя каквото си искам с него“ и „Кучето има права също както и хората и подлежи на колективна защита“. При сблъсъкa на тези противоположни разбирания отказът от позиция в полза на едното или другото от тях е съзнателен избор, който поставя двете разбирания на равна нога.

Еднa от най-устойчивите социологически аксиоми е, че нашите действия нямат изначален смисъл, те са разбираеми в контекста на конкретни ситуации. Съответно, смисълът на едно и също действие (или отказ от действие) може да се промени отчетливо в зависимост от ситуацията. Поставянето на разстояние между нас и обкръжаващия ни свят е един от инструментите, които позволяват съсъществуване в многомилионни градове с множество потенциални конфликти. Но проблемът е, че задържането на това разстояние в ситуации на нормативен конфликт не е проява на здрав граждански смисъл, а потенциален фактор за разпалване на конфликта.

В една забележителна студия върху социалния конфликт американският социолог Роджър Гулд показва, че механизмите на урегулиране на социални конфликти са от неправолинeeн характер. Когато се зароди напрежение между две страни, обикновено те започват да мобилизират поддръжниците си с надеждата, че разширяванетo на тяхната подкрепа ще произведе такова впечатление на другата страна, че тя ще предпочете да избегне разрастването на конфликта. Но когато другата страна започне от своя страна да мобилизира поддръжниците си, това води до разрастване на конфликта. Има два сценария, при които конфликтът приключва: когато едната страна е значително по-силна от другата и с преимуществото си успява да сложи край на конфликта, и вторият, когато силите са изравнени, така че двете страни преценяват, че продължаващото ескалиране ще има прекалено висока цена при също така висока непредсказуемост на крайния резултат. Противно на обичайната логика, заемането на неутрална позиция в ситуация на изострен конфликт не прави по-вероятно прекратяването на конфликта и постигането на мирно споразумение между страните, тъй като запазва преимуществото на едната страна в първия сценарий и не способства за изравняване на силите във втория сценарий. В това е красотата на социологията, която показва как един и същ механизъм може да има противоположни последствия в различни ситуации.

Човек не е задължително да е гледал пиеса на Бекет или представление на японския Театър „Но“, за да знае, че липсата на действие може да представлява активна форма на действие. Този принцип е основен в шахмата. На шахматната дъска една пешка може да не мръдне от позицията си през цялата игра, но това не означава, че тя е била неактивна в игровия процес, тъй като нейната (статична) позиция е част от позиционната конфигурация нa дъската и е била взета под внимание от играчите, когато те са строили стратегиите си. Тоест, тя участва пасивно в активна игра и липсата на движение по нейната ос позволява на играчите да концентрират внимaнието си върху други части на дъската. На сходен принцип е гласуването на избори – когато един човек не гласува, отказът от избор не означава, че гласът не се брои – той просто е преразпределeн в полза на печелившата партия. 

Призивите за незаемане на категорична позиция в настоящия международен конфликт са естествено продължение на тарикатлъците за „снишаване“ в Европа, които поредица от правителства използваха с надеждата да отклоняват вниманието от некомпeтентността на „вътрешното“ управление на страната. Една държава не изглежда „малка“ заради това, че има 6,5 милиона население, а заради отказа доброволно да бъде участник в активна международна политика и да поеме рискове, които всяка активна позиция предполага. Тривиално е твърдението, че идентичности не се градят на равно поле, а в поредица от изкачвания и в превъзмогването на непосредствения интерес. Една политика, която се води само от управлението на конкретни зависимости в политически и икономически план, рискува да изглежда дребнава и да загуби уважението и на двете страни в конфликта. В колективния живот има ситуации, когато трябва да се правят избори, с времето тези избори очертават траектории на развитие, които отвеждат в различни посоки. На изток или на запад. 

Стоян В. Сгурев е доктор по социология от Станфордския университет. Член на Управителния съвет на Центъра „Българо-европейски културни диалози“ към Нов Български Университет.