0
2016

Не пиарствайте на Путин

Открито писмо на драматурга и режисьор Иван Вирипаев в подкрепа на Кирил Серебреников

Арестуваният режисьор Кирил Серебреников
Арестуваният режисьор Кирил Серебреников

Освобождението на съвременна Русия от нейната „болшевишка“ идеология не се случва и поради факта, че днешната власт е наследник на тази незаконна престъпна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската революция.

Аз, драматургът и режисьор Иван Вирипаев, бих искал да се обърна към дейците на руската култура по повод ареста на моя приятел и колега, режисьора Кирил Серебреников.

Колеги, приятели! Нека си кажем честно, че арестът на Кирил Серебреников отново ще остане безнаказан за властта, която управлява днес в Русия. Виждам, че мнозина от вас написаха писма в негова подкрепа, дойдоха на митинга, дадоха интервюта и дори се обърнаха към президента. А това вече, простете, е трагикомично явление. Та нали в същото време мнозинството от вас продължават да снимат своите филми, да поставят спектаклите си и да получават дотации от Министерството на културата. Така или иначе, като сътрудничим на тази власт и си мислим, че със своето творчество и гражданската си позиция можем да променим нещо в тази страна и да дадем според силите си своя принос за промяна, ние просто за пореден път мамим себе си и страната си. А това, простете, наистина изглежда много инфантилно. 

Като начало би било добре да кажем честно каква и чия е тази власт. През 1917 г. в Русия се извършва въоръжен преврат и властта преминава в ръцете на незаконно създаденото правителство на „болшевиките“. Вземайки властта, тази група хора устройва кървав терор против своите съграждани. Владимир Ленин и Йосиф Сталин са безусловно престъпници и са достойни единствено за всеобщо осъждане. От 1917 г. до ден-днешен властта в Русия не се е сменила. Днешната власт открито наследява властта на терористичната организация на „болшевиките“. Паметниците на Ленин си стоят в почти всеки град, а тялото му лежи на Червения площад, да не говорим за това, че се поставят бюстове и паметници на Сталин. Освен това властта открито използва атрибутите на терористичната организация на „болшевиките“: знамена, символи, названия на улици с имената на главатарите на червения терор, музиката на комунистическия химн (макар и с други слова) и т.н.

След разпада на СССР през 1991 г. в Русия не бе проведен всенароден референдум за това каква и чия е сега Русия. И какво отношение има съвременна Русия към незаконната власт на „болшевиките“. Формално ние започнахме да се наричаме Руска федерация, но нашите държавни идеали наследиха идеалите на властта на „болшевиките“. Нямаше отричане от престъпленията на Ленин и Сталин, не бе извършено общо покаяние. Ленин не е погребан и до този момент, а политическият символ „сърп и чук“, който в повечето цивилизовани страни е равнозначен на фашистката свастика, присъства и днес открито в публичното пространство и като атрибут, и като сувенири, и като памет, която в нашата страна се почита открито. Достатъчно е да минеш по Стария Арбат, за да видиш как там буквално аленее от червени звезди, будьоновки, Лениновци и Сталиновци. Представете си, че в центъра на Берлин се продава фашистка символика в подобно изобилие!  

Но основният проблем е, че в съзнанието на руснаците и на мнозинството от дейците на културата „болшевизмът“ не е равен на фашизма. В това изглежда е основният проблем на Русия и по отношение на вътрешното изграждане на обществото, и в комуникацията с другите страни. Трябва да се разбере обаче, че освобождението на съвременна Русия от нейната „болшевишка“ идеология не се случва и поради факта, че днешната власт е наследник на тази незаконна престъпна власт, която продължава да удържа контрола над обществото от времето на октомврийската революция. Интересно е, че основният аргумент на Владимир Путин, който оправдава завземането на територията на Крим и въобще участието на Русия в конфликта в Украйна, е аргументът, че в Украйна е извършен държавен преврат, а на власт е дошла незаконна политическа групировка, но нали тъкмо това може да се каже и за Русия, в която днешната власт е пряк наследник на незаконната власт на терористичната групировка на „болшевиките“. Във всеки случай официалният отказ от делата на комунистическия режим и от неговите атрибути, признаването на незаконното управление на този режим, признаването на неговите престъпления и забраната на неговите атрибути и символи не се случи. Именно оттук тръгват конфликтите с прибалтийските страни, с Полша и останалите страни от бившия „соцлагер“. И именно поради това възникна такова неприемане на съвременна Русия и на руския език в редица страни (Украйна, прибалтийските страни и др.), доколкото руският език директно се асоциира с властта, окупирала не само Русия, но след Втората световна война и редица страни от Източна Европа. Разбира се, това отношение към руския език би следвало да се промени, както преди години го направи следвоенна Германия, която изразходва огромни средства и сили за отделянето на „всичко немско“ от „всичко фашистко“. Но там е работата, че това не бе извършено именно поради факта, че днешната власт е все още наследник на властта на Сталин – власт, която открито се договаря с хитлеристкото правителство, поддържа действията на фашистите в отношенията си с други страни и дори сама участва във военните действия, нападайки например през 1939 г. Полша. Получава се така, че тази власт всъщност управлява Русия и до този момент. И ако в края на 90-те години и началото на XXI век тази позиция на властта се премълчаваше и се скриваше по някакъв начин, днес тя се проявява открито.

Аз съм гражданин на Русия и смятам Русия за своя Родина, за свой дом. Дом, в който преди много години нахлуват въоръжени хора и започват да грабят, да убиват и насилват, да разрушават църкви и да унищожават вярата на хората в тяхната изначална духовна свобода. В действителност тези престъпници са все още на власт. Не обичам да обиждам хората и не искам да оскърбявам никого. В това число и хората на властта, защото те по-скоро, както се казва, „не знаят, що правят“[1]. Но наблюдавайки откритата позиция на Русия по важни световни политически въпроси, аз все пак не мога да гледам равнодушно към каква обща катастрофа ни води тя. И то именно поради факта, че позицията на Русия днес открито следва политическата позиция на комунистическия режим, отричайки много неща само формално, например „сталинизма“, като същевременно продължава да счита комунистическия режим за поредния важен етап в развитието на руската държава, а не за нейни „черни времена“ и трагическа грешка. А не признаеш ли своята грешка, няма как да я поправиш, и по-точно – нямаш потребност да я поправяш.

И ето сега поредният случай, за съжаление вече „обичаен“, с поредния арест. А ние – дейците на културата – отново пишем тези свои писма и се опитваме да обясним на властите, че не са прави, опитваме се да постигнем справедливост и уважение. Но към кого се обръщаме и за какво молим? Това е същото, като да молиш Сталин да прости на Мейерхолд, но защо собствено Сталин да прощава на когото и да било? Сталин и неговият режим действат последователно и както се казва на съвременен език, „по свой формат“. Простете, но за мен е унизително да наблюдавам как забележителният режисьор Алексей Учител, който се бори за своя филм с атакуващите го депутати и попове, съзнателно не изказва никакви претенции нито към властта, нито лично към президента, сякаш депутатът или митрополитът са основната причина за това, което се случва с неговия филм. Нима наистина така смятате, Алексей Ефимович? Та нали за тази власт е напълно нормално онова, което се случва с вашия филм? Пиша това, разбира се, с уважение към вас и с болка, наблюдавайки как вие и други уважавани колеги за пореден път се домогвате до дотациите на Министерството на културата за своя пореден филм, който може би няма да ви забранят, защото сега ще бъдете по-внимателен и ще изберете по-проста и безобидна тема. Вие какво, нима не разбирате, че Министерството на културата на Руската федерация начело с днешния министър е наследник на същия този комунистически режим, само дето сега са по-доброжелателни и вече не така жестоки, тъй като са ви дали разрешение за разпространение по екраните и не са ви разстреляли. И Кирил Серебреников не разстреляха, както Мейерхолд, а само публично го оскърбиха и арестуваха. Значи сега времената са по-добри, така ли?

Проблемът е там, че докато ние воюваме с депутати, с разгневени попове и несправедливостта „по места“, не само нищо няма да се промени, но даже обратното, това ще даде на тази власт увереност, че от нея зависи всичко.

Затова единственият път за освобождение на нашия многострадален народ от игото на управляващата власт е смяната на тази власт и промяна на основната ценностна парадигма, която лежи в основите на живота и дейността в тази страна.

По какъв начин? Аз лично не вярвам в насилието. То няма да доведе до нищо добро. Затова единственото ни оръжие е формирането на обществено мнение. Възпитанието на младото поколение в други ценности. И първото, което ние, дейците на културата, интелигенцията, прогресивните хора в Русия, можем да направим, е да престанем да поддържаме тази власт. Не е нужно да получаваме всички тези държавни награди и да стискаме публично пред камерите ръката на Владимир Путин. Нима вие, скъпи мои многоуважавани колеги и изтъкнати люде, не разбирате, че вашата игра на благородния „Шиндлер“ и двойнственият ви живот в крайна сметка доведоха Кирил Серебреников зад решетките?

Аз се познавам с много влиятелни хора от различни сфери (крупния бизнес, изкуството и науката), които са ми признавали своята позиция „да правят всичко, което е по силите им, но да не се проявяват, за да продължат да правят онова, което правят, докато се смени тази власт“. Само че аз, простете, вече не вярвам в целесъобразността на този метод. Нима не разбирате, че като помагате например на болните деца или влагате своите пари в частното образование с цената на подкрепата на Путин, вие правите „мечешка услуга“ на бъдещото поколение, което е принудено да расте и да се учи в училищата в Русия при този режим? Режим, който изцяло контролира образователната система и я превръща от „наука“ в „пропаганда“. Същото може да се каже и за дейците на науката и спорта. Нима наистина се надявате на това, че скоро всичко някак ще се промени от само себе си, а вие сега трябва да вършите своята работа и да мълчите? И в какво е нашата работа? В научните открития? В спектаклите и филмите? Или главното ни дело е възпитанието на „свободния и открит за живота човек“?

През 2018 г. ни предстоят президентски избори. Най-вероятно на тях отново ще победи Владимир Путин, но ние имаме една година, за да се опитаме максимално да понижим рейтинга му и най-вече да отслабим неговия авторитет, авторитета на цялата тази управляваща идеология. Мнозина от нас общуват с представители на крупния бизнес, ние знам в крайна сметка какво недоволство към властта съществува в тези кръгове, разбира се, от страна на онези, които не са сред най-близкото обкръжение на президента. Ала страхувайки се да не изгуби големите си пари, бизнесът се крие и мълчи, и се надява да преживее това време, като за всеки случай изнася капиталите си извън граница.

Та нали в края на краищата ви е добре известно на какво се крепи тази власт и как е устроена тя. Владимир Путин е гарант на някаква стабилност и ред за това близко обкръжение, което може да заработва своите капитали при съществуващия порядък. Но само щом действащият президент изгуби своя контрол над масите, той веднага ще стане ненужен дори на близките му приятели, защото взирайки се в лицата на тези хора, виждаме ясно какви ценности имат те – само прагматични. Властта в Русия може да се смени по ненасилствен начин, дори без да се ходи на митинги. Нужно е просто да престанем да насочваме своята лична енергия в подкрепа на тази власт. Да не стискаме ръцете им пред телевизионните камери, да не се появяваме на общи мероприятия, да не споменаваме фамилията на действащия президент в пресата, точно както самият той, по съвета на своята пиар служба, при никакви обстоятелства не споменава фамилията „Навални“, и, разбира се, в никакъв случай да не участваме в неговата предизборна кампания. Знам, че за мнозина от вас не би било лесно да направят всичко това, но съм уверен, че е възможно. За тази една година, имайки все пак неоспоримо влияние върху голямо количество хора, а понякога явявайки се авторитети за милиони, вие можете съществено да отслабите позицията на Путин и неговата власт в очите на нашите граждани, най-вече сред младежта. И ако Владимир Путин победи на изборите вече не с такова количество гласове, на каквото разчита, то позицията му в очите на хората, които стоят зад него, ще бъде силно отслабена. И от този момент ще започне бавното угасване на силите на тази власт.

При това не е нужно да рискувате и да заявявате открито своята позиция, както сега го правя аз. Властта е много жестока и способна на всичко. Достатъчно е само да престанете да поддържате властта, доколкото е възможно. Не „пиарствайте“ на тази власт. Не я хвалете, не асоциирайте своето дело с делата на тази власт, игнорирайте я с всички възможни сили, не ѝ помагайте по никакъв начин и ние ще видим, че това ще има своя ефект. Защото цялата работа е в енергията: накъдето е насочена тя, там и се намира. Затова не я насочвайте в подкрепа на жизнената сила на тази власт и нейната сила ще отслабне. От друга страна, нека насочим своята енергия и авторитет за развенчаване на цялата тази „болшевишка идеология“, нека навсякъде и колкото е възможно по-често да говорим за това какви престъпления против човечеството са извършили Ленин и Сталин, а така също и цялата им комунистическа партия. Нека все по-често и по-често говорим за това, че паметниците на Ленин, запазени в цяла Русия, са паметници на убиец. При това обаче не бива да се оскърбява паметта на хората, отдали своя живот в служба на Родината и народа. Но популярната идея, че Сталин е спечелил Втората световна война, трябва да бъде опровергана. Руският народ, както и народите на Европа, станаха жертва на безчовечната машина на хитлеризма и сталинизма. Сталин не е спечелил войната, той постига победата с телата на милиони хора, наши бащи и деди, които наистина са извършили героичен подвиг. Не бива да забравяме, че мнозина от тях са тръгвали в атака под дулата на руските автомати. За това също трябва да се говори, доколкото е възможно. Втората световна война е огромна човешка трагедия, която днешната власт безсъвестно използва като стръв на кукичката, на която е уловен руският народ. И е болно да се гледа как на 9 май, вместо тишина и скръб, по Червения площад шестват машините на смъртта, а вождовете на управляващата партия стоят редом до трупа на непогребания Ленин и вдигат в очите на гражданите своя политически рейтинг, наричайки това патриотизъм.

Обобщавайки казаното, бих искал още веднъж да обърна вашето внимание върху това, че именно поради нашата невнимателност, страх, безотговорност, леност и егоизъм ние имаме властта, която имаме. Основното, което сме длъжни да направим днес, е да повярваме в своята сила, а тя, повярвайте, е огромна. Насилието, революцията, държавните преврати – нищо от това няма да ни донесе щастие и няма да направи този свят по-добър, но отказът да поддържаме насилието гарантирано ще ни донесе положителен резултат, пример за което са Индия и пътят на великия Ганди.

Аз съм далеч от политиката и никога не съм се занимавал с политика, но сега чувствам, че е дошло времето, че действително има шанс да се промени нещо, защото повече така не бива. Затова през тази година бих искал да посветя своето внимание и своята енергия на онова, към което призовавам и своите колеги. Лично аз имам съвсем неголяма зрителска аудитория, но пък с увереност мога да кажа, че моите зрители са хора, които не са равнодушни към своя живот и към живота на нашата планета. И главното, моите зрители са много активни и неравнодушни хора. Ще се старая да се равнявам по тях. И ако всички ние се обединим и престанем да поддържаме насилието, ще успеем да направим нещо за бъдещето на своята страна и въобще на света. Да започнем с тези избори за президент и да видим какво ще се получи. Да вършим своето дело без агресия, без гняв, без желание за отмъщение, а просто защото сме родени, за да направим живота на тази планета малко по-добър. И за свободата на Кирил Серебреников, разбира се!

Превод от руски: Димитрина Чернева

Иван Вирипаев (1974) е сред най-известните млади драматурзи в Европа. Роден е в Иркутск, където завършва актьорско майсторство през 1995 г. През 1998 г. създава в Иркутск театралното студио „Пространство на играта”. Същата година е приет задочно режисура в Театралния институт „Шчукин”. От 1999 до 2001 г. е преподавател по актьорско майсторство в Иркутския театрален институт. В Москва пристига през 2001 г. и става знаменит с постановките на пиесите му в „Театр.doc” и новия театър „Практика”. Пиесата му „Кислород” е обявена за манифест на новата драма, а през 2005 г. Вирипаев, заедно със съмишленици, създава Агенцията за творчески проекти „Движение Кислород”. „Еуфория” е режисьорският му дебют в киното. Следва „Кислород” и новелата „Да усещаш” от алманаха „Късо съединение”. Вирипаев е носител на много международни и национални награди. На българските театрални зрители Иван Вирипаев е познат с постановките на Галин Стоев „Археология на сънуването” („Сънища”) и „Кислород”, както и с „Валентинов ден” на Явор Гърдев, „Битие 2” на Николай Ламбрев-Михайловски и „Илюзии” на Младен Алексиев.

Откритото писмо на режисьора Иван Вирипаев е публикувано в „Сноб“.

__________________________________________

[1] Лук. 23:34 Бел. ред.