0
765

Отиде си и Норберт Рандов!

DEnev

Пред смъртта думите изведнъж стават непослушни, стават плоски и дървени.

Добре, че са приятелите и думите на приятелите.

Отиде си от този свят и Норберт Рандов, най-големият българист в Европа и в света.

Тъжната вест разпространи късно снощи във ФБ живеещият в Берлин Милен Радев.

Той написа на стената си:

Норберт Рандов
(1929 – 2013)

Днес в Берлин се помина след кратко боледуване литераторът, преводач, българист, голям приятел на България и личен приятел на много от нас Норберт Рандов.

Лека му пръст и светла му памет.

Ще липсва много.

Датата на смъртта му е 1 октомври.

Ден след Рангел Вълчанов си отиде и Норберт Рандов. Двамата бяха най-големите, всеки в своето изкуство.

И киното, и българистиката осиротяха непоправимо.

С Норберт Рандов ме запозна поетесата Мирела Иванова. За този щедър неин жест ще съм й благодарен до живот. Тя има много какво да разкаже за Норберт и сигурно ще го направи.

В едно интервю, което направих с него преди 12 години във в. «Сега», Норберт Рандов така описа мисията си:

Винаги съм бил движен от една концепция:  най-важните произведения в българската литература да могат да се четат и от немците. Чувствах се като немски литературен конквистадор. Исках най-хубавите постижения на българската култура да станат притежание на немската култура.
Ще спомена важни старобългарски произведения като „Житието на св. св. Кирил и Методий“, делото на книжовници като Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, от по-новата литература Иван Вазов, Алеко Константинов, Пейо Яворов, Атанас Далчев, Александър Геров до Ивайло Петров и др. Бих споменал и обширната антология, представяща 46 български поетеси с около 130 стихотворения, която излезе билингва преди две години в Германия. А в края на миналата година излезе на немски и чудесното томче на поетесата Мирела Иванова. Готови за печат са два тома разкази на Елин Пелин, които чакат субсидии, за да излязат на немския книжен пазар.

Точно по това време, през октомври, Норберт обичаше да идва в България. Обикновено отсядаше в дома на своята дългогодишна литературна помощница и съмишленичка, писателката Марияна Фъркова. Дори, доколкото знам, нейният първи роман „Светът около мен” е последното произведение, което Норберт преведе от български на немски. Но не успя да намери издател, силите му вече бяха по-малко.

Неиздадено остана и томчето със стихове на Бойко Ламбовски, също преведени от него.

Варосаната, блещукаща като параклис открита тераска в дома на Марияна Фъркова събираше неговите приятели при гостуванията му в България. Меките софийски вечери с техния светъл здрач открояваха силуета на един възрастен, но изправен, държелив мъж със северни черти и с епохално дело зад гърба си. Та той, кажи-речи, сам, бе пренесъл основния свод на българската литература и го бе направил достъпен за немския читател. Нарочно използвам думата «пренесъл», защото освен метафоричното значение тук влагам и чисто физическото усилие – всички стени на обширната му квартира в Берлин бяха тапицирани с книги, в огромната си част български.

Слава Богу, неговата библиотека попадна на достойно място.

Тук ще си позволя да цитирам част от статията на Милен Радев от блога му „Де зората” от 22 май тази година със заглавие „България мигрира към Берлин”. Цитатът е с разрешението на автора.

България мигрира към Берлин 

Милен Радев 

На фона на меко казано неутешителните новини, които бълват от някогашната страна на розите, сме петимни за всеки знак за нормалност, за всяко напомняне, че имаше и има и една друга България.

Пък ако ще тя да е в момента повече виртуална отколкото реална, локализирана по-скоро в сърцата и в душите, отколкото между Дунав и Родопа.

От вчера част от тази друга България – на духа и културното съревнование между народите – намери гостоприемен приют в града, където по-рано името на България свързваха с един вероятен подпалвач на парламенти, а днес свързват с банди жилищни обирджии, крадци на ценни метали и момичета от крайпътния бордюр.

В Берлин бе открита най-голямата по света българска библиотека извън Татковината.

Хумболдтовият университет в лицето на ръководителя на катедра Южнославянски езици и литература проф. Кристиан Фос отдавна проявяваше интерес към уникалната книжовна сбирка на българиста, преводача и посредник между културите Норберт Рандов.

През 2010 година, току що навършилият 80 години филолог дари безвъзмездно на своята някогашна Алма Матер библиотеката си от над 10 000 тома заедно с многобройни годишнини на вестници и списания, автографи и документи.

На намиращия се в сложна финансова ситуация берлински университет бяха нужни 3 години плюс положения от самия проф. Фос и от няколко негови асистенти буквално изнурителен физически труд по пренасянето, подготовката и каталогизирането на това литературно изобилие преди вчера, на тържествена церемония да бъде открита т.н. Библиотека България на Института по славистика. 

[…………….] 

Дарената от него сега библиотека включва всички издавани някога на германски език преводи на български автори, огромно число първи издания на български език, театрални програми от премиерни постановки в България, карти и пощенски картички.

Според самия Норберт Рандов най-ценният екземпляр от колекцията му е първата българска печатна книга – Кириакодромион или Неделник на Софроний Врачански от 1806 г.

Дарителят особено изтъква и пълното течение на Литературен фронт/Литературен форум, който той е събирал от 1952 г. В този вид годишнината вече не съществува дори в Народната библиотека в София, смята ученият, защото там течението е цялото на решето от нелегални изрязвания, докато неговото естествено е непокътнато…

Освен фондовете, дарени от Норберт Рандов, Българската библиотека на Хумболдтовия университет включва и две лични колекции на учени, дарени от техните наследници: 2000 тома научна литература по българистика на покойния берлински професор Гутшмидт и 1400 тома от библиотеката на трагично загиналия през 1990 г. литературен историк и текстолог Илия Тодоров. 

[……………….] 

Всички фондове на новоучредената Bulgarien-Bibliothek са от днес широко достъпни за учени, любители и граждани – в сградата на Института по славистика на Инвалиденщрасе 110…

На този електронен адрес може да прочетете и великолепната статия на Милен Радев за житейския и научен път на Норберт Рандов от 27 ноември 2009 г., писана по повод 80-годишния юбилей на големия българист.

http://de-zorata.de/blog/2009/11/27/na-fayton-s-xristo-botev/

В нея Милен Радев пише:

Много малко са по света нашите приятели, толкова истински и дълбоко свързали своя личен и професионален живот с България. Всъщност Норберт Рандов не влиза в тяхното число. Защото е неточно той да бъде наричан приятел на България. За мен Норберт е българин от Северна Германия, от така любимото му херцогство Мекленбург – Щрелиц. При това българин по избор – по избор на сърцето и на духа, емоционално и интелектуално свързан със страната на розите и музите, критичен към днешната страна на мутрите, преживяващ и страдащ за нея, както всички ние. 

Пред смъртта думите изведнъж стават чужди, стават дървени и плоски. Добре че са приятелите и техните думи.

Деян Енев е завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар в психиатрията на Медицинска академия и хирургията на ІV Градска болница, пресовчик във военния завод ЗЕСТ "Комуна", учител, текстописец в рекламна агенция и журналист в "Марица", "Новинар", "Експрес", "Отечествен фронт", "Сега" и "Монитор". Зад гърба си има над 2 000 журналистически публикации - интервюта, репортажи, статии, очерци, фейлетони. Издал е дванайсет книги: сборници с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987) - Награда в конкурса за дебютна книга "Южна пролет"; "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994) - Годишната награда за белетристика на ИК "Христо Ботев", преведена в Норвегия през 1997; "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) - Националната награда за българска художествена литература "Хр. Г. Данов" и Годишната литературна награда на СБП; "Господи, помилуй" (2004) - Голямата награда за нова българска проза "Хеликон"; "Градче на име Мендосино" (2009); "7 коледни разказа" (2009); "Българчето от Аляска. Софийски разкази" (2011); очерци за писатели: "Хора на перото" (2009); християнски есета: "Народ от исихасти" (2010), „Българчето от Аляска” (2012). През 2008 г. австрийското издателство "Дойтике" издава в превод на немски сборник с негови избрани разкази под заглавие "Цирк България. През август 2010 г. лондонското издателство "Портобело" публикува на английски сборника му с избрани разкази "Цирк България". Текстовете му от Портал Култура са събрани в две книги: "Малката домашна църква" (2014) и "По закона на писателя" (2015).
Предишна статияТеатърът би трябвало
да е оттатък хляба
Следваща статияЯна