0
102

Приказки от спящата земя

TFSL_2
Калоян Иванов, фотограф Лени Георгиева

Преди първото представяне на живо на TFSL (Tales From The Sleeping Land), един от най-самобитните музикални проекти на българска ъндърграунд сцена – интервю с автора му Калоян Иванов.

Какво е TFSL? Трудно е да се обясни. Не е пост-рок, не е психеделик, не е спейс-рок, нито пък някаква форма на прогресив на бавни обороти, макар и двата албума, записани и издадени от Калоян Иванов през последните две години под това име, да са концептуални. Не е и машина на времето, защото въпреки начина на записване (аналогово, на 4-пистов касетъчен рекордър) и цялостната атмосфера на дъждовна румънска есен от 70-те и призрачно-мъгливи черно-бели равнини, TFSL говори именно за днешния ден.

Авторът на проекта Калоян Иванов е мълчалив човек, „особняк” – биха казали някои, със собствено мнение и разбирания за музиката и живота и най-вече – с усет за своя собствена траектория, по която се движи паралелно на българската ъндърграунд-рок сцена, без дори да има нужда да е част от нея. Музиката на TFSL – и в двата албума, издадени за плевенския нет-лейбъл „Махорка”: Tales From The Sleeping Land (2014) и Mono/Stereo (2015) – се състои от минималистични мелодични китарни рифове, наслагвания, които никога не стигат до претрупване, тревожно-монотонна ритъм секция, всякакви странични шумове от ленти и включвания, и изключвания на устройства, призрачни гласове, записани на телефон, и един пулс, който дискретно загатва за пластовете, из които човек, ако се разрови, може да се загуби не по-малко безвъзвратно, отколкото читателите на румънския писател Мирча Картареску. Не знам дали Калоян Иванов е чел Картареску, но асоциацията ми при слушането на първия албум на TFSL (проект, създаден в Русе) беше именно с първите страници на „Лявото крило” на Картареску (книга, започната от другата страна на реката, в Букурещ).

Иначе Калоян Иванов е добре познат на публиката с другия си музикален проект – Portable Elephant (заедно с Ангел Драганов). Дуото се концентрира върху създаването на музика на момента – пиеси от 30, 40 или 60 минути, с отворена концепция и място за други музиканти, без да се изпада в „джемове”, тук по-скоро иде реч за instant composing. Можем да кажем, че Portable Elephant е социалният, отвореният към колаборации проект на Калоян Иванов, а TFSL e неговата лична вселена. В нея има и мрак, и депресия, но и човечност и мъждукащи светлинки. Той самият казва самоиронично: „Видях светлина в края на тунела, но дали беше приближаващ се влак, не мога да кажа”.

Ще видим TFSL на живо – в *Mixtape 5*, B-Side на 13 октомври, като група – с Ангел Драганов на клавишни, Тодоров на ударни и Александър Пейчев на бас – защото досега Калоян Иванов е свирил сам в албумите на TFSL.

Как и кога точно се роди TFSL?

Как да започна… Ще започна с това, че TFSL се появи преди Portable Elephant – в началото донякъде на шега, но винаги съм обичал този тип музика – много дълги композиции с много атмосфера в звуковата картина… Обичам да се отнасям някъде другаде… Тук, където живея, всичко е застинало в една доста далечна епоха, няма никакво развитие и трябва човек да намери начин да избяга. Освен всичко ми беше втръснало да слушам една и съща музика, свирена от различи банди… Русе се беше превърнал (и още е) в град на кавър бандите и трябваше да се случи нещо различно, за да се избяга от този модел. Тази ситуация роди и името на проекта ми – Tales From The Sleeping Land, или „Приказки от спящата земя”. За съжаление, не може да се каже, че нещо се е променило от 2012 г., когато започнах да записвам първия албум. Но се радвам, че разбрах: проблемът не е в това, че „трябват пари“… Това е просто едно оправдание, с което да си осигуриш спокойствие, докато животът си заминава…

Разкажи за идеята да записваш „по стария начин”.

И първия, и втория албум съм ги записал с възможно най-архаичната техника – 4-пистово студио, използващо аудиокасети и един дек от 1977 г. Доста често разчитах на чужда помощ от приятели и роднини, за да мога да се сдобия с барабани и бас китара, с която да довърша първия албум. Някои хора са останали с впечатлението, че ми остава време да свиря по цял ден, но колкото и парадоксално да звучи, почти не ми остава време за това. Поради което не мога да се нарека добър инструменталист. За да запиша една пиеса, ми се налага просто да се затворя за един ден със себе си и с някоя идея и тя се довършва сама. Може да се каже, че разчитам само на таланта, оставен у мен от баща ми, който също беше музикант… Израснал съм в музикално семейство, но не знам защо родителите ми не искаха и аз да съм такъв, което не се оказа пречка за моите планове, само ги обърка и забави…..

Пиесите на TFSL са инструментални, но разказват истории (или приказки). И заглавия като Electric Fog, Plastic River, Tug Of Dreams съвсем не са случайни. А има и едни призрачни гласове, които се чуват в далечината, обикновено на границата между две различни композиции…

И в двата албума, съм използвал семпли, които отразяват реално моето всекидневие… В „цивилния” живот аз карам такси. Още една причина да дам на този проект това име – всеки ден виждам едни хора, които са се отказали да живеят, затворили са се в едно материално всекидневие, с материални ценности, с материални мечти – панелка, кола, плазма, телефон. Малко е тъжно да живееш сред хора, които мислят единствено за пари, дори когато става въпрос за изкуство. Постоянно чувам една реплика от музиканти: „да си вземем парите и да си ходим”. Може да се каже, че сега, когато реализирам проекта с помощта на други музиканти, този тип мислене оказва своето влияние и се явява като някаква пречка. Гледах, когато се стигне до реализация, тя да е с музиканти, които харесват това, което правя, но се оказа, че не е достатъчно. Просто това си е нещо като зараза. И с тези „Приказки” се опитвам да събудя (без особен успех) другите хора около мен и да им покажа, че ако не се отказват, независимо от трудностите, може да се получи… Няма значение какво ще ти струва, няма значение „какво ще кажат другите”, нищо няма значение. В случая има значение само това, което човек иска да каже, и това, което иска да покаже. Има значение само това човек да не спира да мечтае и да не се отказва при първата спънка. Дори и да пропаднеш, ако мечтаеш, пак можеш да полетиш… Дали някой ще те разбере, е друг въпрос – важното е, че се движиш напред въпреки всичко и всички и че ще оставиш някаква следа след себе си.

Ти създаде съвсем ненадейно и трети проект – „Слонът на принцесата”.

Наскоро реших, че това не ми е достатъчно, макар и да съм почти готов с третия албум, който би трябвало да е и последният, който ще запиша сам. И затова заедно с едно момиче с прекрасен глас (Ваяна ‘О’ Ташева) направихме „Слонът на принцесата”. Може би се получи малко странно, че започнахме с „кавър” на пиеса от първия албум на TFSL, но на Вая много й хареса Electric Fog и решихме да запишем нова версия на този инструментал. Вече сме готови и с втора пиеса, която съвсем скоро ще бъде представена. Единствената обвързаност с TFSL съм аз и Ангел Драганов, защото се оказа, че без него и неговите синтезатори не ми се получава.

Знам, че си запален радиослушател, а и използваш радиоапарат като инструмент на концертите на Portable Elephant. Какво е радиото за теб?

Слушам основно програмата на радио „Христо Ботев“ – но не защото е „интелигентният избор”… Просто то ме държи най-далече от всекидневието, което ме заобикаля, или поне се опитва. Човек трябва да търси начин да избяга, дори когато му се налага да стои седнал в една кола в продължение на 12-16 часа. Единствените варианти за мен са радиото или някоя книга.