Портал за култура, изкуство и общество
В момента сте тук: начало | идеи | Скачане в нищото

Деян Кюранов

19.06.2013 13:26

Скачане в нищото

Ние можем да разсъждаваме, че след като правителството на Орешарски направи такъв избор, то е вече категорично компрометирано, но аз не мога да видя тук истинско основание за граждански протест, още повече, че не е ясно какво ще излезе от него. Малко скачаме в нищото. Беше ясно какво ще излезе от протеста, ако победим в петък – ще бъде смъкнат Делян Пеевски. Ако бъде смъкнато правителството на Орешарски обаче, нещата стават твърде неясни.

 

Политологът Деян Кюранов пред Портал Култура

Изборът на Делян Пеевски за председател на ДАНС взриви улицата, но очевидно проблемите не се свеждат само до този конкретен избор. Всъщност какво се случи? 

Случиха се две неща – едното приключи, а другото започна и все още не е свършило. Това, което приключи, се случи в петък – новината за избирането на Пеевски, мигновената организация по мрежите, викането и свиркането пред Министерския съвет и оставката на Пеевски. Другото събитие, което вероятно за повечето хора и участниците в протеста изглежда същото, всъщност не е същото. То е съвсем друго по простата причина, че протестът в петък беше изключително политически-културно събитие. Това беше мигновена, адекватна реакция по конкретен повод и тя постигна целта си с минимални усилия. В петък вечерта с удоволствие виках и свирках. След това отидох отново, но не виках. Аз нямам за какво да викам, защото ситуацията е неясна. Според едно от възможните обобщения гражданската реакция беше мигновена, защото на хората, които излязоха да протестират, избирането на Пеевски им се видя просто неприлично. Да оставим настрана, че е политически алогично, че е управленски контра-продуктивно. То обаче отиде отвъд чертата и беше определено като наглост. Това е, което аз намирам за неприлично. В самото правителство на Орешарски такова неприличие няма или във всеки случай не в тази степен. Разбира се, ние можем да разсъждаваме, че след като това правителство може да направи такъв избор, то е вече категорично компрометирано, но аз не мога да видя тук истинско основание за граждански протест, още повече, че не е ясно какво ще излезе от него. Малко скачаме в нищото. Беше ясно какво ще излезе от протеста, ако победим в петък – ще бъде смъкнат този човек. Ако бъде смъкнато правителството на Орешарски обаче, нещата стават твърде неясни. Има сценарии, в които преобладава плюса, и други, в които преобладава минуса.

Какви са възможностите, ако правителството си подаде оставката, защото това е желанието на протестиращите?

В тази ситуация голяма част от т. нар. експертно говорене става безпредметно. Ако приемем, че номинацията на Пеевски посочи онези силни в България, които реално направляват БСП и ДПС, то тогава те са единият полюс на силата. Другият полюс на силата е улицата. Каквото и да говорят политолозите, нито едните, нито другите ще ги чуят. И едните, и другите вече следват някаква своя логика или инерция.

Казвате, че в самото правителство на Орешарски няма такова неприличие. Само че освен избора на Пеевски трябва да имаме предвид и профила на заместник-министрите, някои от които имат висящи преписки, и избора на областни управители…

Съгласен съм. Не казвам, че това правителство е добро. Просто се питам дали свалянето дори на такова правителство е по-добро от гледна точка на обществения интерес. Дали не е по-добре то да остане, макар и за известно време.

Споменахте, че има сценарии, в които преобладават минусите. Кои са най-големите минуси?

Нека направя едно методологично уточнение. Никой не може да говори професионално за тази ситуация, защото никой не е правил изследване. След като не сме правили изследване, значи излизаме с интуиции. Иван има една интуиция, а Стоянка – друга. И това са честните политолози, безчестните политолози ще излязат с манипулации. Мисля, че видяхме и едното, и другото. Аз се опитвам да се придържам към някакъв професионализъм. Не ми се занимава с интуиции и манипулации. В момента нещата са изключително анормални. Трябва да разберем това и да се кръстим да е за добро. Повече от това реално не мога да кажа. Оттук нататък мога да споделям само интуиции и ако настоявате, ще го направя.

Споделете тогава своите интуиции.

Интуиция номер едно: в момента имаме две реални сили – от едната страна са кукловодите на правителството “Орешарски” и кукловодите на средните звена на ръководствата на БСП и ДПС, от другата страна е силата на протестиращата улица. Интуиция номер две: тези „кукловоди” няма да могат да кукловодят улицата, тя не им е кукла. Макар че миризмата на протеста се променя и все по-често започват да се мяркат някакви партийни ръководителчета. През последните дни интелигентска София е представена в по-малка степен, отколкото в петък. Докато в петък три четвърти от протестиращите бяха представители на софийската интелигенция, сега тези три четвърти са вече или партийно-организирани другари, или футболни агитки.

Защо не приемем, че в тези три четвърти са се включили не просто партийно-организирани другари и футболни агитки, но и хора, които излезнаха на улицата през февруари с икономически искания и заради сметките за ток?

Защото моментът е друг. Според мен февруарският протест започна много точно като икономически протест. След това обаче реши, че може да стане политически и практически се срина напълно. Той не постигна почти никакъв ефект, защото онези хора не можеха да протестират политически. Освен това ситуацията не беше така изяснена, че да може протестът да се центрира. Сегашният протест започна като политически и само като политически. И затова тук имаше интелигенция, а не бедни и озлобени от глад и безперспективност хора. Имаше хора разгневени от факта, че в лицата им се тика някакво въпиещо неприличие и им се казва, че това е норма. Това е основната разлика. Много е вероятно повече хора от февруарския протест да се присъединят към сегашния протест, само че отново преиграваме онова вътрешно противоречие в същината на протестиращия и в неговото поведение. Сегашният протест е политически, колкото повече икономически недоволни хора се рекрутират в него, толкова повече ще се засилва това противоречие и толкова по-лесно направлявани ще бъдат те от онези, които първи ще извикат: “Хайде наляво” или “Хайде надясно”.

Не разделяме ли протестиращите българи на две групи, между които не може да има нищо общо? Сегашните протести бяха определени като “революция на разума”, като протест на средната класа и интелигенцията…

В петък беше това, сега вече е инерция.

Но тази диференциация накара много лявомислещи хора да се оттеглят от настоящия протест заради високомерното внушение, че февруарските протести са били дело на прости и бедни хора, докато сегашните протестиращи са разумни, не крещят, че са гладни и “успяват сами да постигнат собственото си благо”.

Какво ги е накарало да се оттеглят – внушението, че това е протестът на доволните, които са и разумни, а онези са недоволна паплач? Ако това е ударило по лявото, то показва, че тези хора са забравили какво е ляво. Може би им е останало нещо от лявата идеология, но напълно са забравили лявата практика. Един нормален лявомислещ политически човек се хвърля в тази ситуация и се опитва да я преобърне в своя полза. Както опитаха онези социалисти, които станаха така да се каже дисидентите вътре в БСП. Вместо да се отдръпват от протеста тези лявомислещи хора могат да излязат и да протестират против собствената си партия, защото има защо. И дано я реформират, това би било хубаво, но е твърде малко вероятно. Самият факт, който ми съобщавате – аз съм готов да приема, че има такъв отлив – показва абсолютна неграмотност на равнище политическа практика. Държат се като ощипани госпожици. Това ли е левият човек с потенциал за промяна и за борба не срещу някакъв въображаем капитал, а срещу съвсем реални капиталисти, които заграбват политическата власт.

Как ще изглежда БСП след този протест?

Отново интуиция – за съжаление съм доста песимистичен, но докато в други посоки интуицията ми е доста обективна, по отношение на БСП аз съм наследствено обременен.

Социалистите признаха, че за първи път след 1997 г. чуват отново възгласа “червени боклуци”.  

Аз съм убеден, че тези, които надигнаха глас против, са искрени и добронамерени. Да речем Янаки Стоилов, който винаги е бил от по-приличните представители на БСП и явно си е останал такъв. Но съм песимистичен, защото мисля, че такива хора са много малко и ще си останат малко. Не мога да повярвам, че ако тръгнат да се цепят, ще могат да отцепят нещо голямо. По-скоро ще отчупят нещо откъм върха на пирамидата, което ще иде малко надолу и ще спре дотам, както като удариш накриво брадвата по крив пън.

Какво ще се случи с ДПС, не мина ли тази партия извън санитарния кордон на българската политика – вероятно скоро никой няма да иска да се коалира с тях?

Нищо няма да им се случи. Известно време може би няма да могат да се коалират и има шанс да загубят мястото си на балансьор. Но съм практически сигурен, че няма да загубят мястото си в парламента. Просто за известно време ще се капсулират. А и не съм убеден, че без Доган имат голямо желание да играят силна политическа роля. Те не умеят да го правят.

Но в момента иззеха немалка част от властта.

Е, добре, иззеха, ама нали сега ще трябва да я върнат обратно. Моята интуиция е, че правителството ще падне, въпреки че не съм убеден, че това е най-доброто решение. Добре е да имаме предвид и това, че някой трябва да пише проекти за европейските фондове. Ако не подадем навреме тези заявки, дълго време няма да има европейски пари. Надали българските чиновници ще се занимават с това да пишат проекти при условие, че няма министри.

Нали ще има служебен кабинет?

Да, но той ще е служебен. А това означава да дойде някой Иван Стоянов, който идва от ден до пладне и нищо не разбира. Разхлабва се контролът. Не ми се вярва, че имаме чиновници, които са готови в това мътно междуцарствие да си свършат работата в името на интересите на България.

Нима и в момента не е така? Вече 20 дни няма заместник-министри, не се работи по никакви проекти и практически държавната администрация е абсолютно блокирана.

Съгласен съм. Те започнаха с фалстарт. И тази милостиня, която решиха да дадат, е всъщност срамен акт, защото не би могла да реши нищо освен да облекчи временно някои хора. Това е чисто популистки жест, чиято цел е да накара наивните да повярват, че БСП е наистина лява партия, сиреч партия, която милее за нямащите. Скандалът “Пеевски” показа едно, че ако това правителство заработи, то ще работи само в рамките, които ще му бъдат спуснати отгоре или вкарани отстрани. Главната ми теза е, че това вече не зависи от някакви разумни или неразумни лозунги, които идват отвън.

Какви са възможните сценарии, ако това правителство падне? Едната хипотеза е ясна – служебно правителство.

Не искам да мисля за тези неща, в определен смисъл те не са важни. Това, което е важно, е какво ще стане с гражданския протест, какво ще бъде постигнато и на каква цена. Какво ще произлезе от всичко това, след като свърши цялата дандания и да речем падне правителството – пак ли нищо? Отново ще обясня защо не ми се говори по този начин – в най-добрия случай си разменяме интуиции, а в по-лошия се излиза с манипулации. Този тип политология не е това, с което искам да се занимавам и с което си струва да се занимават въобще политолозите. Той задължително следва събитията и не води до никакви сериозни прогнози. През последната половин година не съм видял прогнози, които се основават на някакви обективни данни и наблюдения. Това, което върви като политология сега, е слязло на нивото на журналистическите въпроси. Мисля, че трябва да направим наново една политология на процесите, която изиска изследване и осмисляне на по-сериозно равнище. В момента сме се превърнали в политолози на играчите. Политологията е станала едно доста клюкарско занимание, точно както “изследват” футболните играчи – боли ли го лявото коляно, новата му любовница по-добра ли е от старата и има ли той по-голям шанс да вкара гол. В най-добрия случай това е може би някаква разследваща журналистика, в по-лошия е жълта журналистика, но не е никаква политология. Какви са сценариите и дали ще се стигне до служебно правителство? Защо е толкова банално всичко това – защото във всеки етап от действието има силен ирационален момент. Аз мога да прогнозирам по някакви логики – поне така съм учил. Казвате служебно правителство, а какво пречи на някой да обясни на Плевнелиев, че е най-добре да даде отново мандат на ГЕРБ, за да съставят правителство. Вероятно и това ще доведе отново до зверски протести. Само една част от хората на улицата ще е различна, останалите две трети ще бъдат същите. И тогава ще стане още по-ясно, че се протестира и против едните, и против другите. Добре, какво се случва след това? Започваме да въртим някакви италиански варианти на правене на политика, или още по-лошо – отиваме с пълна скорост в Южна Америка. Вече доказахме, че съществуват ирационализми, които се вклиняват в линията на политическата логика и променят всичко. Защо никой не допусна, че Борисов ще си подаде оставката, побутнат от едни не особено силни протести?

По тази логика възможно ли е въобще да се направи смислена политологическа прогноза?

Мисля, че да, но на по-високо равнище. Да оставим журналистите да гадаят дали ще има служебно правителство или нещо друго. Политолозите трябва да показват общия контекст от един по-дълъг хоризонт. И вече като разположим интуициите в този общ контект, може да се получи нещо по-разумно. Без него обаче те си остават фактики в мире галактики.

Казахте, че предишният протест е започнал смислено като икономически и е завършил глупаво и безсмислено като политически. За разлика от него този започна смислено като политически, но тъй като постигна политическите си цели, би трябвало да спре, така ли?

Сегашният протест вече категорично не знае накъде да върви и иска оставка на правителството просто по инерция. Това, че правителството е действително отговорно за тази политическа мръсотия е по-скоро случайно. Ако правителството не беше виновно за Пеевски, пак щяха да викат против него и вероятно щяха да го бутнат. Просто защото сме се събрали, купонът тече, никой не ни бие и показваме какви сме готини и силни. Гражданско общество, демокрация в действие и всякакви такива глупости – глупости, защото не е задължително да е това. За мен имаше демокрация в действие в петък вечерта. В събота вечерта вече не беше така.

Деян Кюранов е политолог. Доктор по философия, завършил Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Програмен директор в Центъра за либерални стратегии (ЦЛС).

Добавете коментар: