Какво му става на Спартак Дерменджиев? Онзи, „скандалният” и „безобразният”? Който през 1997-а изобрази женски фигури в скулптури и рисунки – разчекна ги, безмилостно ги подчини, пусна им дори кучета и нарече изложбата си „България – курва тоталитарна”?
Същият този човек и творец на 22 октомври подреди замъци от пясък, вълни, изгреви, щастливи деца, жени и мъже и откри изложбата „Море“ в галерия „Стубел“.
Отличителното в нея не е само тематичното ѝ съдържание, сякаш необичайно за автора, – морето и цялата мозайка от щастливи хора. Спартак Дерменджиев е преди всичко скулптор, а досега не бях чувала за скулптор-маринист. Нещо повече – изложбата „Море“ представя скулптури, скулптурни картини и живопис, т.е. цял спектър от изобразителни изкуства. На всичкото отгоре Спартак написа есе, някои го нарекоха изповед, което се превърна в покана и обръщение към публиката: „За тези, за които щастието е море… Не с всяко стъпване на морския бряг се случваха неща, които променяха живота ми. Но всички съдбовни промени идваха след това, след като съм бил там, на морето…
Осъзнах го, когато бях на петдесет, дори по-рано. Но осъзнах и друго – от години морето сякаш ме е забравило… Или се е изтощило… Или ми е сърдито…
Обзет от суеверен смут – като нашите предци – реших смирен да сведа глава като пред божество и да поднеса дарове в знак на признателност. Така се роди идеята за изложба, посветена на морето, без претенции за новаторство или модернизъм.
Рисувах изгрева и спрях. Защо ли? Без приятели морето не е море.
И пак рисувах… Събирах тези дарове. Скулптури, които са живопис, и живопис, която вие ще кажете какво е. Това е автобиографична изложба без претенции за пълнота. Това е изповед без претенции за достоверност.“
През годините Дерменджиев беше в центъра на доста интересни творчески събития, всяко от които абсолютно непредвидимо. Включително и откри няколко „виртуални паметника“. Във фокуса му на творец попаднаха Георги Марков, Щастливеца Алеко Константинов и Дон Кихот. Но не се сещам за други две заглавия на негови изложби, които да могат толкова силно да се противопоставят едно на друго. Продължавам да се чудя какво му се е случило по пътя?
Обяснението ми за тази парадоксална промяна е просто. Мисля, че Спартак е остарял. Не само защото си спомня (или се обръща) чак до детството. Няма по-пряк и сигурен път за връщане в детството от този да седнеш на морския бряг, да изкопаеш дупка в пясъка, да изчакаш вълните да я напълнят с вода и после да построиш замък. Една от любопитните творби в изложбата „Море“ е точно пясъчният замък, скулптурно изпълнен от Спартак с шамотизирана глина.
Творците имат възрасти (изкуствоведите ги наричат „периоди“), които нямат общо с обикновеното човешко време. При тях също понякога говорим за съзряване, но то в творчеството не е равно на това да излезеш от пубертета и да възмъжееш. Друго е. На изложбата, за която споменах в началото, Спартак беше също толкова талантлив и красноречив, какъвто го видях и в галерия „Стубел“.
Да остарееш в изкуството, според мен, е феномен, който всеки творец уплътнява посвоему. За работите на Спартак и за тази изложба, „остаряването“ е равно на творческа мощ и на нежност, в която има сила. Голяма сила. С тях е създаден всеки сюжет – гребенът на вълните; червеното на изгрева, който пробива черни облаци; двамата мъже, стари приятели, нагазили в морето и застанали за снимка; жените, които излизат от него като богини; пълният плаж и врявата му…
Познавам Спартак Дерменджиев от сто години. От едни далечни времена, когато работех като галерист и се опитвах да разбирам авторите и творбите им. Това, с неговото остаряване, е стара наша шега. Пожелавам му да остарее още. Защото нали ви казвам – старостта в изкуството е различна от биологичното време и последователност. Не се знае какво следва. Затова и като част от многобройната му публика вече очаквам следващата му изложба, т.е. очаквам пак „да ме преметне“.
И знаеш ли какво, Спартако? Сигурно и аз съм остаряла вече. Морето ти ме развълнува.
Изложбата „Море“ на Спартак Дерменджиев е разположена в залите на софийската галерия „Стубел“ до 15 ноември 2018 г.
