Тоби Драйвър: призрачни балади

С един от най-продуктивните музиканти на съвременната нюйоркска авангардна сцена – Тоби Драйвър, чието трубадурско турне преминава на 8 февруари през София, разговаря Цветан Цветанов.

Има хора, които сякаш са родени, за да преминават условните граници в жанровете с лекотата, с която джиновете преминават границите между Перистан и така наречената обективна реалност. И за които и след 20 години на голямата сцена не можем да кажем „какво точно свирят”. Kayo Dot на Тоби Драйвър, както и предишната му група – maudlin of the Well, от която Kayo Dot се ражда в един момент в началото на ХХI век, разбира се, могат да бъдат поставени в категории като пост-метъл, прогресив-дуум и т.н. Само че подобна категоризация е доста непълна, защото изключва авангардния джаз, неофолка, съвременната класическа музика, дарк-ембиънта и всичко останало, което можем да привидим/причуем в нея в определени периоди, албуми или състояния на душата и ума. Подобно на други специални музиканти от своето поколение – Джеремая Цимерман, Тимба Харис, Марио Диаз де Леон, с които самият Тоби Драйвър работи – дебютът на Тоби за голямата сцена с първи албум на Kayo Dot (Choirs Of The Eyе) и с първи солов албум (In The L…L…Library Loft) е за лейбъла Tzadik на Джон Зорн, което не е никак малко: знаем колко безкомпромисна е селекцията на Зорн… Но Тоби не се задържа дори там, а продължава още по-нататък. През годините го виждаме като басист на Secret Chiefs 3 на Трей Спруънс, като кларинетист и вибрафонист на „Грегор Замза”, като китарист в Stern… А 2016 г. Тоби реши да започне като singer-songwriter.

Българската дата от турнето му „Балади” е 8 февруари, 21 часа в Чешкия център на „Раковски” 100, като част от радио фестивала Alarma Punk Jazz на програма „Христо Ботев”. Преди него на сцената ще излязат dwaal (нойз-ембиънт дуото на Иван Шентов и Николай Митев) и британският концептуален артист и автор на песни Ник Хъдсън, който заедно с Кийт Ейбрамс, барабаниста на Kayo Dot, е част и от триото на Тоби за това турне.

Първият въпрос към Тоби, естествено, е свързан с програмата на турнето…

Това са основно балади. Пея и свиря на китара. Не мога да изсвиря всички инструменти едновременно, затова на турнето пътувам с барабанист и клавирист… А причината за всичко е, че имах възможност да свиря няколко пъти тази програма в Ню Йорк и разни приятели започнаха да ми казват, че се получава много добре и трябва да продължа. Така започнах да гледам на начинанието по-сериозно и предприех това дълго турне, защото и без това ми се очертаваше доста свободно време след завършването на записите на следващия албум на Kayo Dot. И в този прозорец от време предпочетох, вместо да чакам да се появи нещо ново, да представя на хората тези песни, за да видя как ще им се харесат.

Ако говорим за формата и за изразните средства, наред с всичко останали „странности” музиката ти с Kayo Dot съдържа също и мелодични линии на гласа и баладичност, макар и вплетени в далеч по-сложни структури…

Да, така е. Разликата е, че тази нова програма е доста по-директна и далеч не толкова налудничава, колкото е музиката на Kayo Dot. Това е по-задушевна  музика, която се фокусира повече върху директния контакт с публиката в малки затворени пространства, но също така и структурата й е по-проста. Повече неофолк, отколкото прогресив рок. Малко като соловите песни на Майкъл Джира, но в повече в прогресив рок насока. С малко джаз в нея, особено в китарните линии, но по-призрачна, по-тъжна, по-безплътна от джаза.

Един практически въпрос – това само нови песни ли ще са, или ще има и някои песни на Kayo Dot, аранжирани по неочакван за нас начин?

Песните са съвсем нови, ще включа и някоя и друга на Kayo Dot, ако има пиано в залата…

Има пиано.

Е, тогава обещавам да има и песни на Kayo Dot.

Наред с Kayo Dot, баладите, филмовата музика и пр., свързваме музиката ти и с едно доста специфично трио – Bloodmist, чийто дебютен албум  Sheen излезе на 29 януари, три дена преди да тръгнеш на европейско турне. Разкажи за него.

Bloodmist е трио за импровизирана музика, в което участваме аз (на бас), Джеремая Цимерман (кларинет и електроника) и Марио Диаз де Леон (китара). Доста се различава от останалите ми групи – импровизацията е на основата на дарк-ембиънт и психеделик и мога да кажа, да, предполагам, че това е първият албум с импровизирана музика, в който някога съм участвал.

Спомена, че и с Kayo Dot ще издавате нов албум…

С Kayo Dot тъкмо завършихме записите по следващия албум, като по същото време – буквално преди да тръгна за Европа – завърших и записите по следващия ми солов албум – този с баладите, които публиката на това турне ще чуе за пръв път, преди още да са излезли. Процесът на производството вече е в ход и когато се върна от турнето, албумът на Kayo Dot вече ще е готов. Ще излезе, предполагам, през май. А албумът с баладите ще излезе през септември. Така че още доста турнета ми предстоят и около двете издания.

Любопитен съм – тъй като Coffins On Io, последният албум на Kayo Dot, е отпреди две години – какво ще представлява новият? Много ли е различен?

Напълно различен ще е. Не звучи като нищо, което съм чувал преди. Насоката е прогресив, структурите са сложни. В него има много електроника, но не за сметка на китарно-басово-барабанното звучене. И много налудничавост има в него. Няма да е толкова лесен за слушане, колкото Coffins On Io. Не искам да кажа, че ще е неслушаем, но сме запазили едно достатъчно ниво на налудничавост в него.

Имам чувството, че в момента описваш Choirs Of The Eye, първия албум на Kayo Dot от далечната 2003 г. Когато го чух за пръв път, точно това си помислих – „като нищо, което да съм чувал преди”. И до ден днешен не мога да го поставя в някакъв определен жанр.

А, този албум си беше уникален. И мисля, че все още е. Няколко пъти през годините сме се доближавали до това, което направихме тогава, но само сме се доближавали. Преди няколко месеца на един специален ретроспективен концерт в The Stone на Джон Зорн в Ню Йорк изсвирихме цялата програма на Choirs Of The Eye, но по турнета не го правим вече, защото Kayo Dot е квартет, а за тази програма имаме нужда от много повече хора и инструменти на сцената.

А първият ти солов албум, подписан с името Тоби Драйвър преди вече 11 години? Оттогава имаш десетки албуми, но „Баладите” ще са първи солов албум от онези времена насам…

Да, оттогава не съм правил и албум като In The L..L..Library Loft. И той не прилича на нищо, което съм записвал след него. А пък призрачните фолк балади, които представям на това турне и които ще излязат наесен, изобщо не приличат на него, определено.

Ти си един от хората, дебютирали на голямата сцена, издавайки за лейбъла Tzadik на Джон Зорн преди малко повече от десетилетие. Оттогава, разбира се, се движиш по свой път, но какво е Tzadik за теб?

Още от онези времена свиря със Secret Chiefs 3, които записаха една от частите на Masada Book Two: Book Of Angels на Джон Зорн и понякога свирим на живо на Masada-фестивалите на Зорн, понякога свиря и в The Stone, концертното пространство на Джон Зорн в Ню Йорк – преди няколко месеца имаше ретроспектива на творчеството ми там.  Мисля, че малко или повече съм част от тази сцена и до ден днешен, въпреки че от 10 години не съм издавал албум за Tzadik. Но също така се чувствам все повече част и от други сцени – сцената на новия ми лейбъл Flenser, например.

Какво чувстваш, когато се докосваш до стари произведения, отпреди 10 години, или дори още от 90-те? Миналото лято, доколкото си спомням, представихте концерта програма с музика на maudlin of the Well, групата ти отпреди Kayo Dot, с която почти не сте правили концерти навремето…

Предполагам, че си спомням кой съм бил в съответното време и как съм се чувствал тогава. Има неща, които съм писал в миналото, които харесвам повече от други, те си имат специфично място в живота ми, но все още са представителни за това което съм. Но определено предпочитам „отиването нататък” в музиката.

Ще те върна към баладите. Понеже още не сме ги слушали, как би описал текстовете им с няколко думи?

Те са по-лични, по-интимни. Вдъхновени са от лични преживявания. Определено нe са наративни. Част от текстовете са мои, а друга част са на Джейсън Байрон, автора на текстовете на Kayo Dot. Част от музикантите от Kayo Dot участват в записите, така че можех да издам баладите и под името Kayo Dot, но реших да не го правя, защото композиционният метод и субстанцията тук са съвсем други.

В София си бил само като басист на Secret Chiefs 3, ако не се лъжа, два пъти. Аз бях само на концерта през 2012 г., какво си спомняш от този концерт?

А, спомням си го много добре. Беше много забавно, защото в паузите пускаха музика на групи като Faith No More… Но въобще не мога да си спомня коя година беше това. Иска ми се по време на турнета да имаме повече време да разгледаме градовете, в които свирим, само че рядко остава достатъчно време. Но пък винаги съм изненадан колко много хора, особено в Европа, познават творчеството ми. Обикновено не знам какво да очаквам, когато отида на ново място, но накрая винаги има много хора, които знаят защо са дошли.