Начало Идеи Гледна точка Щирлиц в Лондон: за честта на чекиста
Гледна точка

Щирлиц в Лондон:
за честта
на чекиста

5727

Войни са избухвали и за една ябълка, когато нещата опрат до чест. Днес сме на прага на нова фаза в Студената война между Запада и Русия. Причината, изглежда, е честта на руските тайни служби.

Какви са фактите? Великобритания беше атакувана. Отровно вещество – руско производство – е било вкарано в страната. Двама души – бившият двоен агент Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия– се борят за живота си. Полицай, който ги е открил, е в тежко състояние. Стотици хора в английския град Солсбъри са в паника, защото може би са били в контакт с изключително силна отрова. Следи от нея са намерени на обществени места.
Британският премиер Тереза Мей обвини Русия в участие в инцидента и изгони руски дипломати. Москва отвърна със същото. Това е само начало на войната на санкции, обаче – със сигурност този процес ще ескалира в бъдеще. Изчерпателни доказателства за това, как точно е станало отравянето, засега няма. Но след като са се запознали с казуса, правителствата на основните демокрации – САЩ, Германия, Франция –  подкрепиха Мей за руската връзка. Доналд Тръмп за първи път излезе с наистина остро становище спрямо Русия. Българското външно министерство публикува официална позиция, подкрепяща Великобритания.
Джеръми Корбин, лидер на лейбъристите в Обединеното кралство, призова за по-внимателен подход при липсата на категорични и окончателни доказателства. На базата на опита с Ирак, когато службите подведоха САЩ и Великобритания за съществуването на оръжия за масово поразяване, подобни призиви не са безсмислени. Но и фактите, известни досега, изискват много сериозен отговор от Русия. Вместо това тя на практика отказа сътрудничество, позовавайки се на формалните процедури в рамките на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Един добронамерен участник в международните отношения не се държи по такъв начин, а би направил всичко възможно, за да разсее съществуващите съмнения.
При това нервнопаралитичният агент „новичок“, използван в атаката, не е бил деклариран от Русия – запасите ѝ от съветско време би трябвало да са били унищожени. Така или иначе екип на ОЗХО другата седмица ще е във Великобритания и ще направи собствени изследвания на веществото.

От информацията, известна досега, впечатление прави следното:

1. Атакувани са врагове на руските служби – двойни агенти, които са предавали информация на англичаните от Русия. Инцидентът изглежда като „убийство на шпионската чест“ – в случая честта на чекиста. Колкото и да е фантастична, тази версия стъпва на сериозна пред- и следистория. Литвиненко – друг бивш руски шпионин, сменил отбора – беше убит по сходен начин преди години. Неговият случай остана без сериозни последствия, защото надеждата все още беше, че става дума за изолиран инцидент. След Скрибал нещата добиват доста злокобна форма обаче. Още повече че мистериозните убийства на руснаци на Острова не са едно и две, нито спират. Медиите припомниха неизяснената смърт на олигарха Березовски, който някак удобно се самоудуши. Той беше ключова фигура по Елциново време, избрал охолния, но нерадостен живот в изгнание след идването на Путин на власт. Съвсем скоро след отравянето на Сергей Скрибал друг руснак – Николай Глушков – загуби живота си от „притискане на врата“. Глушков е бил свързан с Березовски през 90-те години миналия век. Може би и той като патрона си се е самоудушил, още повече че е имал причина за разкаяние пред родината. През 2017 г. Глушков е бил неприсъствено осъден в Русия за присвояване на над сто милиона долара от руските авиолинии. Вместо да се яви пред лондонския съд за изясняване на случая, той се явил направо пред много по-висша инстанция. Т.е. бил е открит мъртъв. Всичко това може да са съвпадения. Може и да е някаква макабрена конспирация за очернянето на Русия. Но вероятността за това е много, много малка.

2. Използваният химически агент в случая „Скрибал“ е толкова опасен, че според руския специалист по бойни отровни вещества Вил Мирзаянов, който 30 години е работил в лабораториите, създали „новичок“, употребата му не може да стане без държавно участие на ниво висши руски специалисти-служители. Мафия или частна организация според него няма капацитета да борави с подобна отрова. Неговите думи бяха по същество потвърдени от Борис Джонсън, който каза: „Мислим, че с огромна вероятност самият Путин е наредил използването на нервнопаралитично вещество по улиците на Обединеното кралство, по улиците на Европа“.

3. Мнозина се питат защо му е на Путин предизборно да влиза в подобни конфликти? Твърди се, че Русия няма интерес от тях. Това не е точно така. Една антизападна медийна истерия би мобилизирала руснаците да гласуват изключително масово за Путин. Той може би е решил не просто да спечели изборите, а да го направи с поразително мнозинство, което съвсем да развърже ръцете му след гласуването. Опозиционерът Гари Каспаров има и друго, малко по-конспиративно обяснение. Според него убийството на Глушков е предупреждение към руснаци със сериозно състояние и информация за режима в Москва да не сътрудничат с разследването на Робърт Мълър срещу Тръмп.

4. Във Великобритания има много адресати на подобно послание – бивши и настоящи олигарси, избягали шпиони и кагебисти. Островът се беше превърнал в оазис за тях и техните капитали. Консервативната партия, например, според данни, изнесени в „Таймс“ и „Гардиън“, от 2010 г. насам е получила около 3 милиона паунда от свързани с Русия олигарси, от които 820 000 само по времето на Тереза Мей. Любов Чернухина е съпруга на бивш руски заместник финансов министър. Тя се оказва крупен донор на консерваторите през 2014 г. с над половин милион паунда, 160 000 от които платени за тенис мач между нея и Камерън и Джонсън. Не е известно как точно е приключил мачът, но едва ли е бил протоколен и без значение. Много от тези руснаци са всъщност с британски паспорти, което допълнително усложнява ситуацията.

Изводи за Европа и за България

Европа има нужда да бъде единна и солидарна в настоящата ситуация. Новата Студена война демонстрира колко безсмислени са центробежните сили в ЕС, „Европите на отечествата“ и другите евфемизми за разпад на съюза. Вече знаем, че „Брекзит означава Брекзит“, но истината е, че ЕС и Лондон трябва да бъдат в бъдеще дори още по-близки, отколкото са били досега. Подкрепата на Берлин и Париж за Тереза Мей е ключова и тя трябва да стане обща позиция на ЕС. Общият европейски отговор трябва да демонстрира, че Русия (или който и да било друг) не може да третира държавите на ЕС като бойно поле за диверсионни действия. Някой пробва дали ще му мине номерът – който и да е той, отговорът срещу него трябва да е единен и категоричен.

Ако това не стане, много други държави – особено такива, в които има руски интереси и хора, свързани с Русия – могат да станат обект на сходни активни мероприятия. В България, според изследователи от ЦИД, икономическият отпечатък на Русия е около 20% от БВП. Примерите за намеса в политическия процес на Великобритания, споменати по-горе, са детска играчка в сравнение с нашите реалности.

Затова е хубаво да имаме правителство и управляващо мнозинство с ясна  и единна позиция по тези въпроси. Уви, такива управляващи структури към момента не съществуват. Министър Захариева излезе с позиция в подкрепа на Мей, но части от управляващата коалиция – в лицето на Волен Сидеров – заминават да празнуват победата на Путин. През това време министър Каракачанов дава десетки милиони за вехтите ни МиГ-ове, без да е направена и най-малка стъпка за отпадане на зависимостта ни от Русия във въоръжаването. В рамките на  PESCO – постоянното военно сътрудничество на страните от ЕС – България участва с минимален брой проекти. Не сме водили разговори с никоя друга държава от ЕС да закупим заедно необходимо въоръжение и така да договорим по-добра цена. Президентът Радев пък, прясно сгълчан от руския патриарх, още не е разбрал за събитията във Великобритания. На фона на този разнобой медиите са залети от „анализатори“, които – без доказателства и логика –  са 100% сигурни в невинноста на Русия и обвиняват Украйна и кой ли не друг за убийствата на Путиновите врагове.

На 14-и март се навършиха четири години от анексията на Крим от Русия. Това събитие също показа, че нямаме правителство. Борисов си замълча, Волен Сидеров си пееше „Крим е наш!“ (т.е. руски) и единствено Валери Симеонов забеляза, че става дума за сериозно нарушение на принципите на международното право, което изисква санкции. Може ли това атонално трио да бъде наречено правителство?
Много се спори дали кабинетът ще падне. Истинският въпрос е дали изобщо го има.

Даниел Смилов е политолог и специалист по сравнително конституционно право. Програмен директор на Центъра за либерални стратегии, София, ежегоден гост-преподавател в Централно европейския университет, Будапеща и доцент по теория на политиката в катедра „Политология” на СУ „Св. Климент Охридски”. Той има докторати от Централно европейския университет в Будапеща (SJD, Summa cum laude, 1999) и Оксфордския университет (DPhil, 2003). Специализирал е в University of California, Berkeley, Boalt Hall School of Law и European University Institute, Florence. Автор е на редица академични публикации на английски език в областта на конституционното право, финансирането на политическите партии и антикорупционната политика. Публикувал е и множество статии в българския печат и периодични издания.

Свързани статии

Още от автора