0
726

Leaver: Музика за изоставени къщи

Leaver

Разговор с Даниел Дончов и Ангел Симитчиев за резониращите пространства, музикалните колаборации и потребността да слушаш не егото си, а другия…

Leaver e дуо, което съчетава ембиънт/дроун атмосфери с китара и минималистични вокали. Излизали са на сцена само няколко пъти от създаването си преди около две години. Но все по специални поводи – като подгряваща група на канадците Nadja (Ейдън Бейкър и Леа Букареф) в София и Букурещ. И заедно с австрийския поет, разказвач и електронен артист Вайнбергер (на едно кратко съвместно турне). Тази събота, на 30 май, от 21.30 часа ще ги видим на сцената на малката зала на *Mixtape 5*преди „мракобесния каубой” от Сиатъл King Dude и ембиънт/дроун/singer-songwriter проекта Foie Gras от Сан Франциско. Ангел Симичиев е познат като Mytrip (и не само), като създател (заедно с Мартин Луканов) на експериментаторския колектив Amek, a Даниел Дончов го виждаме сред публиката на почти всички важни некомерсиални концерти. Музиката им е атмосферична, мрачна (но не депресивна), дълбока, вдъхновяваща – и без излишни неща. Един от новите музикални проекти на софийската сцена, които си струва да опознаете по-детайлно. Именно поради това организаторите на концерта на King Dude – „Аларма Пънк Джаз” и Rawk’nRoll, се обърнаха към тях да представляват родната сцена на този концерт, с който завършва тримесечното европейско турне на американския музикант.

Да започнем с това кои са Leaver?

Ангел: Leaver е проект на двама души, всеки от които свири по принцип на бас, само че в Leaver нито един от тях не свири на бас… Не знам, случайно стана всичко. Даниел свири много хубаво на китара и пее, аз правя едни неприятни неща (тук Даниел се намесва: много хубави дроунове…), да, много хубави дроунове… Не форсираме нещата с проекта прекалено много, защото смятам, че всичко трябва да става, когато му е дошло времето да стане.

Leaver

Теб публиката те познава много добре покрай основното ти сценично превъплъщение Mytrip и покрай Amek Collective, платформата, посредством която организираш концерти… Откъде идва музикално Даниел обаче?

Даниел: Аз идвам от Expectations, старата група на Ангел. Общо взето, Leaver е групата на басистите на Expectations

Басисти не по едно и също време…

Даниел: Не по едно и също време. Аз заместих Ангел там. И това е основната група, в която свиря. А Leaver е проектът, с който се появяваме веднъж в годината.

Да обобщим жанрово Leaver: дарк-ембиънт-дроун…, само че с китара и глас. Какви са историите, които разказвате с музиката?

Даниел: Когато за първи път чух как звучим, оттам ми дойде и името Leaver. Музиката извикваше представата за стари къщи, в които никой не живее отдавна, и така решихме да бъдем „напускащи”. Посланието… всеки го възприема сам, защото, така или иначе, в музиката ни няма кой знае колко текст.

Вие съвсем не сте акустични, но акустиката на старите изоставени къщи е разпознаваем елемент в звученето ви…

Ангел: Не сме акустични, макар една от причините за сформирането на Leaver (с характерния китарен звук, удавен в много ривърб и в много дилей) беше, за да може да се пресъздаде именно тази атмосфера, това усещане за един човек, или двама души, затворени в отдавна изоставена и пустееща къща. И ти чуваш музиката някъде от разстояние. А колкото по-акустичен става Leaver в бъдеще, толкова по-близо ще е, според мен, до първоначалната ни концепция и идея.

Какъв е балансът между светлина и мрак в музиката на Leaver – за всеки от вас?

Ангел: Може би тук музиката звучи по-позитивно. От всичко, което съм правил досега.

Даниел: Това е първият ми такъв проект, но сякаш има някаква светлина, която идва от счупените прозорци.

Кога да очакваме дебютния албум на Leaver? И как би звучал такъв албум, защото сте група, чието звучене е свързано с резонирането на мястото, където свирите? А в студио това е трудно за постигане.

Ангел: В края на годината се очаква да ги издадем. Точно затова албумът се бави – заради специфичното звучене. Първоначално се бавеше по моя вина, защото трябваше да завърша много други неща в останалите ми проекти. Даниел си записа китарите и вокалите още миналия август и близо една година тези записи си седят на харддиска ми…

И сигурно сега Даниел ще каже, че иска да ги запише наново…

Даниел: Да, вече го говорим това…

Ангел: Да, точно това си говорихме миналата седмица – че целият албум ще бъде презаписан. Ще бъде записан на живо, ще свирим заедно, за да може на записите нещата да звучат точно така, както звучи Leaver на живо, като много ще разчитаме и на звученето на самото място, където ще го запишем. Да, трябва да има много от енергията и атмосферата на съответното пространство в тези записи.

А какво ще бъде – едно 40-50-минутно произведение или отделни кратки пиеси?

Ангел: По-скоро отделни дълги пиеси…

Изданието на нетлейбъла „Махорка” Raincircle, където сте на сцената заедно с Portable Elephant и Йоханес Лео Вайнбергер, е първият ви официален запис: кое е най-важното и разпознаваемо нещо за Leaver в такава колаборативна среда? Кое се опитвате да запазите и от какво се опитвате да не се отклонявате?

Даниел: Доста добър въпрос. За конкретния запис имаше всъщност доста странични влияния, защото тъкмо бях гледал „Само любовниците остават живи” на Джим Джармуш и арабските мотиви ми се бяха набили жестоко в главата…

А след половин година и самият композитор на музиката към този филм, Йозеф ван Висем, дойде в София… Може би несъзнателно сте го призовали?

Ангел: Да (смях)… Смятам, че когато човек участва в съвместен проект, трябва да намали егото си до минус 10 процента и да следва музиката, а не да се опитва да се изтъква. Дали хората ще разпознаят Leaver – според мен, все още не, тъй като самите ние все още не се разпознаваме.

Това, за егото, сме си го говорили много пъти и то безспорно е така, но ще отида малко по-далеч. И ти като Mytrip и други артисти от кръга на Amek Collective работите по еднолични солови проекти. Каква е основната стъпка, за да решиш не просто да участваш в сценична колаборация, а да създадеш цял нов проект с други музиканти, какъвто е случаят с Leaver?

Ангел: Основната стъпка е да познаваш добре инструментите, с които свириш, и да слушаш. Да слушаш не толкова себе си, а по-скоро всичко останало, което се случва около теб… Защото съм участвал и в колективни импровизации, в които един човек решава да доминира над останалите, а резултатът е, че всички си тръгват… Защото това вече не е музика, а състезание. А в музиката няма място за състезание…

Това за състезанието е един от основните проблеми на доминиращата комерсиална сцена в България. Но нещата полека се променят… Кое е различното според вас, ако сравните ситуацията отпреди 4-5 години със сегашната?

Даниел: Различното е, че започнаха да се случват и концерти, които не са част от 70-те и 80-те години. Освен групи като Whitesnake, които идват сигурно за десети път, започнаха да идват и интересни алтернативни артисти. И хората лека-полека започнаха да ходят на тези концерти.

И накрая – вие участвате в съвместни проекти с други музиканти, но бихте ли допуснали в Leaver гости – например с акустични инструменти?

Даниел: Аз да, Ангел може би не толкова…

Ангел: Аз бих допуснал в музиката всичко, което би могло да бъде изпълнено на живо. Защото такива проекти са интересни, но ако не срещнеш правилния човек, който да го изсвири на живо, всичко е малко стерилно.