Култура / Брой 2 (2985), Февруари 2022

„Личните бележници на Антон Чехов“, превод от руски Денис Коробко, издателство „Кръг“, 2021 г.

Водените в продължение на 14 години бележници на Чехов са съставени от кратки мисли, афоризми, идеи за разкази и пиеси, както и от съвсем прозаични наблюдения върху всекидневието на хората около него. Издадени за първи път на руски в пълния си вид през 1927 г., те са от голямо значение за подготовката за писане и в допълнение към писмата на Чехов от сборника „За писането“, издаден от „Лист“ през 2019 г., обогатяват познанието ни за методиката на най-големия руски драматург. Младите български писатели, устремили се по трънливия път на словото, сега имат едно оправдание по-малко за бездействието си.

Чехов е записвал непрекъснато в бележниците си, задвижван от разбирането, че сюжетите са навсякъде, нужно е само да се вгледаме. Идеи за истории извират от обикновено поднасяне на храна в кръчма, от ревностен поглед встрани или от търсене на най-добрите пирожки.

Изпъкват и някои завършени абсурди по вкуса на Даниил Хармс: „Човекът, на когото влаково колело му бе отрязало крака, се тревожеше, че в ботуша на отрязания крак е имало 21 рубли“ или „Локидин много хайманосваше и ходеше по жени, но това не му пречеше да бъде прекрасен акушер“.

Резултат от вглеждането на Чехов в малките неща например е разказът „Оплаквателна книга“, в който авторът събира изречения, записани в оплаквателна книга на железопътна гара. Думите заиграват и разкриват животи и характери, заключени в няколко драскулки върху хартията. С техните ревности, ярост, глупост и добрина, които откриваме във всички произведения на Чехов. Същата проницателност блести и от бележниците.

Настоящият том е любопитен за всички по-запознати с творчеството на Чехов. В него се откриват детайли, характери и наченки на герои от „Три години“, „Цариградско грозде“, „Йонич“, „Душичка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. За останалите читатели остава заразителната страст да се открият смисълът и поезията в делничното. А защо не и баналната, но прекрасна идея сега, в началото на годината, да се започне дневник?

Великото при Чехов е как чрез външни белези успява да отрази вътрешното настроение на героите. Именно в записките му е отговорът към „театъра на настроението“ и към айсберговия подход, продължен по-късно от почти всички модернисти. Възможно е двама души да стоят на една маса и да си говорят за времето, а някой от тях да е на път да се самоубие.

Бележките на Чехов покриват всички прослойки на обществото – еснафи, алкохолици и бездомници. Така погледът на добрия доктор в литературата напомня на ранните скици на Винсент ван Гог, в които също се усещат огромна любов и съчувствие към бедните и отритнатите от обществото.

И друго – няма как да има поука, разбира се, когато се описва непосредствено животът. Още един важен драматургичен урок. Никой не знае какво се случва, дали е за добро, или за зло. За Чехов е достатъчно изкуството да отразява тези моменти и състояния, да задава точните въпроси и да ни напомня, че и любовта, и злобата, и бедността, и пороците, погледнати отстрани, са преходни и едновременно малко тъжни и малко смешни.

За да изучи Ибсен, той научи шведски, изгуби сума време, труд и изведнъж разбра, че Ибсен не е голям писател; и сега изобщо не му хрумваше какво да прави с шведския език.